Решение № 2846 от 21.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2846 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330116554 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, подадена от Г. Р. Ц. с ЕГН **********, против В. Н. Т. с ЕГН ************ с правна квалификация на иска по член 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени в периода от ********* г. до датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение вследствие на извършени от ответницата действия по подаване на сигнали, оплаквания, намеса в личния живот на ищеца и подаване на жалби срещу семейството й с твърдения, че то вдига шум, че ищецът тормози децата си, че е лош родител и човек, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – *********. до окончателното й погасяване.

Ищцата твърди, че от края на **** г. отношенията между семейството на ищцата и ответницата се обострили, след като последната започнала да се оплаква, че чува непрестанни шумове от жилището на ищцата и че не може да живее спокойно вследствие на тези шумове. Последвали множество обвинения и обиди от ответницата, с които ищцата била системно злепоставяна пред останалите живущи във входа на жилищния блок. Излага се, че шумовете не били умишлени, както и че че членовете на семейството на ищцата полагали старания шумът от жилището да бъде минимален и нивото му да е обичайно за жилище, тъй като ответницата била единствената, 1 за която те представлявали неудобства. Сочи, че поведението на ответницата прераснало в многократни заплахи в устен и писмен (посредством приложението *****) вид. Казвала, че ще ги изгони от блока и ще ги принуди да го напуснат, с помощта на държавните органи, като ответницата се заканила, че щяла да отправи и сигнали до отдела по закрила на детето, с цел детето да се изведе от семейството си. След като посочените заплахи не дали целения от ответницата резултат, от нея били подадени множество сигнали до органите на МВР и прокуратурата, като били образувани полицейски преписки, сред които Преписка ***, *****/***** г., *********/***** г., РП ***, ********* от **********г., *****/***** г., *********- *****/*********.

В сигналите се изнасяли твърдения относно това, че в апартамента на ищцата съществува непрестанен и нетърпим шум, а отделно от това било изложено, че ****** на ответницата Ц. живее в застрашена среда и че било бито и тормозено от нея. Във връзка със сигналите и преписките семейството на ищцата било викано многократно за обяснения в ** и в ** РУП, което създало за ищцата и нейното семейство множество личностни и работни затруднения, причинени й били дълбоки емоционални поражения.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез назначения й по ЗПП адвокат М. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който не признава предявения иск.

Оспорва извършването на каквито и да е противоправни действия спрямо ищцата, като отправянето на множество обвинения и обиди, с които ищцата била системно злепоставяна пред останалите живущи", че е заплашвана от ответницата устно и в писмена форма с цел да бъде изгонена заедно със семейството си от блока или че ще бъде принудена да го напусне, с помощта на държавните органи. Оспорва твърденията за злоупотреба с граждански права, с цел използването им за преследване на противоправни цели - изгонване на ищцата и семейството й от апартамента, използвайки МВР, държавните и общинските органи, и че за постигане на тази цел ответницата умишлено декларирала неверни твърдения в сигналите и тъжбите. Твърди се, че през **** г. семейството на ищцата се нанесло в съседния апартамент – започнали да се чуват музика, шумни разговори до късно през нощта, скандали, викове, писъци, женски и детски плач, блъскане на врати, влючително и входната. Започнали посещения на различни лица, които блъскали и тропали по вратата на ищцата, звънели на вратата й, водели телефонни разговори на висок глас, а впоследствие, по залепените от тези лица съобщения, ответницата установявала, че това били служители на небанкови кредитни институции. Идвали и призовкари от съда. Ответницата твърди, че не издържала на създалия се шум, появили се безсъние и стрес.

2

Тогава поискала от ищцата да спазва реда в етажната собственост - по приложението „*******", като получила отговора: „Ай сиктир!". Прави признание, че е търсила и продължава да търси съдействие от органите на реда, като счита, че оплакванията и жалбите й срещу ищцата не са противоправни, защото по този начин упражнявала и реализирала конституционно гарантираното право на всеки гражданин да подава жалби до съответните компетентни държавни органи и институции. Счита, че действията й не представляват „злоупотреба с граждански права", като същите били предприети единствено и с цел да си осигури спокойствие и нормален живот в обитаваното от нея жилище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно, че страните живеят в съседни апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. *********, ул. ********* № ***, етаж **. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът е този, който следва да докаже противоправни действия на ответника, в резултат на които е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.

