Решение № 1457 от 30.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. Пловдив, 30.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330108071 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против С. А. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ******************, ИТН *********, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 506,65 лева през периода 01.12.2019 г. – 30.04.2020 г, която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 38,21 лева - лихва за периода 04.02.2020 г. – 26.01.2021 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 812/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1367/21 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва исковете. Оспорва твърденията на ищеца относно времето и начина на извършване на отчетите на 1 уредите за ТЕ в имота, липсвали доказателства за неосигурен достъп, както и такива относно своевременно уведомяване на абонатите за извършване на отчет. Ответникът не получил, нито видял поставено на видно място на табло за съобщения в сградата на ЕС, съобщение за осигуряване на достъп до имота. Признава, че имотът не бил ползван за периода м. 01 – м. 09.2020 г., но това не означавало, че същият е необитаем.

Издадените фактури и начислени суми се оспорват, в т.ч. предвид извършено частично плащане преди зап. производство. Нямало яснота въз основа на какви данни били начислени сумите, предвид липсата на отчети. Фактурите били издадени и на името на друго лице, различно от ответника, като получател на услугите. Нямало яснота какъв вид, количество ТЕ е реално доставено, разпределено, отчетено и начислено, за да се търси плащане. Не се установявало правилно и коректно извършено дялово разпределение на ТЕ от сградната инсталация. Не били представени доказателства за въвеждането в експлоатация на АС, за изправността на измервателните уреди, протоколи за извършени периодични проверки. Нямало сключен договор за доставка на ТЕ, нито такъв с лице, извършващо услуга дялово разпределение, придружен с протокол на ОС на ЕС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в който е отразено, че задълженията са за отопление, БГВ, сградна инсталация и услуга разпределение.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Възраженията в ОИМ в обратна насока не се споделят.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в ***************************. На основание чл. 153 ГПК /с доклада по делото/, е 2 отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот /установява се и от представените писмени доказателства/. Ето защо, той има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл.

153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Налице е договор между дружеството за дялово разпределение „Нелбо инженеринг“ ООД и ЕС, както и протокол на ОС на ЕС /л.68-69/, поради което възраженията в обратна насока в ОИМ са неоснователни.

Без значение е, че фактурите са били издадени на различно лице – установява се, че това е бил праводателят на ответника, а последният - не е изпълнил задължението по чл. 14, т.1 ОУ за писмено уведомяване на продавача при промяна на титуляра на правото на собственост. Фактурите не са основание за плащане, а ответникът не може да черпи права от неизпълнение на собствените си задължения, като се освободи от отговорност за задължения, възникнали във връзка с правото му на собственост.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ /видно от приложените към ИМ документи – публикувани по надлежния ред и влезли в сила/. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но действаща в периода/ - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост /за процесния период норм. акт е бил действащ и приложим, като частичната отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има действие занапред/.

По делото е прието доп. заключение на СТЕ, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за отопление и БГВ за имота на ответника. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.

Технологичните разходи в размер на 1,901593 MWh са за сметка на ЕВН. Трите броя отоплителни тела тип радиатор, както и водомерът, били снабдени с ИРУ за ежемесечен визуален отчет. В процесния период, била начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката по максимална нормативна мощност за отоплителните тела, както и по разход на ТЕ за БГВ по предходен период, като съответните суми били начислени съобразно отчетените данни, т.к. достъп до визуален отчет бил осигурен само на 12.2019 г., а за останалия период - не. Всички отоплителни тела били присъединени към топлопреносната мрежа в блока. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, били извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Съдът кредитира заключението като 3 ясно, подробно, компетентно и безпристрастно изготвено, доколкото вещото лице е отговорило обективно и с научна обоснованост на поставените му въпроси. В устния си доклад пред съда ВЛ допълва, че начислената и съответно остойностена ТЕ за БГВ била по – малко от нормативно определената – вместо 140 литра на денонощие /малко повече от 4 куб./, на ответника били начислени 2 куб.

Няма основание заключението да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни свидетелстващи документи. Това е така, тъй като отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото единствено ответникът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. П. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. П. /ноторен факт, с публично достъпна информация за всички данни за лицензията и в интернет – сайта на ДКЕВР/, няма как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на начисленията.

Неоснователни са оспорванията относно технологичните разходи, т.к. според заключението на СТЕ в процесната сграда е изпълнена корекция на тези разходи в абонатната станция, като количеството е определено правилно и в съответствие със законовите изисквания /в т.ч. с Методиката за дялово разпределение към посочената Наредба/.

Неоснователни са оспорванията и относно въвеждането в експлоатация на АС, изправността на уредите и тяхната проверка, предвид заключението на СТЕ и представените писмени документи от ищеца в тази връзка, неоспорени /л.59-64 – уд. за въвеждане в експлоатация, протоколи за извършени проверки на СТИ; свидетелства за проверка/.

В случая вещото лице е категорично, че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира обектът, е работила и доставяла на абонатите необходимата им топлинна енергия за отопление. Освен това, абонатната станция не се отчита – дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва не чрез абонатна станция, а чрез средство за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, т.е. чрез топломер /чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗЕ/, чиято изправност и годност е установена.

Едновременно с това не са налице данни за отклонения от нормативните и технически изисквания на специалните закони, уреждащи материята за доставка на топлинна енергия и нейното начисление. Все в тази връзка въвеждането на абонатната станция в експлоатация е без значение за правилността на отчитането.

Относно дължимостта на разходи за сградна инсталация: съобразно чл.142, ал.2 ЗЕ - ТЕ за отопление на сграда-етажна собственост се дели на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, такава за отопление на общите части и на имотите. ТЕ за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.143, ал.3 ЗЕ. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и прочие фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чл.38, ал.1 ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, 4 ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда, което също се явява реално енергийно потребление. Ето защо, всички собственици/ползватели на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на съответния имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.