Определение № 788 от 21.05.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 788 гр. Шумен, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500266 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №717/14.01.2025 г.от Ф. Ф. Д., чрез пълномощника й адв.

Г. С. при ШАК против разпореждане №4713/30.12.2025 г. по гр. д. №1247/2024 г. на ШРС, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с ал. 2 от ГПК е върната исковата молба с приложенията и прекратено производството по делото.

Жалбоподателката намира атакуваното определение за незаконосъобразно. Излага, че с оглед дадената от съда възможност депозирали по делото писмено изявление от лицето, получило книжката по чл. 131 от ГПК за ответника за това, че го е уведомил за съдебното производство, което съдът приел за неотносимо. Законът обаче не предвиждал по какъв начин да се извършва това уведомяване между получател на съдебни книжа и адресат, а единствено е въвел изискване получателят да се задължи да го направи – арг. чл. 46, ал .2, изр. 2 от ГПК. Получателят на книжата не бил страна, нито свидетел в производство, комуто да бъдат вменени задължения по чл. 170-171 от ГПК, цитирани в определението. Фактът, че лицето е брат на ищцата не го включвало в кръга на лицата, изброени в чл. 46, ал. 2 изр. 3 от ГПК, нито попадало сред тези, които биха били заинтересовани от изхода на делото, а единствено било лице, което живее на официалния адрес на ответника. Счита, че уведомяването на ответника изначално е било редовно на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК, а не по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, както било прието от съда. Освен това, в делото се съдържало изявление на ответника, изпратено по ел. поща на турски език, който процесуалният представител познавал и владее, от което ставало ясно, че ответникът е известен за воденото срещу него дело. Съдът не приел за необходимо да ги уведоми за това обстоятелство, нито им възложил разноски за превод на български език. На следващо място, 1 не било предвидено в закона /нито по обичай/ задължение за ищеца да докаже уведомяването на ответника за образуваното срещу него съдебно производство, но след като съдът й вменил такова задължение, представял с частната жалба кореспонденция през приложението WhatsApp между ответника и процесуалния представител на ищцата, както и с ищцата, с което счита, че отстранява пречката за постановяване на решение по съществото на спора. С оглед изложеното, моли атакуваното определение да бъде отменено, а делото да продължи с постановяване на акт по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата, материалите по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д. №1247/2024 г. по описа на РС – Шумен е образувано по искова молба от Ф. Ф. Д. от гр. Шумен, чрез пълномощника адв. С. при ШАК, против Т. Д., гражданин на Република Турция, с карта за продължително пребиваване в Република България, с адрес гр. ...., ул. „...“ №26, за прекратяване на брака им по реда на чл. 49 от СК, в която са предявени и небрачни искове за предоставяне на родителските права, определяне местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката върху роденото от брака малолетно дете, както и ползването на семейното жилище и фамилното име на ищцата.

Посоченият в исковата молба адрес за призоваване на ответника гр. ....., ул. „.....“ №26 е постоянният и настоящ адрес на лицето, заявен на 03.05.2022 г. за настоящ, а на 21.08.2023 г. за постоянен, видно от съдържащата се в делото справка от НБД Население, На 08.10.2024 г., на посочения адрес, на ответника е изпратено копие от исковата молба с приложенията й. Съгласно върнатата разписка, книжата са получени от Д. Ф. И. – братовчед, на 18.07.2024 г., като същият е изписал имената си и се подписал на мястото на получател /за адресат/, като е отразено, че лицето е пълнолетен от домашните /л. 20/. Видно от служебно извършената справка за родствени връзки на ищцата /л.50/ Д. Ф. И. е брат на ищцата, с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. ....., ул. „....“ №26, заявен на 12.12.2019 г..

За първото и единствено открито съдебно заседание, насрочено за 18.01.2024 г., изпратената на 08.10.20924 г. е изпратена призовка до ответника на адрес гр. ...., ул. „...“ №26. Съгласно върнатата разписка, книжата са получени от Х. Ф. И. – лице от домашните му, на 15.10.2024 г., като същата е изписала имената си и се е подписала на мястото на получател със задължение да предаде.

На 18.11.2024 г. районният съд е дал ход на делото, приел ответникът за редовно призован, като ответникът не се е явил и не е изпратил процесуален представител. В това заседание изготвения проект за доклад е обявен за окончателен, приети са писмените доказателства, приложени с исковата молба, разпитан е един свидетел, даден е ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

2

С определение от 22.11.2024 г. първоинстанционния съд отменил хода по съществото на делото, на основание чл. 253 от ГПК. Разпоредил да се извърши справка за родствени връзки на ищцата – майка, баща, брат/я, сестра/и/, както и справка за адресни регистрации на същите и е дал е възможност на ищцата в 3-дневен срок да представи доказателства, че лицето Д. Ф. И. е предал на ответника съобщението по чл. 131 от ГПК, както и че Х. Ф. И. е предала на ответника призовката за проведеното съдебно заседание, като указал на ищцата, че при непредставяне на надлежни доказателства или при непоискване събиране на такива процесуалното действие се смята за неизвършено, на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК. В мотивите си съдът е приел, че съобщението по чл. 131 от ГПК и призовката за с.з. не са получени от лица от домашните на ответника, а от лица, които са заинтересовани от изхода на делото, поради което са налице изменение на обстоятелствата при които е приключило съдебното дирене, налагащо отмяна хода по съществото на делото. Изложил е съображения, че от служебно извършената справка в НБД Население съдът е констатирал, че посоченият в исковата молба адрес на ответника е настоящият адрес на ищцата гр. ....., ул. „...“ №26, за която като адрес в исковата молба е посочен нейния постоянен адрес гр. ...., ул. „....“ №...., вх.

