Решение № 19719 от 31.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19719 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110112972 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба вх. № ............ г. на Г. Х. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ........, срещу ...........“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. ......., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за кредит № ............ г., евентуално съединени с иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, за прогласяване нищожността на клауза в сключения между страните Договор за кредит № ............ г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита, кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 213,32 лева (след допуснато изменение на иска по размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 08.10.2025 г.), представляваща недължимо платена сума по нищожния договор за кредит № ............ г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 07.03.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2023 г. между ...........“ ЕООД – като кредитор, и Г. Х. С. – като кредитополучател, е бил сключен договор за паричен заем № .............., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 1 100,00 лева, при еднократното й погасяване от кредитополучателя в срок до 30.11.2023 г., и уговорени лихвен процент за кредита 40,99 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,7 %. В срока на договора кредитополучателят е погасил изцяло задълженията, вкл. е заплатил и сума в размер на 213,32 лева – такса за бързо разглеждане.

Излагат се доводи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР предвидената в договора за заем такса за бързо разглеждане, цената на която услуга представлява скрито възнаграждение за кредитора. При условие, че ГПР е бил законосъобразно описан, действителният такъв би възлизал на стойност, многократно над допустимата, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, водеща до нищожност на 1 договора. Счита, че посочването в договора на ГПР в размер, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. В евентуалност, ищецът твърди нищожност на клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за бързо разглеждане, тъй като съгласно чл.

10а, ал. 2 ЗПК не се дължат такси във връзка с усвояване и управление на кредита. Твърди, че по договора е заплатил сумата от 213,32 лева за предвидената в него такса за бързо разглеждане на искането за кредит, поради което в случай, че договорът или посочената клауза са нищожни, така платената сума подлежи на връщане, поради липса на основание за задържането й. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10,00 лева /част от сума в общ размер на 213,32 лева/ – недължимо платена по договора за кредит сума.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Излагат се подробни съображения за действителност на процесния договор за потребителски кредит. Сочи се, че допълнителната услуга не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на кредитополучателя за одобрение и не следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява „общ разход по кредита“. Не се оспорват фактическите твърдения на ищеца относно сключване на процесния договор за паричен заем при посочените в исковата молба параметри, както и извършването от кредитополучателя на плащания преди завеждане на делото за погасяване на задълженията за главница в размер на 1 100,00 лева, договорна лихва в размер на 37,06 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 213,32 лева. Признава се, че в посочения в договора за заем ГПР от 49,7 % не са включени разходи за заплащане на такса за бързо разглеждане, тъй като при гореизложените съображения се счита, че въпросната такса не следва да се включва в ГПР. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

С протоколно определение от 08.10.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК по размер, като последният се счита предявен за сумата от 213,32 лева – пълен размер на осъдителната претенция.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в определение № 30911/21.07.2025 г., и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 08.10.2025 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 153, ал. 1 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на 31.10.2023 г. между ...........“ ЕООД /с предишно наименование „..........“ ЕООД/ – като кредитор, и Г. Х. С. – като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит № .............., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 1 100,00 лева, при еднократното й погасяване от кредитополучателя в срок до 30.11.2023 г., и уговорени лихвен процент за кредита 40,99 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,7 %; 2./ главницата по договора за заем е реално усвоена от заемополучателя; 3./ в погашение на задължения по договора за заем кредитополучателят е извършил доброволни плащания преди процеса, послужили за погасяване, както следва: на главница в размер на 1 100,00 лева, договорна лихва в размер на 37,06 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 213,32 лева; 4./ при изчисленията, извършени за определяне на ГПР по договора за заем, заемодателят не е взел предвид таксата за бързо разглеждане.

По делото е представен и приет като доказателство Договор за кредит № ............ г., съгласно който ...........“ ЕООД – като кредитор, се е задължил да предостави на Г. Х. С. – 2 като кредитополучател, потребителски кредит в размер на 1 100,00 лева, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да я върне в срок от 30 дни – до 30.11.2023 г., ведно с договорения фиксиран лихвен процент от 40,99 % и такса за използвана услуга за експресно разглеждане в размер 213,32 лева, или сума за връщане в общ размер на 1 350,38 лева.

По делото са представени и приети Общи условия /ОУ/ на ...........“ ЕООД, приложими към сключените в процесния период индивидуални договори за кредит. В т. 4.1. от тези ОУ е посочено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на кандидатури за кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата до 15 минути от изпращането й. Съгласно т. 4.3. от ОУ за заявката за тази допълнителна незадължителна услуга кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и неговия срок. Дължимата сума е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната интернет страница. В т.4.4. се посочва, че допълнителната услуга не е задължително условие за отпускане на заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит. Според т. 7 от ОУ ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 26, чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за кредит № ............ г., евентуално съединени с иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

10а ЗПК, за прогласяване нищожността на клауза в сключения между страните Договор за кредит № ............ г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита, кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 213,32 лева (след допуснато изменение на иска по размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 08.10.2025 г.), представляваща недължимо платена сума по нищожния договор за кредит № ............ г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 07.03.2025 г., до окончателното плащане.

По предявените главни установителни искове

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност сключения с ответното дружество договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед на основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от найтежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане, който противоречи на императивна законова разпоредба, заобикаля закона или противоречи на добрите нрави.

Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че на 31.10.2023 г.

3 между ...........“ ЕООД /с предишно наименование „..........“ ЕООД/ – като кредитор, и Г. Х. С.

– като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит № .............., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 1 100,00 лева, при еднократното й погасяване от кредитополучателя в срок до 30.11.2023 г., и уговорени лихвен процент за кредита 40,99 % и ГПР 49,7 %. Съгласно посоченото в специалните условия на договора за кредит кредитополучателят дължи заплащане на кредитора и на такса за използвана услуга за бързо разглеждане в размер на сумата от 213,32 лева, или общо дължимата за връщане сума възлиза на 1 350,38 лева С проекта на доклад, обективиран в определение № 30911/21.07.2025 г., и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 08.10.2025 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че главницата по договора за заем е реално усвоена от кредитополучателя; че в погашение на задълженията си по договора за заем кредитополучателят е извършил доброволни плащания преди процеса, послужили за погасяване, както следва: на главница в размер на 1 100,00 лева, договорна лихва в размер на 37,06 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 213,32 лева; както и че при изчисленията, извършени за определяне на ГПР по договора за заем, кредиторът не е взел предвид таксата за бързо разглеждане – обстоятелство, което е изрично посочено и в т. 7 от ОУ на ответното дружество. С определението от 21.07.2025 г. съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Разпечатката съдържа 27 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a5a9f61-9622-4f20-ab84-3d1c3fc28aa9