Решение № 457 от 16.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000480 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Й. С. П., ЕГН **********, К. П.

П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 60/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение № 260006 от 10.07.2024 г. в частите, с които се:

ОТХВЪРЛЯТ предявените от Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* против ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* искове да бъде осъдено дружеството да им заплати по 75 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П. К. П. настъпила при ПТП на ** г., която сума се равнява на разликата между дължимите им се по 150 000 лв. и присъдените с решението на Пз ОС по 75 000 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото им им с решението обезщетенеие от по 75 000 лв. за времето от 1

04.11.2019 г. до 04.02.2020 г. ,

ОСЪЖДАТ Й. С. П., К. П. П., и Ц. П. П. да заплатят на ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С. разноски по съразмерност в размер на 856, 25 лв.

С жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на друго уважаващо исковете за сумата от по 150 000 лв.

Въззиваемото дружество намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 10.04.2020 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П. искова молба против ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на ** г. в гр. П. по ул.

„К.Г.“ лек автомобил марка „А.“, модел „*“, peг. № ** управляван от Р.С. се движел с несъобразена с пътните условия скорост. Така той нарушил правилата за движение и блъснал намиращият се на пътното платно П. К. П., който починал.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ** от 2019 г. и се образувало ДП №202/ 2019 г. по описа на РУ П..

Ищците по настоящето дело били съпруга и деца на починалия. Те приели смъртта му изключително тежко. В подкрепа на това се сочи, че били единно, задружно семейство и силно привързани един към друг.

Починалият и Й. се обичали силно. П. бил опора и подкрепа на съпругата си, двамата били отдадени на грижи към двамата си синове и градели съвмести планове за техния и този на децата им живот. Починалият осигурявал основните средства за издръжката на семейството. Всички го възприемали като авторитет и стожер на същото. Допитвали се до него и го търсили за помощ, съвет и съдействие.

На база така описаните семейни отношения се прави извод, че всеки един от ищците създал индивидуална и дълбока връзка с починалия. По тази причина след смъртта му те усещали празнота, която никой не може да запълни. Внезапната му кончина променила ритъмът им на живот и го 2 подчинила на скръбта от голямата загуба. Съпругата била дълбоко опечалена, постоянно плачела и с умиление си спомняла за всички хубави мигове, преживени заедно.

След загубата на баща им Ц. и К. избягвали да излизат и да се срещат с хора извън семейството. Трудно приемали загубата му, която повлияла изключително зле на общото им емоционално състояние. Те били мрачни, некомуникативни и затворени.

На тази база е достигнато до заключение, че всички изпитани по този повод от тях болки и страдания следва да бъдат обезщетени от лицето, което с виновното си поведение предизвикало инцидента и причинило смъртта на П.

П..

В тази връзка е посочено, че към момента на ПТП-то за управлявания от виновния водач лек автомобил имало сключен под формата на полица с ответника застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което съобразено с чл. 432 от КЗ давало основание обезщетението да се търси пряко от застрахователя.

По тази причина ищците отправили до него на 04.11. 2019 г. искане да бъде определено и изплатено дължимото им се застрахователно обезщетение.

Плащане на такова обаче било отказано с писма изх. № ** г. и изх. № ** г.

В тази връзка е направен извод, че за ищците е възникнал интерес да търсят заплащане на обезщетението по съдебен път и е отправено искане за осъждането на ответното дружество да им заплати по 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на ответника - 04.11.2019 г.

Ответното дружество в срок е подало отговор, в който не оспорва, че за лекия автомобил „А. *“, peг. № ** към момента на ПТП-то имало валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че водачът му към онзи момент е от кръга на застрахованите по този договор лица. Въпреки това изразява становище за неоснователност на трите субективно съединени иска.

В подкрепа на това становище е заявено, че от представените доказателства не можело да се направи извод за наличие на виновно поведение на застрахования водач. Възразено е и че от съдържанието на ИМ и представените с нея доказателства не се изяснявал механизма на ПТП и не можело да се достигне до извод за наличието на всички елементи обуславящи 3 деликтната отговорност на Р.К..

Наред с това е изразено становище, че претендираните с ИМ обезщетения са силно завишени и не са съобразени с залегналия в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.

Изразено е и становище, че обезщетението следва да се намали с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради съприничняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото при ПТП-то лице. В подкрепа на това е заявено, че той в нарушение на ЗДП лежал на платното за движение, което станало причина да не бъде видян от застрахования водач и да бъде прегазен.

