Решение № 3488 от 12.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3488 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Клаудия Р. Митова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Гражданско дело № 20231100111724 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл.29 вр.чл.12 вр.чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Конвенцията, Хагската конвенция, Хагската конвенция от 1980 г.) и чл. 22а, ал. 1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) от А. Р. М., с обичайно местопребиваване в Канада, за връщане на малолетните деца Р. Р. Н., родена на **** г., и Я. Р. Н., родена на **** г., в държавата на обичайното им местопребиваване Канада, с твърдение за незаконното им задържане на територията на Република България.

А. Р. М. прави искане за връщане на двете му малолетни дъщери Р. и Я. в държавата на обичайното им местопребиваване Канада, с твърдение за незаконното им задържане на територията на Република България от 21.08.2023 г. Сочи се, че детето Р. е родено на **** г. в гр.Скуамиш, Канада, а детето Я. – на **** г. в Норт Ванкувър, Канада, като техни родители са молителят и ответникът Р. Н. Н.. Поддържа се, че малолетните имат обичайно местопребиваване в Канада от своето раждане и страните има сключен граждански брак.

Заявено е, че ответникът е отпътувала на 04.07.2023 г. с двете деца за Република България с негово съгласие като трите е следвало да се завърнат в Канада през месец август 2023 г., но на 21.08.2023 г. ответникът е отказала да върне децата. Прави се извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане. Молителят желае да се уважи молбата като се разпореди връщане на децата Р. и Я. в държавата по обичайното им местопребиваване и поддържа да липсват предвидените в чл.12 и чл.13 от Хагската 1 конвенция основания за постановяване на отказ за това.

Ответникът Р. Н. Н. оспорва молбата и изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа се твърдение, че молителят сам е дал съгласие за пътуване на двете деца Р. и Я. до Република България за периода от 25.06.2022 г. до 29.09.2024 г., а сезиращата молба е депозирана 11 месеца преди изтичане на този период, поради което прехвърлянето на децата от Канада в Република България е осъществено законно и не е налице незаконното им задържане в последната държава. Касаело се до избор на найподходящо място за устройване на семейството с оглед влошаване на икономическата среда в Канада и повишаване на разходите за издръжка, които не могат да бъдат покривани от доходите на страните. Твърди се, че молителят бил зависим от употреба на марихуана, което водело до проява на агресия спрямо ответника и спрямо двете деца, както и до необратими промени при молителя, препятстващи пълноценното упражняване на родителските функции.

Желае се отхвърляне на молбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върнат малолетните деца Р. и Я. в Канада по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): децата да са имали постоянно местопребиваване в Канада; двете малолетни да са били прехвърлени или задържани от тяхната майка в Република България в нарушение на установените в Канада правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на им в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в Република България; бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или би ги упражнявал по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на двете сестри в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на им в Република България; да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация; връщането на децата да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; децата да не са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. децата да не се противопоставят на връщането, когато са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение.

Страните не спорят и по делото се установява от представеното към сезиращата молба в заверен препис извлечение от удостоверение за брак, че страните са сключили 2 граждански брак на 20.03.2015 г. в гр.Уислър, Британска Колумбия, Канада.

Отделено е като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че страните са родители на децата Р., родена на **** г. в Каната, и Я., родена на **** г. в Канада.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството е отделено и обстоятелството, че двете деца са български и канадски граждани и на 04.07.2023 г. са напуснали Канада, където е било обичайното им местопребиваване до този момент.

Страните не спорят и по делото се установява от проведеното социално проучване, че понастоящем основните грижи за децата Р. и Я. се полагат от тяхната майка, при която те живеят на територията на гр.Русе, Република България.

Съдът най – напред следва да определи дали е налице случай на „неправомерно отвеждане или задържане“ по смисъла на член 3 от Хагската конвенция от 1980 г.

Определението в член 2, параграф 2, точка 11 от регламент 2019/1111 е много сходно с това в член 3 от Хагската конвенция от 1980 г., поради което може да се заключи, че за да е налице „неправомерно отвеждане или задържане“ трябва да са изпълни три кумулативни предпоставки: детето трябва да е било отведено или задържано на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която има обичайно местопребиваване преди отвеждането или задържането; отвеждането или задържането да е в нарушение на правото на упражняване на родителски права и правото на упражняване на родителски права трябва да е било действително упражнявано, съвместно или поотделно, или е щяло да бъде упражнено, ако детето не е било отведено или задържано.