В доказ. тежест на ответника е да проведе насрещно доказване опровергавайки твърденията на ищеца за противоправното си поведение; претърпени вреди от ищцата, които са в причинно-следствена връзка от поведение на ответницата и да обори презумпцията за вина, с оглед презумпцията на член 45, ал. 2 ЗЗД, че вината се предполага до доказване на противното.

От представените писмени доказателства се установява, че от страна на ответницата в полицията са подавани множество жалби срещу ищцата, въз основа на които на ищцата са съставяни предупредителни протоколи.

По делото са събрани гласни доказателства, от които става ясно, че отношенията между страните, които са съседи, са сериозно влошени. Според дадените сведения от св. Ц., ******** на ищцата, още с нанасянето им проблемите започнали, като ответницата им оставяла бележки, че етажът следва да се чисти с парцал, а не да се замита. Т. почнала да пуска сигнали в полицията, а на място идвали полицаи, за да правят проверки, а ***** също ходила в полицията, заедно с ********, за да дава показания по сигналите на Т.. Отрича да са вдигали силен шум в жилището, да са правили побоища пред очите на *********, а така също отрича да са блъскали стълбата, която се намира на етажа, непосредствено до жилището на ответницата, отрича ******** да е ритала перваза на вратата на Т.. В резултат на поведението на ответницата ****** започнала да се изнервя. При разпита на св. Н., без 3 родство със страните, се установява, че В. се оплаквала от Г., без да си спомня от какво конкретно е била недоволна. Казва, че разправиите между двете са най-вече за камерата, която била монтирана в жилището на В..

Казва, че се била качвала при ищцата, по почин на В., за да й направи забележка да се карат тихо. Освен това казва, че е била свидетел на това, че ****** на Г. е било оставено само вкъщи през нощта, а тя била отишла за цигари, докато ****** спяло. Установява се от приложената преписка от КЗЛД, че камерата за видеонаблюдение над входната врата на апартамента на ответницата е монтирана при наличие на легитимен интерес за ответницата за защита на нейната лична и психическа неприкосновеност.

Предвид така събраните и обсъдени факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Упражняването на процесуалното право на тъжба или сигнал за нарушение и/или престъпление поначало е правомерно, но когато то бъде употребявано недобросъвестно – единствено и само с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други се касае за злоупотреба с право на подаване на тъжба/сигнал и тогава ще е налице противоправност на деянието. А такива твърдения за злоупотреба са налице в исковата молба. За да се установи злоупотреба с правото на подаване на сигнал ищецът трябва да докаже по безспорен начин, че ответницата е недобросъвестна - че е подавал сигнали, като не е целяла фактите и обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, но е знаела, че изложените от нея в сигналите и жалбите обстоятелства не съответстват на действителното фактическо положение, т.е. са неверни, но е подавала тези сигнали, само за да навреди на ищцата и нейното семейство. В този смисъл са решение № **** от ********** по гр. д. № *****/***г. на ВКС , *** ГО, решение № **** от ***** г. по гр.д. № *****/*** г. на ВКС , *** ГО , решение № ***от ******* г. по гр.д.№ *****/**** г на ВКС , *** ГО , решение № **** от ********* г. по гр. д. № ******/*** г. на ВКС, *** ГО и др./

В случая такава противоправност на деянието - злоупотреба с право на подаване на сигнали и жалби до полицията и прокуратурата, от страна на ответницата не се установява, не се установява и наличието на вреди негативното отражение върху психическото здраве на ищцата, с оглед на което искът като недоказан и неоснователен ще се отхвърли.

Мотивиран от изложеното, по-горе съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Г. Р. Ц. с ЕГН **********, против ответника В. Н. Т. с ЕГН ************ иск с правна квалификация член 45 4

ЗЗД за осъждането й да заплати обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени в периода от ********* г. до датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение, вследствие на извършени от ответницата действия по подаване на сигнали, оплаквания, намеса в личния живот на ищеца и подаване на жалби срещу семейството й с твърдения, че то вдига шум, че ищецът тормози децата си, че е лош родител и човек, ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – ******* г. до окончателното й погасяване, като недоказан и неоснователен.

Решението може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 5