Споменава се и за употреба на алкохол, респ. упойващи вещества от починалия и това, че той сам се е поставил в опасност, от която за него и в последствие за близките му са настъпили вредни последици.

Възразено е също, че настъпването на смъртта е повлияно и от общото здравословно състояние на П. П..

По отношение претенцията за присъждане на законна лихва е изразено и мнение, че застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията, т.е. не от 04.11.2019 г., а от 04. 02. 2020 г.

С ДИМ ищците са изразили становище за неоснователност на всяко едно от направените защитни възражения в отговора.

По отношение на механизма на ПТП е посочено, че ще бъде изяснен в хода на делото чрез разпит на свидетели и прилагане на материали от досъдебното производство. По отношение на съпричиняването е заявено, че основателността му е обусловено от наличие на доказателства за твърдяното поведение на пострадалия, а такива липсвали.

По отношение на лихвата е споменато, че в КЗ е предвидено, че застрахователят покрива и отговорността за лихви на застрахования и т.н.

Ответникът е подал отговор на ДИМ, в който просто е заявено, че се поддържат вече направените защитни възражения.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.

Преди това по инициатива на съда от страна на ищците е направено уточнение на ИМ / стр. 191 от делото на Пз ОС/ относно местоположението на пострадалия непосредствено преди настъпване на инцидента. Съответно е 4 заявено, че той е бил в средата на платното за движение, обърнат наляво спрямо посоката на движение на застрахования, в клекнала поза с ръце на главата, за да се предпази от нападнали го лица. Ударът настъпил между предната челна част на МПС-то и лявата част на тялото.

От страна на ответното дружество в хода на делото и по - точно в заседанието на 16.11.2021 г. след разпита на застрахования водач е заявено, че вредоносния резултат е съпричинен и от ищеца К. П., който с поведението си провокирал Р.К. да навлезе в улицата, където е станало прегазването на баща му.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния съпруг и баща с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях обезщетение е прието, че ищците са претърпели значителни по интензитет душевни болки и са изживели тежка психическа травма от внезапната смърт на техния близък, които ще ги съпътстват до края на живота им. На тази база изхождайки от икономическата обстановка в страна и това, че увреждането е значително и трайно е определено обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от ищците.

Възражението за съпричиняване е намерено за основателно като е посочено, че пострадалият в качеството си на пешеходец е пресякъл пътното платно в нарушение на задълженията си по чл. 108 и 113 от ЗДП. Приносът му е определен на 50 %.

По тази причина е прието, че дължимото обезщетение на всеки от ищците с оглед чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да се намали на по 75 000 лв.

Именно тази сума е присъдена на всеки от тях ведно със законната лихва от 04.02.2020 г.

Исковете до пълните предявени размери и съответно претенцията за присъждане на законна лихва от 04.11.2019 г. до 04.02.2022 г. са били отхвърлени. Последното е свързано със становището на Пз ОС, че лихва се дължи след изтичането на 15 дни от представянето на всички нужни доказателства за произнасяне по застрахователната претенция, а при липсата им от изтичане на срока за разглеждане на същата.

Недоволни от решението в частта отхвърляща исковете за разликата 5 между сумата от по 150 000 лв. и присъдените по 75 000 лв. са останали тримата ищци и са подали жалбата станала причина за започване на настоящето въззивно производство. С нея те са обжалвали решението и в частите отхвърлящи претенциите им за заплащане на законна лихва върху вече присъдените по 75 000 лв.за времето от 04.11.2019 г. до 04.02.2020 г.

Във въззивната жалба съображенията за неправилност и незаконосъобразност на решението са свързани единствено с интерпретация на доказателствения материал от Пз ОС довела го до извода за наличие на съпричиняване. Съответно след подробен анализ на същия, жалбоподателите излагат доводи, че такова не е налице, респективно твърдят, че ако се приеме, че има, то същото е в по-малък размер от определените с решението 50 %.

Относно момента , от който се дължи законна лихва е преповторено заявеното и пред Пз ОС, че по процесиня тип застраховка застрахователят покрива и отговорността на застрахования за забава от по- ранната от двете дати – на уведомяване от застрахования или на отправяне на застрахователната претенция.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността им с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение/акт/ е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен 6 съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.