..., ет. ..., ап. .... От удостоверението за граждански брак било видно, че преди брака имената на ищцата са Ф.Ф.И., които съвпадат с презимената и фамилиите на Д. Ф. И. – посочен от връчителя за братовчед, като пълнолетен от домашните му и Х. Ф. И. – посочена от връчителя за лице на адреса, като пълнолетен от домашните му, при което възниквали съмнения дали това са лица от домашните на ответника. Препис от определението е получено от процесуалния представител на ищцата на 27.11.2024 г..

На 29.11.2024 г. на ел. поща на ШРС е постъпил имейл от ел. адрес [email protected], със съдържание на чужд език, към който са прикачени копие на карта за пребиваване на чужденец, издадена на Д. Т., валидна до 15.01.2026 г., с посочен адрес на пребиваване гр. ...., ул. „....“ №26 и документ за самоличност на същия, издаден от Р.Турция.

На 02.12.2024 г. е постъпила молба от ищцата, с която представя писмено изявление от Д. Ф. Д., получил съдебните книжа по чл. 131 от ГПК за ответника.

С определение №3285/04.12.2024 г. съдът е разпоредил съобщението до ответника Т. Д. да се приложи към материалите по делото, като редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК допуснал задължителна правна помощ на ответника от процесуален представител – адвокат, като особен представител на разноски на ищеца и определил депозит в размер на 1200 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. На ищцата да са дадени указания, че при невнасяне на депозита, исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Изложени са мотиви, че ищцата не е изпълнила указанията по чл. 101, ал. 1 от ГПК, доколкото е недопустимо по гражданско дело да се приемат свидетелски показания, дадени в писмена форма, тъй като способът им за събиране устен по реда на чл. 170-171 от ГПК, а приложеното изявление от Д. Ф. Д. в същността си е писмено свидетелско показание.

Доколкото от представеното копие от личната карта на ответника се установявало, че 3 постоянният и настоящ адрес на ответника в гр. ..., ул. „...“ №26, който е адрес както на ищцата, така и на нейния брат Д. Д., а от показанията на разпитаната по делото свидетелска се установявало, че ответникът трайно пребивава в Германия, съдът е приел, че книжата до ответника са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Определението е връчено на

18.12.2024 г. на процесуалния представител на ищцата.

С атакуваното разпореждане №4713 от 30.12.2024 г. ШРС е върнал исковата молба с приложенията и прекратил производството по делото/, на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК, поради неизпълнение указанията на съда, дадени с определение №3285/04.12.2024 г..

С частната жалба е представена електронна кореспонденция през приложението WhatsApp на турски език, придружена с надлежен превод на български език, за която се твърди, че е между адв. С. и ответника, в която се съдържа изявление на последния, че знае за бракоразводното дело, но тъй като е бил болен е нямал възможност да се погрижи, желае колкото се може по-скоро развода да стане факт.

По първоинстанционното дело на 03.04.2025 г. е постъпила молба от ищцата, чрез адв.

С., с която представят пълномощно от ответника Т. Д. за адв. С., която да го представлява по гр.д. №1247/2024 г. на ШРС, съдържащо декларация, че ответникът е известен за воденото производство за прекратяване на брака между страните, в т.ч. и въпросите по предоставените на родителските права и искането за издръжка на малолетното им дете, като заявява, че е съгласен исканията и признава изцяло претенцията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следното:

За да се обезпечи участие на страните в съдебното производство разпоредбата на чл.

43, ал. 1 ГПК предвижда като правило съобщението до страната да й бъде връчено лично или чрез друго лице. В тази връзка разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ГПК посочва, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Нормата на чл. 46, ал. 2 ГПК посочва, кое може да бъде това друго лице-всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата, като е посочено, че не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Разпоредбата на чл.

46, ал. 3 ГПК предвижда съдът да изключи от кръга на другите лица чрез които става връчването тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Заинтересовани от изхода на делото се явяват близките роднини на страната, които имат интерес от изход на делото в полза на техни роднина и в този смисъл е и практиката на съда и която е била съобразена от районния съд. Поради което не може да се приеме, че връчването на съобщение на страна по делото, чрез близки 4 роднини на противната страна е редовно връчване чрез друго лице на адреса. В случая връчването на исковата молба на ответника чрез друго лице, а именно брат на ищцата и който като близък роднина на противната страна е заинтересовано лице. Наред с това, в случая братът на ищцата, получил съобщението за ответника, не се явява пълнолетно лице от домашните на ответника, по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, както неоснователно се поддържа в жалбата, тъй като са налице данни, че ответникът живее в чужбина, т.е. той не живее там, това не е неговият домашен адрес и това лице, макар да е регистрирано на същия адрес, не е от кръга на домашните му, по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК. Поради това, неоснователен е доводът на жалбоподателката, че е налице редовно връчване по реда на чл.