Решение № 1195 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Варна, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100501640 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. С. Й., ЕГН **********, с. С******, Община Б******, ул. „К*******“ №2, чрез адв. Св. Т., срещу Решение № 2110/06.06.2024г., постановено по гр. дело № 11582/2023г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което е развален договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 08.03.2007г., обективиран в нотариален акт № 66 , т. I , рег. № 1936 , дело № 52 от 2007 г., на нотариус Ж***** К****** - нот. с рег. № 149 на НК и район на действие Районен съд Варна , акт вписан в АВ СВ с вх . рег. № 5575/08.03.2007 г. под номер на акт 45 , том *****, в частта, с която Т. Г. С., ЕГН **********, прехвърля в полза на приобретателя В. С. Й., ЕГН ****** правото на собственост върху 1/2 (една втора) идеална част от имотите: дворно място с пространство 1025.15 квадратни метра, находящо се в с.С******, община Б******, обл.Варна, съставляващо урегулиран поземлен имот V -231 ( ******* ) в квартал 27 (двадесет и седми ) по подробния устройствен план на с.С******, при граници: север – улица, североизток – улица, югоизток – улица, югозапад – урегулиран поземлен имот ******апад урегулиран поземлен имот ***** , заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня, коридор и маза , стопански постройки и подобрения, ведно с всички трайни насаждения и права за имота, заснети по действащите КК и КР на с.С******, община Б****** , обл.Варна, одобрени със Заповед № РД – 18-16/25.02.2015 г. на ИД на АГКК, като: ПИ с идентификатор ****** с площ от 1001 кв.м, по КККР, с административен адрес село С******, община Б******, ул. „К*******“ № 2 при съседи: от север, североизток и югоизток - улици; от запад: ПИ с идентификатор ********, и от югозапад: ПИ с идентификатор ******, построена в същия имот жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ******.1 със застроена площ от 65 (шестдесет и пет) 1 кв.м; построена в същия имот стопанска постройка - означена на скицата като „постройка допълващо застрояване“, с идентификатор ******.2 и застроена площ от 56 кв.м, както и е осъден въззивника да заплати на Т. Г. С., 1204.00 лв. съдебно–деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че ВРС не се е произнесъл по направеното възражение за липса на съдействие от страна на прехвърлителката за приемане на предлаганите от въззивника грижи и издръжка, въпреки предоставяните и приемани такива в продължителен период от време. Не е обсъдено и възражението, че причината за неприемане на издръжката и грижите, поради която прехвърлителката е напуснала имота, е влиянието от трето лице, което от своя страна е довело и до липсата на съдействие от страна на кредитора. Наред с това съдът не е обсъдил и възражението, че със заплащане на сумата от 11 000 лв. вместо прехвърлителите по договора за закупуване на поземления имот, въззивникът всъщност е престирал издръжка. Като не се е произнесъл по всички възражения на страните, съдът е допуснал съществено нарушение на производствените правила и постановил неправилен съдебен акт.

Като нарушение на материалния закон се сочи, че съдът е направил неверен извод от събраните доказателства, като въпреки тях не е констатирал, че до есента на 2023г. ответникът лично или чрез третото лице Ц**** е изпълнявал в пълен обем и съобразно действителните нужди на прехвърлителката задълженията си по договора за издръжка и гледане, а след това- след напускането на ищцата на дома й по нейна воля и под давление на третото лице, ответникът лично и чрез трето лице е престирал средства и продукти. С неоказването на съдействие за престиране на грижи, кредиторката С. се е поставила в забава, която е освободила длъжника от задължението да полага преки грижи и е трасформирала задължението му в парично такова. В този смисъл се твърди, че частичното неизпълнение на задължението за престиране на преки грижи е погасено поради кредиторовия отказ от съдействие. Наред с изложеното, се сочи, че дори да се приеме частично неизпълнение за периода от септември 2023г., то това неизпълнение не е основание да бъде развален договора изцяло, тъй като е било установено точно и в пълен обем изпълнение за целия период от сключване на договора-2007г. до есента на 2023г. По изложените съображения се моли решението да бъде отменено и искът-отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Т. Г. С., чрез адв. Д.. С отговора въззивната жалба се оспорва. Излага се, че изложените в жалбата основания не отговарят на установеното със събраните доказателства. Решението на ВРС като правилно и законосъобразно, добре мотивирано, се моли да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищцата Т. С. сочи, че на 08.03.2007 г. по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане *******, дело № 52/2007 г. ищцата и тогавашният й съпруг *** Й. С. прехвърлили на своя син – ответника В. С. Й. свой собствен недвижим имот – дворно място с пространство от 1025,15 кв.м, находящо се в с. С******, Община Б******, Област Варна, съставляващо УПИ **** в квартал 27-ми по плана на с. С******, при граници: от север, североизток и югоизток улици, от югозапад: УПИ *** и от запад - УПИ **** заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня, коридор и маза, стопански постройки и подобрения, срещу задължението на приобретателя В. С. Й. да поеме издръжката и гледането на своите родители – лично или чрез трето лице - като им осигурява спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сключване на сделката по прехвърлянето, докато прехвърлителите са живи. Към момента на сключване на сделката 2 приобретателят бил разведен, понастоящем семейното му положение било същото.

