Решение № 3475 от 07.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3475 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110163415 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [*************] срещу Г. И. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63415/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и ответника са налице облигационни отношения с предмет предоставяне на ВиК услуги до имот с адрес: [*************], по силата на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и Общи условия на дружеството. Поддържа се, че за процесния период по партидата на имота с кл.№ 1001059584 е открита договорна сметка, отнасяща се за просрочените задължения. Излага се още, че за процесния период, Вик услугите, потребявани в имота на ответника, са начисляване по реда на чл.39, ал.6 от Наредба № 4/2004 г. – на база брой живущи, поради изтекла метрологична проверка на индивидуалните водомери, монтирани в апартамента на ответника, както и поради констатирана нарушена цялост на пластмасовата пломба на холендера. Едва на 14.05.2022 г. /след края на процесния период/, в жилището на ответника били монтирани четири броя нови водомери, за което е издаден и подписан 1 от ответника талон за пломбиране. Ищецът поддържа, че за периода от 05.05.2021 г. до 01.05.2022 г., стойността на потребените и начислени ВиК услуги, която не е платена, възлиза на сумата от 814,64 лева – главница, като е начислена и лихва за забава в размер на 39,98 лева. С оглед предходното, дружеството подало заявление, по което било образувано ч.гр.д.№ 45903/2022 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Поради подаване на възражение от страна на длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 814,64 лева, представляваща главница за периода от 05.05.2021 г. до 01.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 39,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.06.2021 г. до 01.05.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се поддържат аналогични и на изложените във възражението по чл.414 ГПК доводи, че сумата не е реална, а от 01.01.2019 г. жилището се обитава само от двама души. Сочи се още, че по образувано изпълнително дело при ЧСИ [*************], чрез наложен запор била удържана сума от 300,93 лева, която била преведена по сметка на ищцовото дружество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 45903/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [*************] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 814,64 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги в имот с административен адрес: [*************], отразени във фактури, дължими за периода от 05.05.2021 г. до 01.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 39,98 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.06.2021 г. до 01.05.2022 г.

С разпореждане от 10.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 45903/2022 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложена справка от 07.04.2022 г. от Служба по вписванията – гр.София относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника, от която се установява, че процесния недвижим имот е вписан по партидата 2 на ответника, като на 01.04.2022 г. е вписана възбрана. Други отбелязвания по отношение на имота, които да са относими към процесния период няма.

По делото е приложен протокол от 17.12.2013 г., съставен от служители на ищцовото дружество, в което са описани констатации от извършена проверка в горепосоченото жилище, при която е установено, че пломбите на водомерите за топла и студена вода са счупени. Видно от обективираното в този документ уведомително писмо е, че клиентът – настоящ ответник е уведомен за констатациите и необходимите мерки за привеждане на измервателното средство в съответствие с изискванията на закона.

По делото е приложен талон за пломбиране на водомери, от който се установява, че на 14.05.2022 г. водомерите в жилището на ответника са сменени.

По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че от извършената проверка в счетоводството на ищеца е установило, че за периода от 05.05.2021 г. до 01.05.2022 г. задълженията по партидата са формирани на база брой обитатели (2 лица), поради неизпълнено предписание по уведомително писмо от 17.12.2013 г. В табличен вид в заключението са посочени издаваните фактури през исковия период и постъпилите плащания. При извършените проверки вещото лице е формирало извод, че начислените количества по издадените фактури са съгласно действащата нормативна уредба.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо място да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника и на следващо място да докаже, че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.

Съгласно §1, т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" са: а) юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. В този смисъл е и нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж 3 или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор [*************] - потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

С оглед предходното, по силата на горепосочените нормативни актове и ОУ на дружеството-ищеца, съдът приема, че между страните в настоящото производство е налице облигационна връзка. Това е така, тъй като ищцовото дружество не сключва индивидуални договори с всеки от потребителите. По силата и на чл.2 от ОУ ищецът има качеството на потребител на В и К услуги за имот, находящ се в [*************], с кл.№ 1001059584. Това обстоятелство не се оспорва от ответника .

От заключението на изслушаната и приета без възражения от страните комплексна техническа и счетоводна експертиза се установява, че през процесния исков период по партида с кл.№ 1001059584 са предоставяни ВиК услуги, които включват доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадъчни води.

Вещото лице е констатирало още, че през процесния период потреблението е формирано на база обитатели, поради неизпълнено предписание за подмяна на водомерите за топла и студена вода в жилището. Предходното се установява и от приложените по делото писмени доказателства – уведомително писмо от 2013 г. и протокол за подмяна на водомери от 14.05.2022 г. /т.е. след крайната дата от исковия период/. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено, тъй като вещото лице е изготвило заключението си на база на своите знания и опит и въз основа на събрания по делото доказателствен материал, като е работило върху обективни данни.

В конкретния случай възражението на ответника е относно размера на претендираните вземания. В проведеното открито съдебно заседание твърди, че настоящият исков период се застъпва с период по друго дело с ищеца, по което е осъден и вече е образувано изпълнително дело, но не представя доказателства.

С оглед предходното и в изпълнение разпоредбата на чл.7, ал.1 ГПК, при направена справка в деловодната програма на съда по името на ответника, настоящият съд констатира, че за този имот между същите страни е било образувано ч.гр.д.№ 38675/2021 г. по описа на СРС, 140-ти състав, по което на 13.07.2021 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за неплатени задължения за главница за периода от 03.06.2019г. до 03.03.2021 г. Установи се също, че срещу издадената заповед не е подадено възражение, поради което на 14.09.2021 г. е бил издаден изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното, съдът не възприема възражението на ответника, че исковия период се припокрива с периода по друго дело, по което вече е осъден.

Основателно обаче съдът намира възражението на ответника, че не дължи цялата 4 претендирана в настоящото производство сума. Това е така, тъй като видно от заключението на комплексната експертиза е, че при отговор на служебно поставения от съда на основание чл.195, ал.1 ГПК въпрос, вещото лице е констатирало, че към първата издадена за исковия период фактура – фактура № 105179550/05.05.2021 г. е включено старо салдо в размер на 153,13 лева. Съдът приема, че тази сума не е предмет на ВиК услугите, за които са издадени фактури през процесния исков период, поради което не следва да бъде включвана сумата за главница, предмет на настоящото производство. При съобразяване с посочените от вещото лице фактури, които са издадени през исковия период, както и констатираните три плащания от дати преди образуване на заповедното производство, при предпоставките на чл.162 ГПК съдът определя размера на дължимите суми за главница за процесния период на 681,60 лева, а за обезщетение за забава – в размер на 19,89 лева. За да определи горепосочените размери съдът съобрази и разпоредбата на чл.76, ал.2 ГПК, съгласно която при извършеното плащане първо се погасяват дължимите лихви и след това главницата.

Така с плащането на сумата от 50,00 лева на 08.10.2021 г. ответникът е погасил обезщетение за забава в размер на 8,78 лева, дължимо по първите пет фактури през исковия период, както и частично главница от първата издадена фактура. С плащане на сумата от 50,00 лева на 09.11.2021 г. ответникът е погасил обезщетение за забава в размер на 3,56 лева по шестата фактура, неплатения остатък за главницата по първата фактура и частично главница по втора фактура. С плащането на сумата от 100,00 лева на 31.12.2021 г. ответникът е погасил обезщетението за забава по седма и осма фактури в общ размер на 8,29 лева, неплатения остатък за главница по втората фактура и част от третата фактура, по която след плащането е останала неплатена главница на стойност 41,57 лева.