Решение № 1990 от 30.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1990 гр. Варна, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110106780 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявена насрещна искова претенция от Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и двете действащи чрез общия процесуален представител адв. С. Д. И., срещу: И. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. *** с правна квалификация чл. 59 33Д, да се осъди ответникът да заплати солидарно на Н. Н. К. и М. Н. К., сумата от 12400 лева (увеличен размер в осз от 13.05.2024г.), представляваща обезщетение за това, че И. П. неоснователно се е обогатил за сметка на ищците, като е спестил разходи по съхраняване на собствените си движими вещи - Строително скеле; Съдомиялни машини - 3 бр.; Фурни за вграждане - 2 бр.; Аспиратор черен - 1 бр.; Електрически бойлер хоризонтален - 1 бр.; Мултифункционален режещ инструмент Райдър RD ОМТ 01; Керамични умивалници - 2 бр.; Луминисцентни осветителни тела - 4 бр.; ПВЦ тръба Ф 100 ; Дъги колена и разклонители за Ф 100; Ламиниран паркет КРОНО 7,5 пакета; Топлоизолация фибран 5 см - 5 листа; Подложка за ламиниран паркет 5 мм - 10 кв.м; Ъглова матрица за ПВЦ профили за окачен таван; Трион за YTONG - голям; Малък трион - 2 бр.; Тесли - 2 бр.; Бъркалки за циментова смес за бърза смяна - 2 бр.; Лист тип „кози крак"; Фишери за тухла 150 мм - 1 кутия; Фишери за фиксиране на топлоизолация - 1 кутия;

Фаянс и декоративен фриз „лила орхидея" 30X50 - 6 кв.м; Теракот лилав цвят;

Гранитогрес бежов 3 кв.м; Полипропиленови тръби; Керамичен смесител за кухня; Алуминиев мастар 2 м; Кирки 2 бр.; Дребен строителен инвентар шпакли, мистрии, др.; Армираща мрежа за топлоизолация; Чук метален с 1 гумена дръжка; Ъглови лайсни за фаянс - 12 бр.; Ъглови первази за ламинат 3 бр. в недвижими имоти, находящи се в гр. ***представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № *** и № *** собственост на ищците за периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения:

Праводателите на ищците: Н. Н. К. и М. Н. К. /Н. и Л. К./ са сключили с ответника И. П. предварителен договор на 27.01.2012 г., за довършване на жилищната сграда в груб строеж, представляваща: жилищна сграда на четири етажа, находяща се в град *** с идентификатори на всеки самостоятелен етаж: № ***********

На следващо място, се твърди в насрещната искова молба, че горепосоченият договор бил развален, считано от 12.06.2020 г. С развалянето на договора, на основание чл. 41 ал.1 ЗЗД, било оттеглено и даденото на ответника във връзка със СМР на обекта, пълномощно.

Изложени са твърдения, че ответникът: И. П. е бил изрично уведомен, че достъпът до сградата ще се осъществява единствено в присъствието на собствениците или на упълномощен представител. Твърди се, че наа 13.06.2020 г., И. П. поискал среща на обекта в часовия диапазон между: 10:00 и 10:30 часа, най-късно до дата 15.06.2020 г., с оглед прибиране на инструментите си, намиращи се там, както и да му бъде представено нотариално завереното пълномощно на адв. Н. при *** – предишен пълномощник на ищците.

На същата дата, 13.06.2020 г., отново, чрез SMS кореспонденция, са били потвърдени датата, досежно часът от страна на адв. Н., по желание на ответника /15.06.2020 г. между 10:00 – 10:30 часа/, относно прибирането на движими вещи, негова собственост от обекта. Твърди се, че във въпросната кореспонденция между страните, ответникът: И. П. е бил поканен изрично от адв. Ж. Н. при ВАК, да изнесе на 15.06.2020 г., освен инструментите си и всички останали, намиращи се в обекта негови движими вещи, представляващи електроуреди - втора употреба, метални тръби, теракоти, кабели консумативи и други. Твърди се, че И. П. поискал да му бъде „разяснено как ще бъдат уредени финансово отношения между страните“.