Ищцата излага, че бракът със съпруга й бил сключен през 1964 г. и по време на същия през 1981г. в режим на СИО е закупен процесния имот чрез Общински народен съвет, а именно - описания в нотариалния акт жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня , коридор и маза, стопански постройки и подобрения, построени върху 750 кв.м дворно място, което тогава било държавна собственост. Впоследствие съпрузите С.и закупили и дворното място по силата на договор за покупко-продажба сключен между тях и Община Б****** на 21.12.2006 г.

Две години след сключване на договора за прехвърляне на имота на ответника срещу задължение за издръжка и гледане съпругът й-прехвърлителят *** С., починал. Преди смъртта си не се твърди да е изявявал претенции към сина си касателно неизпълнение на договора, поради което и ищцата сочи, че договорът спрямо прехвърлителя *** С. бил изпълняван. След смъртта на единия прехвърлител обаче задължението по договора останало в полза на ищцата. Последната сочи, че с годините здравословното й състояние рязко се влошило, което било видно и от представените от нея писмени доказателства, а това налагало ответникът да поеме нейните издръжка и гледане и да положи по-интензивни грижи. След смъртта на баща си ответникът не само че не се грижел за ищцата, но нееднократно й нанасял побои и се налагало тя и грижещите се за нея лица да викат полиция поради проявената спрямо нея агресия. Т. Г. С. съгласно сключения договор била запазила за себе си пожизнено и безвъзмедно вещно право на ползване върху целия имот, а ответникът живеел отделно от ищцата- в същото дворно място бил изградил за себе си друга постройка, в която живеел заедно с жена. Ищцата сочи още, че е в тежко здравословно състояние инвалид с назначен асистент, ползва санитарен инвалиден стол, количка - проходилка, носели й храна от социалния патронаж, ежемесечно й се налагало да ползва и заплаща ток от порядъка на около 100 лева, имала и установена тежка форма на диабет. Твърди се, че за нея в ползваната и обитавана от нея къща с грижели чужди хора, а не собствения й син. Към момента на сключване на договора ищцата и съпругът и водели спокоен начин на живот съобразен с възрастта и здравословното им състояние. След смъртта на съпруга й недвижимият имот би се трансформирал в обикновена съсобственост при равни квоти със смъртта на съпруга на ищцата. Поради неизпълнение на договора ищцата е предявила иск за разваляне на договора само по отношение на една втора идеална част, която би й принадлежала след смъртта на съпруга й, поради непрестиране от страна на ответника на грижи и издръжка по отношение на ищцата от началото на договора до настоящия момент.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. С. Й. намира иска за неоснователен. Оспорва изцяло твърденията, че след 2009 г. не издържа и не полага грижа за майка си Т. С.; че няколкократно й е нанасял побой; че чужди хора се грижат за нея в постройката, която обитава; че състоянието й, а и нуждите й от грижа и издръжка са променени коренно след 2009 г., което налагало по-интензивна грижа от страна на ответника. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че от сключването на договора за гледане и издръжка на 08.03.2007 г. до настоящия момент, той и жената, с която живее на семейни начала - ***, полагали непрестанни грижи за Т. С.. Давали й ежедневна натурална издръжка, която включвала осигуряване на прехраната й - закуска, обяд и вечеря. Грижели се С. да има желаните и предпочитани от нея, и разбира се обичайно необходимите за прехраната й хранителни продукти, които закупували лично и със свои средства и й ги предоставяли. При нужда й предоставяли и парични средства. Осигурявали й вестници и списания, които тя четяла.

Закупували и предписаните й лекарства, като съблюдавали да ги приема редовно и в необходимите дози. Помагали й да поддържа личната си хигиена, реда и чистотата в дома й.

