Протокол № 348 от 15.11.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 348 гр. Варна, 14.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Я.

Членове:

Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора и Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600322 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:35 часа се явиха:

Подсъдимата Д. Й. С., редовно призована, явява се лично и с адв.А. С. Б. и адв.Н. Т. Б. о т АК – СОФИЯ, надлежно упълномощени от преди, представят пълномощно за въззивното производство.

Жалбоподатели-частни обвинители:

Д. ГОРГИЕВ Д.,

К. Д. К.,

Ж. С. К., със съгласието на законен представител К. Д. К. , С. С. К.,

Д. С. К.,

Г. Д. К.,

Д. М. К., със съгласието на законен представител Г. Д. К., Е. М. К., редовно призовани, уведомени чрез адв.М. Р., не се явяват.

За всички жалбоподатели-граждански ищци се явява повереник адв.М. Б.

Р. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощен от преди.

АДВ.Р.: - Моите повереници са уведомени чрез мен, няма да се явяват, ще ги представлявам аз.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.А.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя 1 искания за отвод.

Поддържаме формулираното доказателствено искане в допълнението към въззивната жалба и Ви моля да се произнесете положително, като го уважите.

Ако приемете, че трябва непосредствено Вие да приемете тези доказателства имаме готовност и да ги представим. Касае се за исковата молба по която е образувано гражданското дело с правно основание чл.49, врчл.45, както и определението на ОС – Варна по гр.д. № 1656/2022 година, определението е с № 3049/15.08.2022 година за спиране до приключване на настоящото наказателно производство.

АДВ.Б.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

Допълнението много късно е влязло и ние не сме го получили, но нямаме възражение затова, че късно е подадено, но Ви моля да ни дадете пет минути за да се запознаем със самото искане, за да вземем становище към него.

АДВ.Р.: – Уточнявам, преди една седмица съм го представил и не считам, че това е било пречка.

Колеги, става дума за исковата молба, с която е инициирано гражданското дело срещу дружеството Автомагистрали АД и срещу Застрахователното дружество, с правно основание чл.49, вр.чл.45, което е спряно до приключване на настоящото производство. Тези материали - исковата молба и определението бяха представени пред предходното разглеждане на делото, не се касае за някакво ново производство, и ги има в делото. Единственото, което моля е те да бъдат приети с нарочно определение на съда, за да могат да ценят в последствие. Това е искането ни, не е нещо друго.

Има ги при предходното разглеждане на делото, но и сега Ви ги представям и моля да бъдат приети.

АДВ.Б.: – Те са представени при предходното разглеждане на делото, запознат съм с представените доказателства.

Аз считам, че фигурата граждански ищец в настоящия процес няма конституирана, поради това тези представени сега писмени доказателства не следва да се приемат и да се приобщават и да се обсъждат от съда и да се товари обема на доказателствения материал с тях.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се приемат представените доказателства при предходното разглеждане на делото и днес представените, запознати сме с тях.

АДВ.Р.: – Изрично сме посочили в допълнението към въззивната си жалба, че е налице съществено противоречие в показанията на отделни групи свидетели, които е следвало да бъдат ценени по друг, различен от начина, по който е направил съда и единия от вододелите е именно завеждането на делото до един момент в една посока са били показанията на свидетелите по делото и след предявяване на това дело, при вече повторното разглеждане на делото те са в съвсем друга посока. В оценъчен аспект, с оглед кредитиране или не на отделна група показания. Естествено, че ние не сме предявили тук граждански 2 иск и доверителите ми са само в качеството на частни обвинители.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, като цяло намира, че няма пречка да бъдат приети представените от частното обвинение писмени доказателства, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от защитника на частните обвинители писмени доказателства, а именно: копие от искова молба с входящ № 18245/29.07.2022 година в Окръжен съд – Варна, определение № 3049/15.08.2022 година.

СЪДЪТ обръща внимание на защитниците на подсъдимата С., че представените доказателства на лист 232 и следващи от първоинстанционното дело не са заверени за вярност.

АДВ.Б.: – Предполагам, че някой от нас адвокатите е заверил представените с жалбата писмени доказателства. Уточнявам, аз съм ги представил, моля да ми бъде дадена възможност да заверя така представените доказателства.

СЪДЪТ дава възможност на защитника на подсъдимата – адв.Б. да завери представените доказателства, намиращи се от лист 232 до ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло протеста на ОП - Варна по изложените в него подробни и изчерпателни мотиви.

Считам, че присъдата на ОС - Варна, с която подсъдимата е призната за невиновна в извършени в реална съвкупност престъпления по чл.123, ал.1 и чл.134, ал.1 от НК е неправилна и незаконосъобразна, като съда е извършил превратен анализ на събраните по делото доказателства.

Т.к. това е същото нарушение, което се сочи в протеста като при предходното разглеждане на делото се налага да бъда малко пообстоятелствена.