На следващо място, се твърди изпращането на 17.06.2020 г. на покана до ответника /на електронната му поща/, с която е бил поканен в срок до двадесет дни от получаване на същата, да представи писмена справка за всички направени разходи, за заплащането им, като след запознаване с нея от страна на М. и Н. К., след седемдневен срок от получаването, ответникът да посочи ден, място и час за среща във връзка с уреждане финансовите отношения между страните, като изпрати справката на електронната поща на адв. Ж. Н. ***

Твърди се още в насрещната искова молба, че на дата 15.06.2020 г., е бил съставен констативен приемо - предавателен протокол, удостоверяващ наличието на движими вещи в обекта, които ответникът, взел със себе си, 2 както и обстоятелството, че в обекта останали движими вещи без опис, които е следвало И. П. да вземе, съгласно предварително уговореното.

В протокола било обективирано и още едно обстоятелство, което било потвърдено и от ответника П. – „че не липсват негови движими вещи“ /страница последна от протокола/. Изложени са твърдения, че И. П. е бил поканен да направи опис на останалите в обекта на първия и втория етаж от сградата /самостоятелни обекти с идентификатори: № *** и № ***, негови движими вещи, както и че е бил предупреден, че ще дължи заплащането на ежемесечно парично обезщетение за съхранението им в размер на месечен наем, породено от обстоятелството, че ответниците са в невъзможност да ползват първия и втория етаж. Твърди се, че последният /И. П./ е отказал да ги вземе, поради невъзможност да ги съхранява на друго място.

Горното, обосновавало обстоятелството, че ответникът очевидно е искал да използва обектите за склад на вещи, които не му били нужни за извършването на СМР. Изложени са твърдения, че И. П. отказал да направи опис на вещите оставени за съхранение в сградата, видно от протокола, както и отказал да подпише протокола, като отказът му бил удостоверен с подписите на посочените в протокола лица.

Твърди се, че на същата дата 15.06.2020 г., на горепосочения обект в град ***, бил съставен и подписан още един приемо - предавателен протокол, във връзка с искането на ответника да му бъде предоставено нотариално завереното пълномощното на адвокат Недев ВАК — посочено по-горе. От протокола било видно, че И. П. се е запознал с предоставените му документи, които му били изпратени и на електронна поща, а именно: уведомление за разваляне на предварителен договор, сключен на 27.01.2012 г.; пълномощно peг. № 1483/09.06.2020 г. на Нотариус с peг. № *** при РС - *** нотариално заверено заявление за оттегляне на пълномощно № 1482/09.06.2020 г. на Нотариус с peг. № *** при РС - *** Твърди се, че ответникът е отказал да получи документите, както и да подпише протокола.

Отделно от горното, с насрещната искова претенция, ищците, твърдят, че в края на месец септември 2020 г., ответникът завел срещу ищците и техния праводател Н. К. искова претенция по чл. 19 ал. З ЗЗД, по която било образувано гр.д. № 1648/2020 г. по описа на ОС - Бургас. По това дело било поставено Решение № 384/04.01.2022 г.

На следващо място, се твърди, че на дата 30.01.2021 г., И. П. е бил уведомен отново с изрична покана, че дължи парично обезщетение за това, че в имот собственост на ищците - първи и втори етаж на жилищна сграда в град ***, се съхраняват негови движими вещи, като му е било определено и месечно обезщетение в размер на 200 лева, дължимо считано от 16.06.2020 г.

Уведомлението му било изпратено по електронен път на електронната му поща, на 30.01.2021 г. Във връзка с изпращането, получаването и узнаването на горното електронно съобщение, ищците се позовават на чл. 9, чл. 10 и чл.

11 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги 3

/ЗЕДЕУУ/. Освен това ищците твърдят, че на дата 04.03.2021 г., на Н. К. е била връчена от ответника: И. П. - Нотариална покана № ***, том***, рег. № *** г. на Нотариус с peг. № 135 при РС – ***. С процесната покана, ответникът претендирал да му бъдат върнати движимите вещите, но без да заплаща дължимото обезщетение за съхранението им.

