Решение № 117 от 23.04.2025, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Враца, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20251420200183 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ив и Сие 2010 ЕООД, гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №***/03.01.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5 КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В жалбата се твърди и в с.з. се поддържа, че НП е неправилно и незаконосъобразно и при излагането на подробни съображения в тази насока, се прави искане за отмяната му.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Кирилова, която заявява неоснователност на жалбата и прави искане атакуваното решение да бъде потвърдено.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1

На 04.12.2024 г., около 15:20 часа, св. Т. Г. – главен инспектор в ДИТ Враца, извършил проверка на обект – цех за производство на готови за консумация кулинарни и тестени изделия, находящ се в гр. ***** №6, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката установил, че в обекта работи лицето *****, която в декларация заявила, че работи в обекта наета от дружеството на длъжност чистач с работно време от 12:30 до 15:30 часа и трудово възнаграждение 470 лв., но няма сключен трудов договор.

На 10.12.2024 г. представител на дружеството-жалбоподател представил за нуждите на проверката на проверяващите трудов договор с лицето ***** от 04.12.2024 г. и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, подадено на 04.12.2024 г. около час след проверката.

На 12.12.2024 г. св. Т. Г. съставил на дружеството АУАН, в който отразил, че е извършено нарушение по чл.63, ал.2 КТ, изразяващо се в това, че лицето ***** е допуснато до работа в обекта на дружеството-жалбоподател без да й е предоставен екземпляр от писмен трудов договор и уведомление по чл.62, ал.3 КТ.

На 03.01.2025 г., въз основа на съставения АУАН и при излагане на същите фактически твърдения и юридическа квалификация, на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5 КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по делото св. Т. Г., от приложените по делото протокол за проверка от 04.12.2024 г., декларация от лицето ***** от 04.12.2024 г., трудов договор от 04.12.2024 г. и уведомление по чл.62, ал.5 КТ, както и от останалите приложените писмени материали. Категорично се установява, че на 04.12.2024 г. е извършена проверка на дружеството-жалбоподател и е установено да работи лицето *****, която заявила, че няма сключен трудов договор. Установи се и това, че няколко дни по-късно представител на дружеството е предоставил за нуждите на проверката трудов договор със същото лице от 04.12.2024 г. и уведомление по чл.62, ал.5 КТ от същата дата, с час на входиране на уведомлението за трудовия договор час след извършената проверка. Съдът кредитира коментираната доказателствена съвкупност, като намира, че същата убедително и последователно установява възприетата от съда фактологическа 2 картина. Но доколкото същата е еднопосочна по отношение на имащите значение за делото факти, по прецизното й обсъждане е ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна. НП е издадено от компетентен органи, като в него достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът намира, че от фактическа страна безспорно се установи, че при извършена на 04.12.2024 г. проверка на дружеството-жалбоподател е установено в обекта му да работи лицето *****, която заявила, че няма сключен трудов договор.

Установи се и това, че няколко дни по-късно представител на дружеството е предоставил за нуждите на проверката трудов договор със същото лице от 04.12.2024 г. и уведомление по чл.62, ал.5 КТ от същата дата, с час на входиране на уведомлението за сключения трудовия договор час след извършената проверка. При това съдът приема, че доказателствената съвкупност категорично установява, че лицето ***** е била допусната да работи в обекта на дружеството от дружеството, в качеството му на работодател, без сключен писмен трудов договор. Не са и налице твърдения в насока, че трудов договор е бил сключен към този момент. При това съдът намира, че неправилно наказващият орган е санкционирал дружествотожалбоподател за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, тъй като тази норма е приложима за нарушение, изразяващо се в допускане на лице до работа след сключен трудов договор, но без да му е връчен екземпляр от него и от уведомлението по чл.62, ал.5 КТ. Безспорно, на 10.12.2024 г. дружеството3 жалбоподател е представило за нуждите на проверката сключен от 04.12.2024 г. трудов договор с лицето *****, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.5 КТ. Но няма спор и за това, че реквизитното съдържание на трудовия договор не съдържа час на неговото подписване, няма спор и за това, че самата работничка е заявила в декларацията си от 04.12.2024 г., че няма сключен трудов договор и няма спор, че уведомлението по чл.62, ал.5 КТ е подадено чак след извършването на проверката. При това съдът приема, че извършеното от жалбоподателя нарушение неправилно е субсумирано под нормата на чл.63, ал.2 КТ и НП на това основание подлежи на отмяна, ведно с всички произтичащи от това последици.

С оглед изхода на делото, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно. В случая се претендират разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Отчитайки материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, участието на защитника в хода на производството, както и предвиденото в Наредба №1/2009 г. за минималните адвокатски възнаграждения и най-вече предвиденото в чл.8, вр. чл.7, ал.2 от наредбата, съдът приема, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Така мотивиран, ВрРС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №06-2400103/03.01.2025 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Враца, с което на Ив и Сие 2010 ЕООД, на основание чл.399, вр. чл.416, ал.5 КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда, гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на Ив и Сие 2010 ЕООД, ЕИК:204131440, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5