При нужда правели превръзки на краката й, за да предотвратят или ограничат появата на язви и ерозии вследствие на диабета, от който страдала тя. В периода на изпълнение на договора, ответникът В. Й. сочи, че направил ремонт на къщата в с. С******, която Т. С. обитавала цял живот. Подменил дървената компрометирана дограма с нова ПВЦ такава, 3 извършил поправки по покрива, измазал и пребоядисал стаите. Направил всичко това, за да можела майка му да се чувства добре в дома си и да прекарва спокойно и в уют старините си. Той извършвал и дребните поправки в дома й, когато това било необходимо. Ответникът сочи, че е вярно, че в началото на 2021 г. здравословното състояние на Т. С. се влошило.

Било констатирано влошаване на диабета, от който тя страдала, като тя преминала от перорално лечение към инжекционна терапия с инсулин. Това дало основание тя да бъде експертно освидетелствана от ТЕЛК с 88 % инвалидност, с приета дата на инвалидизацията 20.10.2020 г. Освидетелстването й дало право на лични помощни средства, за които тя кандидатствала и които получила, въпреки че не била изцяло зависима от тях. Винаги, когато било необходимо, синът й В. Й. превозвал майка си до гр. Варна с личния си автомобил за преглед от лекари и експертни комисии във връзка с диагностиката и лечението на заболяванията й. Твърди се, че въпреки влошаването на диабетната болест на ищцата, начинът на живот и нуждите на Т. С. не се променили съществено след промяната на терапията и освидетелстването й с експертно решение на ТЕЛК. Ответникът излага, че през летните месеци на 2023 г. Т. С. започнала да общува с непознат за ответника много по млад от нея мъж на име Т****. Ответникът счита, че предявяването на настоящия иск и образуването на делото от майка му Т. С., било „плод на манипулациите и внушенията на това лице“. Въпросният Т**** заблудил ищцата, че има чувства към нея, че държи на нея, че желае двамата да живеят като съпрузи, че ще се грижи за нея. В същото време Т**** не полагал никакви грижи за ищцата, живеел от пенсията й и от натуралната издръжка, която Й. предоставял на майка си, държал се грубо с нея, блъскал я и я нагрубявал, особено когато злоупотребял с алкохол. Това лице използвало, че съпругът на ищцата вече не е между живите, за да се сближи с нея. Използвал нейната доверчивост и старческа наивност, манипулирал я, като единствената му цел, според ответника, била да ползва, а в последствие и да придобие процесните имоти. Това смята ответникът, че мотивирало ищцата да иска разваляне на договора за издръжка и гледане, въпреки че той и жената до него са се грижили за ищцата всеотдайно последните 16 г. В. Й. твърди, че той и жената , с която живее на семейни начала - *** продължават да дават натурална издръжка на Т. С. и да се грижат за нея и понастоящем. Тази грижа се изразявала и в информирането на кмета на село С****** и компетентните полицейски органи за влиянието, което непознатият за тях Т**** имал върху Т. С. и за неговите домогвания. Затова и ответникът твърди, че е изпълнил и изпълнява изцяло, качествено, точно и в пълен обем, поетото от него задължение по алеаторния договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка. Предоставените грижи са били постоянни, непрекъснати, с обем и характер, съответстващи на здравословното и психическото състояние на прехвърлителката, както и съобразени и удовлетворяващи изцяло нейните потребности, желания и нужди. Издръжката е била предоставена в натура, давана е ежедневно и в цялост, като са обезпечавани и покривани всички нужди на С. от храна, хигиена, облекло, отопление, лекарства, режийни разходи и др. Излага, че не е налице неизпълнение на задълженията по договора, респективно не е налице основание за неговото разваляне. В условията на евентуалност и само ако се установи, че грижите и издръжката в последните месеци не са в същия обем, каквито са били до запознанството на Т. С. с лицето Т****, ответникът възразява, че същите продължават да се предоставят в необходимия и достатъчен обем с оглед уговореното и актуалните нужди на прехвърлителката. В условията на евентуалност и само ако се установи, че предоставяните грижи след запознанството на Т. с Т**** не са достатъчни предвид нуждите и здравословното състояние на ищцата, то ответникът възразява на осн. чл. 81, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1 ЗЗД, че това се дължи на обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина и за които той не отговаря. Тези обстоятелства сочи ответникът, че са липсата на съдействие от Т. С. за приемане на грижата и издръжката, както и поведението на трети лица, които препятствали даването на натуралната издръжка и полагането на фактическата грижа в обема, в който са били предоставяни в последните 16 години. Затова и 4 ответникът възразява, че като длъжник по алеаторния договор следва да се освободи от отговорност и от последиците от неизпълнението на договора, доколкото същото не се дължало на негово виновно поведение и на причина, която можело да му се вмени във вина.

Разпечатката съдържа 21 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a59d92c-da24-4947-aac6-07e763e7afde