Аз няма да преповтарям изложеното в протеста, но ще изложа допълнителни доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като започна с ретроспекция на случилото се:

На 31.07.2017 година около 12:15 часа в участък км.417 на Автомагистрала „Хемус“ в посока гр.София настъпва ПТП между л.а. “Фиат Пунто“ управляван от Сийка Панайотова и т.а „Ивеко“ собственост на „Автомагистрали -Черно море“ с водач св.Ангел П., в резултат на което ПТП настъпва смъртта на Панайотова и е причинена средна телесна повреда на возещата се в автомобила св.Д. С. - нейна внучка. Механизмът на възникване 3 на ПТП е следния:

Управляващата лекия автомобил “Фиат Пунто“ водачка се е движила в скоростната лента на пътното платно на автомагистрала „Хемус“ в указаната посока със скорост около 123 км/ч като е извършвала изпреварване на няколко автомобила. Поради липса на каквито и да било знаци указващи за ремонт на пътя в тази скоростна лента, тя не е възприела своевременно спрелия в този участък т.а. “Ивеко“, в който са се на намирали служители от ремонтната бригада, извършващи ремонт на пътя и е последвал силен удар в задната част на товарния автомобил, при който е настъпила смъртта на водачката.

Какви са причините за ПТП и това няма спор по делото.

Причините са, че в посочения район са се извършвали ремонтни дейности по полагане на асфалтова смес /битум/ за запълване на фуги между стар и ново положен асфалт, като работния участък не е бил сигнализиран съгласно нормативните изисквания на чл.58, ал.5 от Наредба № 3/16.08.2010 година за временна организация на безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците съгласно приложение № 11 от посочената наредба. Знаците за ограничение на скоростта и за път в ремонт е следвало да започват на 500 метра след последния автомобил, в случая т.а. „Ивеко“, а такива изобщо е нямало нито на 500, нито на 250, нито на по-малко разстояние, такива са липсвали. Това означава, че водачката е можела да възприеме този товарен автомобил на разстояние 247 метра или това е приблизително два пъти по-малко разстояние от това, на което е следвало да бъде поставен първия знак за ограничение на скоростта и път в ремонт, което означава, че ако тези знаци бяха поставени, съгласно посочената тази наредба нямаше да възникне ПТП. Липсата на тази сигнализация е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Напълно се солидаризирам тук с посоченото от съда досежно безспорните обстоятелства установени по делото на страница 14 от мотивите.

Обаче по отношение на спора в настоящото производство кой е следвало да извърши контролен надзор на СМР в този участък и има ли виновно неизпълнение на нормативно разписани правила, което да е довело до настъпване на този резултат. Считам, че анализа, направен от съда действително е превратен и едностранчив, като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства.

В търсене на отговор на този въпрос съда при анализа си е подходил избирателно като от доказателствената маса изцяло са били изключени и не обсъдени показанията на множество свидетели, част от които преки очевидци на случилото се, а други имащи конкретно отношение към информацията на кое лице и по какъв начин е станало възлагането на посочената задача.

И за да не бъда голословна ще посоча, че от разпитани в ДП и съдебното производство 26 свидетели в мотивите на съда са посочени и то избирателно извадки от показанията на 7 свидетели и обясненията на подсъдимата, като аргументите за изключването на показанията на свидетеля К. примерно съдът 4 черпи от извода, че именно това е свидетеля, който е следвало да организира и извърши обмазването на фугите, обаче този извод е в пълно противоречие с приетото от съда нататък в мотивите, че свидетеля М. Т. всъщност е лицето, което е трябвало да ръководи и организира. Така, че съдът е посочил две различни лица, които са отговорни и този извод е взаимно изключващ се.

Изобщо не са били коментирани и обсъдени в съдебния акт показанията на свидетелите М. Т., М.Х., Х., св.П., Г., П., очевидеца Д., както и тези дадени от св.К. и свидетеля Д., който е изпълнителен директор на Автомагистрали на досъдебното производство.

Какво се установи в хода на цялото наказателно производство:

В хода на досъдебното производство всички разпитани по делото свидетели имащи отношение към възлагането и извършването на посочената ремонтна дейност са посочили подсъдимата Д. С., като лицето, което е било натоварено с изпълнението и ръководенето на посочената задача в качеството й на технически ръководител на обекта.

Такива са били показанията на св.Д., св.К., св.Х., св.Х., св.М., св.М., св.Я. и св.Й., както и множество писмени доказателства в същата насока, а именно констативен протокол за извършена в дружеството вътрешна проверка, находящ се в т.7 л.3-11/, в който е отразено, че подсъдимата С. е била определена като пряк ръководител на посочените ремонтни дейности на автомагистрала „Хемус“, както и писма в същия смисъл подписани от изпълнителния директор на „Автомагистрали – Черно море“, находящи се в т.9 - л.68-69, л.15-23 и по-точно пунктове т.3.5 и т.3.9 и т.9 - л.4-5.

Всички посочени свидетели в хода на съдебното производство са променили показанията си или са посочили, че не си спомнят конкретика по случая, поради което са били прочетени показанията им от досъдебното производство и те са заявили, че ги поддържат с изключение само на св.Д..