Решение № 3542 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3542 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110103747 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Г. М., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез процесуален представител адв. К. Ж. К., срещу „Ю.Б.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, обективно кумулативно съединени искове:

1.За прогласяване на Договор за потребителски кредит № L 369613 от 28.10.2024 г., сключен между „Ю.Б.“, ЕООД и Д. Г. М. за нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

2.За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 821,12 евро, представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит L 369613 от 28.10.2024 г., сключен между „Ю.Б.“, ЕООД и Д. Г. М., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2026 г. до окончателното заплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът - Д. Г. М. заявява, че на 28.10.2024 г. е сключила с ответника „Ю.Б.“ ЕООД договор за потребителски кредит № L369613/28.10.2024 г., въз основа на Рамково споразумение за потребителски кредит № 881633104, със следните параметри: главница - 4000,00 лв.; срок на погасяване 36 месеца; фиксиран годишен лихвен процент 37,00 %; годишен процент на разходите 68,15 %; обща сума на лихвите - 2 524,67 лв.; „такса за разглеждане“ - 1 309,57 лв. и обща сума на всички плащания 7 834,24 лв. В договора и в стандартния европейски формуляр е предвидено месечно погасително задължение 221,89 лв. В погасителния план към договора всяка погасителна вноска включва отделно перо „Такса“, обичайно в размер на 36,38 лв. месечно, като общият сбор на това перо за целия срок на договора е 1 309,57 лв. Така „таксата за разглеждане“ не е инцидентна или незадължителна услуга, а е предварително включена в погасителния план и в икономическата цена на кредита. Ищцата посочва, че е извършила плащания към ответника, удостоверени с представени платежни документи, в общ размер на 5605,98 лв., като чистата стойност на кредита е 4 000,00 лв. Съответно надплатената сума над чистата стойност по кредита е в размер на 1605,98 лв. Счита, че договор за кредит № L369613/28.10.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на императивните изисквания 1 на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради превишаване на максимално допустимият процент на разходите по кредита. Посочва, че ГПР по кредита е формално посочен и не отговаря на действителния, който е многократно завишен. В ГПР не са включени всички разходи. При нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други разходи. Като последица от недействителността на договора, ответникът следва да върне на ищцата сумите, получени над чистата стойност на кредита.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника „Ю.Б.“ ЕООД, чрез юрк. В. Ц., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се прави признание на предявените искове и се моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, при признание на иска. С оглед направеното признание се иска доказателствените искания на ищеца да бъдат оставени без уважение. Счита, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено от съда в размер на не повече от 102,26 евро, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и наличието на изобилна съдебна практика по идентични казуси.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна – ищецът Д. Г. М., чрез процесуален представител адв. К. К., поддържа исковата молба, моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна – ответникът „Ю.Б.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба входящ № 69468/03.09.2026 г. подадена от „Ю.Б.“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. В. Ц., с която поддържа отговора на исковата молба и направеното признание на иска, като моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.

От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, като същото е основателно. От ищеца са представени доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по делото в размер на 500 евро. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приключването на делото само в едно открито съдебно заседание, при което са приети само писмени доказателства, процесуалното поведение на страните по признание на иска и искане за решаване на делото с решение при признание на иска, еднаквата линия на защита по двата предявени иска, съдът счита, че достойното, адекватно и справедливо възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено в размер на 150 евро, която сума отговаря на действително положения от адвоката труд.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде 2 осъден да заплати сторените от ищеца разноски – за държавна такса от 166,41 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро – общо 316,41 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните - Д. Г. М., ЕГН:

**********, с адрес в ***, и „Ю.Б.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, че сключеният между „Ю.Б.“, ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на кредитор и Д. Г. М., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, договор за потребителски кредит № L 369613 от 28.10.2024 г. е нищожен, поради противоречието му със закона, на основание чл.

26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, „Ю.Б.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, да заплати на Д. Г. М., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 821,12 евро /осемстотин двадесет и едно евро и дванадесет цента/, представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит № L 369613 от 28.10.2024 г., сключен между „Ю.Б.“, ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на кредитор и Д. Г. М., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.05.2026 г.до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ю.Б.“, ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: г***, да заплати на Д. Г. М., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 316,41 евро /триста и шестнадесет евро и четиридесет и един цента/, представляваща сторени разноски пред РС-Варна за заплатена държавна такса – 166,41 евро и адвокатско възнаграждение – 150 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3