Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 10.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 1149/2019
Вид
Решение № 113
Подписан
10.02.2020
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.195 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 67 ал. 3 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142 ал. 1 т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 ал. 1 т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 и ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 ал. 6 и ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 142 ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда
  • чл. 18 ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9 ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9 ал. 5 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 10.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1149 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 2084 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2429/2019 г. Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н.да заплати на Л.Р.М. с посочен ЕГН и адрес *** следните парични суми:

- сумата от 1 357,28 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преизчисляване на нощен труд за периода от 16.04.2016 г. до 16.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.04.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;

- сумата от 186,29 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба, - сумата от 490 лв. за направени по делото разноски.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ОД на МВР – Плевен, представлявана от директора К.Н.да заплати на основание чл.78 ал. 6 от ГПК по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 57,74 лв. съобразно уважената част от исковете.

Недоволна от така постановеното решение е останала ОД на МВР - Плевен, представлявана от директора К.Н., която чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт П.Ф.го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми като главница и лихви за положен нощен труд са действали няколко Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, а именно: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г. и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.. Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г., като от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба за четири дни е действала Наредбата от 2014 г.. Според въззивника в нарушение на материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от същата Наредба. Според въззивника неправилно ПРС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР.

Според въззивника в чл.178 ал.1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че въззивният приеме, че цитираните разпоредби от общото трудово законодателство са приложими се позовава на чл.9г от Наредбата за работното време и отпуските в редакцията му /НРВПО/ от ДВ бр. 41/2017 г. и моли съда да отхвърли иска за положен извънреден труд за сумата от 262,79 лв., а иска за обезщетение за забава върху главницата за сумата от 23,69 лв., определени съгласно заключението на СИЕ за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., за който период изрично е предвидено, че извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, като се цитира актуална съдебна практика на окръжни съдилища. С въззивната жалба се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., направените по делото разноски за държавна такса, както и направените в първата инстанция разноски. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от адвокат В.П. от ПАК, в качеството на пълномощник на въззиваемия Л.Р.М., в който се оспорва основателността на въззивната жалба. В отговора се възпроизвеждат правните изводи в обжалваното решение, които не следва да бъдат повтаряни, цитира се актуална съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната съвпадаща като правни изводи с тези в обжалваното решение и в заключение се моли окръжния съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на ПРС. Иска се присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П.Ф.поддържа подадената въззивна жалба. В представеното по делото писмено становище, което се поддържа, се възразява срещу изготвянето на икономическа експертиза по задачите поставени от въззивния съд, като счита, че не са необходими специални знания и умения за изготвяне на заключение по поставените от съда задачи. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В о.с.з. въззиваемият чрез пълномощника си адвокат В.П. от ПАК поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба становище за неоснователност на въззивната жалба и депозира писмени бележки, в които се преповтарят доводите в отговора и посочената съдебна практика. Представя договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е частично основателна.

Плевенският районен съд е сезиран от следните обективно предявени искове от Л.Р.М.

***:

- иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т.

3 от ЗМВР за сумата от 1 357,28 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 16.04.2016 г. до 16.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 16.04.2019 г. до окончателното ѝ заплащане и

- иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 186,29 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от падежа на всяка дължима главница до 16.04.2019 г..

За да уважи изцяло предявените искове ПлРС е приел, че за част от исковия период намира приложение разпоредбата на чл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за останалата част от този период поради непълнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението.

При липсата на изрична регламентация в специалната уредба за процесния период, с изключение на периода на действие начл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., ПлРС е приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПлРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час. ПлРС е обсъдил приложението на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията на същата за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., но е намерил същата за неприложима, тъй като касае отчитането на извънреден труд пред друг държавен орган – Инспекцията по труда, но не променя характера на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв като извънреден, в случай, че надвишава нормативно определения брой часове за периода. ПлРС е приел, че в конкретния случай следва да се приложи правилото на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, за което приложение липсва спор в практиката по отношение на извънредния труд по трудово правоотношение при условията на чл. 142 ал. 2 от КТ и с цел осигуряване на равностойно положение на служителите в МВР следва да се приложи и по отношение на тях.

С определение в з.с.з. на 19.12.2019 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено и съответно определението за СИЕ е отменено на това основание. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 16.04.2016 г. до 16.04.2019 г. въззиваемият Л.И.е заемал длъжността “мл. Инспектор – група ОРР“ в ***- Плевен при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение.

Не се спори, че за процесния период въззиваемият е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.

Установява се от заключението на вещото лице В.В./основно и допълнено/, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за процесния период въззиваемият е положил общо 1440 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час.