Първата предпоставка изисква да се установи обичайното местопребиваване на детето към момента на предполагаемото отвеждане или задържане. Обстоятелството дали детето има обичайно местопребиваване в дадена държава членка се определя от съда във всеки конкретен случай въз основа на обстоятелства, които са от значение за положението на конкретното дете, и с насоките на принципите, разработени от Съда на ЕС (Решение на Съда на ЕС от 15 февруари 2017 г. по дело C-499/15, W и V) и не е идентично с местоживеенето или адреса на регистрация на детето. Освен физическото присъствие на детето на територията на дадена държава членка трябва да се приемат и други фактори, които показват, че това присъствие по никакъв начин не е временно или случайно и то отразява опредЕ. интеграция на детето в социална и семейна среда (HR — дело C-512/17, Mercredi — дело C-497/10).

В случая липсва спор, а и анализът на събраната по делото доказателствена маса (включително писмо на общинско училище „Спринг Крийк“, справка за подготовка на ученик, удостоверение от Здравна групова практика 360- Уислър, карта за обслужване – Британска Колумбия, Канада, справки за социално – осигурителни номера на двете деца, заявление за общностни услуги – Уислър, удостоверение от училище за снежни спортове за деца – Усилър, договореност за детски грижи на Министерство на децата и семейното развитие на Британска Колумбия, потвърждение за записване в програма на детска градина 3 във Валдорфско училище – Уислър, изслушването на страните, показанията на свидетелите Монсерат Г., Мерседес Пена Собрано Мерседес и Донка Н.) дава основание да се направи извод, че до датата на отпътуване 04.07.2023 г. двете дъщери на страните са имали обичайно местопребиваване в Канада. От раждането си децата Р. и Я. са отглеждани на територията на тази държава от и по волята на своите родители да установят обичаен център на интереси си на територията на Канада с намерение да му се придаде траен характер (страните са полагали труд на територията на тази държава, където са сключили брак; там са живели съвместно от 2014 г. и са се родили двете им деца, придобили канадско гражданство; децата са посещавали детски и учебни заведения и извънкласни дейности на територията на Канада, където е бил и личният им лекар). С оглед възрастта на децата, тяхната среда е по същество социална и семейна среда, опредЕ. от техните родители, с които те са живели и които са полагали грижи за тях.

Съдът, сезиран с искане за връщане, трябва да определи дали отвеждането или задържането е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо правни последици съгласно правото на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането (вж. чл.3 от Хагската конвенция от 1980 г.). Правото на упражняване на родителски права включва правата и задълженията, свързани с грижата за личността на детето, в това число и правото да се определи мястото на пребиваване на детето (вж. член 2, параграф 2, точка 9 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (Регламент „Брюксел IIб“, Регламента) и аналогично член 5, буква а) от Хагската конвенция от 1980 г.). По този въпрос в съображение 18 от регламента се посочва, че следва да се счита, че дадено лице има „право на упражняване на родителски права“, когато „носителят на родителска отговорност не може да вземе решение относно мястото на пребиваване на детето без съгласието на това лице, независимо от условията, използвани в националното право“, т.е. всяко лице, чието съгласие е необходимо за определяне на мястото на пребиваване на детето, следва да се счита за носител на правото на упражняване на родителски права. Когато едностранното отвеждане или задържане на детето в друга държава членка само от единия родител, без съгласието на другия, не е разрешено от закона, от съдебно решение или от споразумение, пораждащо правни последици, това се счита за нарушение на правото на упражняване на родителски права (Дело C-262/21 PPU).

Не е спорно и се установява от доказателствената съвкупност по делото, че преди 04.07.2023 г. страните са живели съвместно (виж показанията на разпитаните свидетели и изслушването на страните) и родителските права са упражнявани ефективно от всеки от тях.

Видно от приетото (в оригинал и заверен превод на български език) като писмено доказателство по делото писмо – съгласие за пътуване на дете в чужбина, подписано пред нотариус на 24.06.2022 г., молителят, действащ в качеството си на родител на децата Р. и Я., 4 е дал своето съгласие двете му малолетни дъщери да пътуват, придружавани от майката им Р. Н., до Виланова, Барселона, Кралство Искания, гр.Русе и гр.София, Република България, гр.Букурещ, Република Румъния и в Европа с дата на отпътуване от Канада на 25.06.2022 г. и дата на връщане в Канада на 29.09.2024 г. Не е спорно между страните, че въз основа на това писмо – съгласие и в рамките на предоставения със същото период на пребиваване на територията на изброените дестинации през 2022 г. ответникът и двете деца са пребивавали на територията на Република България, след което са се завърнали в Канада.