След получаването на гореописаната нотариална покана, ищците Н. и М.

К., представили на дата 08.03.2021 г., за връчване на ответника, нотариална покана № *** на Нотариус с peг. № *** при РС - ***, в която изрично било посочено за пореден път на ответника, че дължи парично обезщетение за съхраняване на вещите му в размер на 200 лева на месец, съгласно отправената му покана от 30.01.2021 г., както и обстоятелството, че той може да вземе вещите си по всяко време, като посочи дата за това, след заплащане на дължимите парични суми за съхранението им. Твърди се, че нотариалната покана била връчена на ответника, през месец март 2021 г., както и той сам е посочил в депозираната първоначално от него искова молба по делото, производството, по която е прекратено на основание чл. 233 ГПК.

Твърди се, на следващо място, че решението на ОС – Бургас, с което бил уважен иска на ответника по чл. 19 ал. З ЗЗД е влязло в сила на 29.06.2023 г.

Решението, с което се уважавал конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, освен силата на пресъдено нещо, имал и конститутивно действие и пораждал направо правните последици на обещания окончателен договор, както и прехвърлял собствеността на недвижимия имот, от влизането му в сила. Съгласно предварителния договор от 27.01.2012 г., на ответника следвало да му бъдат прехвърлени първи и втори етаж от сградата самостоятелни обекти в сградата с идентификатори - № ******* Изложени са твърдения, на следващо място, че зачитайки правните последици на влязлото в сила решение на ОС - Бургас и следващата се от това промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни, ищцата Н. К., поканила по телефона ответника да посочи банкова сметка, с оглед превод на дължимите съдебни разноски в производството по чл. 19, ал. З ЗЗД, както и да посочи ден и час за предаване владението на двата самостоятелни обекта в град ***

На дата 18.07.2023 г. в 10.58 часа, чрез приложението Вайбър, ответникът изпратил служебна бележка с посочена негова банкова сметка и поискал да му бъде изпратен с куриерска фирма ****ключът на неговите обекти.

Незабавно след получаването на горните съобщения, на същия ден 18.07.2023 г., в 14.15 часа, отново чрез Вайбър, ищцата Н. К. поканила ответника П., в срок до 28.07.2023 г., да уточни точна дата и час за предаване на владението върху двата самостоятелни обекта в град *** Отделно от горното, се твърди, че в същата покана била посочена и необходимостта от съставянето на двустранен приемо - предавателен протокол, удостоверяващ предаване владението върху обектите на ответника 4

П., досежно предаването на всички движими вещи, находящи се в обектите.

Твърди се, че горното се обуславяло и от обстоятелството, че някои от вещите биха могли да са „погинали или отчуждени“. Горепосочената покана на същата дата 18.07.2023 г, в 15.48 часа, ищцата Н. К. изпратила и по електронен път на ответника на неговата електронна поща ***. Твърди се, чв на дата 28.07.2023 г., по приложението Вайбър, ответникът изпратил съобщение до ищцата Н. К., с което посочил, че на 06.08.2023 г. в 11:00 часа ще бъде на обекта в град Созопол, с оглед предаване на ключа за неговите етажи.

В горната кореспонденция между страните по делото, ищецът не поискал да му се предадат по опис, с протокол движимите вещи, намиращи се обектите в гр. ***, заедно с предаване владението на обектите. Твърди се, че всичко изложено, водело до извод, че за периода от 16.06.2021 г. до 29.06.2023 г., ответникът без да има правно основание, е оставил вещите си за съхраняване в имоти, собственост на ищците – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № ***

Ищците твърдят, че са владели горепосочените самостоятелни обекти в сграда на правно основание, като собственици, до влизане в сила на Решението на *** на дата 29.06.2023 г., като правоприемници на техните праводатели, които от своя страна са придобили право на собственост върху имотите на правно основание.

Излагат твърдения, че индивидуализираните два самостоятелни обекти в сграда са били предмет на съдебен спор, но не и на спор за собственост.