Определение № 4479 от 23.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4479 гр. София, 23.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20268002101592 по описа за 2026 година

Производство по чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 14418/06.07.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ищците по делото К. П. А. и К. Р. А., и двамата чрез общия им пълномощник адв. К., която обективира искане за тълкуване на постановения по настоящото дело, по реда на чл. 288 ГПК, съдебен акт – определение № 3352 от 18.06.2026 г. на ВКС, III г. о. в частта на присъдените с него в тежест на молителите разноски.

В молбата се иска разяснение как с горното определение са разпределени присъдените суми за разноски между задължените лица – ищците по делото, вкл. налице ли е солидарност на така ангажираната отговорност за разноските.

С определение № 3352 от 18.06.2026 г. по настоящото дело, в производство по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд в този си състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 219 от 10.12.2025 г. по гр. д. № 330/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната част (за отхвърляне на предявените от настоящите молители против Софийски градски съд, Апелативен съд-София и Върховен касационен съд осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. с чл. 4, § 3 ДЕС). С горния съдебен акт, касационният съд е разпределил отговорността за разноски за воденото пред него дело и съобразно изходът му, е ангажирал тази на ищците. Така в полза на ответниците Софийски градски съд и Върховен касационен съд е присъдена сумата от по 102. 26 евро – разноски в касационното производство.

Молбата за тълкуване на определението в посочената му част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникването на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до 1 затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на съдебния акт и съдържащото се в неговия диспозитив. В случая, с определението, чието тълкуване се иска, са посочени ясно правно задължените лица и е означен размерът на присъдената сума и лицата (субектите), на всеки един от които тя следва да бъде платена.

Ето защо, изразената в диспозитива на определението воля в частта за ангажиране отговорността за разноските е ясна и не поражда двусмислие относно размера на присъдените за производството пред касационния съд разноски, съобразени с изхода на делото.

За пълнота следва да се посочи (предвид доводите в молбата за тълкуване на определението по чл. 288 ГПК относно евентуално солидарно задължение на ищците за разноски), че освен в предвидените в закона случаи, какъвто разглежданият не е, солидарност е налице, само ако същата е установена изрично (по арг. от чл. 121 ЗЗД). Когато в диспозитива на съдебния акт не е изрично посочена солидарност, то паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, се дължи от тях съразмерно (така например в решение № 516 по гр. д. № 5900/2013 г. на ВКС, IV г. о.).

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. П. А. и К. Р. А. за тълкуване на определение № 3352 от 18.06.2026 г. по гр. д. № 1592/2026 г. на ВКС, III г. о. в частта на разноските, присъдени в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2