Решение № 58 от 08.05.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Белоградчик, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20251310100360 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с пр. чл. 26 ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. счл. 10 ал.1, с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – за обявяване на договор за кредит № 4054048717/25.11.2023 г. за недействителен

В исковата молба, предявена от Б. Р. Г. се излага : Между ищеца и “ “Ти Би Ай Банк” ЕАД ” ЕАД е сключен договор за кредит № 4054048717/25.11.2023 г., по силата на който кредитора е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 899.99 лв.

Съгл. чл. 19 от договора кредитора предлага застраховки в качество на застр. агент. Ищеца е закупил следните услуги „Застраховка Пакет BANK ПАКЕТ 1 УРЕД“ в р-р 2.70 лв. и „Застраховка Пакет BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ в р-р 78.84 лв., и общата цена на същите е добавена към общия р-р на кредита - с тях общо дължимата сума вече е 981.53 лв.

Уговорен е лихвен процент – 29.70 %, ГПР е 34.06 %, и обща дължима сума – 1 146.41 лв.

Ищеца е получил съобщение за извършена цесия м/у кредитодателя и ответника/цесионер/ „АПС БЕТА България“ ЕООД Договор за кредит № 4054048717/25.11.2023 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК : - не е спазен чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК като :-- не е посочен коректно и ясно начина на формиране на ГПР – посочена само абсолютна стойност, но не и кои компоненти точно са включени в него,

-- застрахователната премия е следвало да се включи в ГПР, -- включването на цената на застр. пакети към р-ра на главницата и отразяването и в погасителния план на кредита, и 1 така се явява задължително условия за сключване на договора

Съгл. чл. 23 ЗПК, когато договора за кредит е обявен за недействителен, потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради изложеното по-горе следва да върне само чистата стойност на кредита в размер на 704.45 лв.

– главница, поради извършени плащания в общ р-р 195.54 лв.

Клаузата на чл. 8 от договора/за закупуване застр. пакети/ е неравноправна по см. на чл. 143 ал.2 ЗЗП и нищожна на осн. чл. 146 ал.1 ЗЗП

Ответника не е платил задължението си изцяло, но поради изложеното по-горе следва да върне само чистата стойност на кредита в размер на 704.45 лв. – главница, поради извършени плащания в общ р-р 195.54 лв.

Моли се договор за кредит № 4054048717/25.11.2023 г. да бъде обявен за недействителен.

Предявен е евентуален иск. с пр. осн. чл. 146 ал.1 ЗЗП за проглясяване нищожност на клаузата чл. 8 от договор за кредит № 4054048717/25.11.2023 г. като неравноправна по см. на чл. 143 ал.2 ЗЗП

Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответника е оспорил предявените искове.

Брани се с правни доводи :- налице е посочен ГПР в договора за кредит 34.06 %, в който са отразени всички разходи по кредита съобр. чл. 19 ал.1 и § 1 от ДР на ЗПК; - отчитането на застраховката като разход по кредита може да се направи единствено, ако същите са задължителни за сключването на кредита, какъвто не е настоящия случай, т.е. тъй като застр. договор не е задължително условие за получаване на кредита, то разходите за тези доп. услуги не следва да се включват в ГПР; - в чл. 19 от договора страните изрично са договорили, че няма задължителни застраховки и ищеца сам е избрал тази допълнителна услуга

Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.

Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 4054048717/25.11.2023 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в размер на 899.99 лв./чрез плащане по сметка на търговец, от който ищеца е закупил стока/, при следните параметри : уговорен лихвен процент – 29.70 %, ГПР 34.06 %, общ размер на кредита 981.53 лв., обща дължима сума – 1 146.41 лв., срок на договора – 25.11.2024 г., допълнителна услуга „Застраховка Пакет BANK ПАКЕТ 1 УРЕД“ 2.70 лв. и „Застраховка Пакет BANK ПАКЕТ 1 КРЕДИТ“ - 78.84 лв.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на ДПК потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това 2 обаче да е задължително условие за сключване на договора.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и общите правила за валидност на договорите съгласно чл. 26-ЗЗ ЗЗД.

Съдът следи и служебно за нищожността на договора, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а на основание чл. 7, ал.3 ГПК – за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.

Не се спори и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че кредитът е бил усвоен изцяло от ищеца. Съгласно констатациите на вещото лице застрахователните премии са включени в главницата по кредита, не са включени в ГПР и с включване на застраховките при изчисляване на ГПР/ако се изключат преди това от главницата/ по договора същият би бил в размер на 55.1983 %.

Спорни по делото са въпросите : дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали застраховката се явява задължително условие за сключване на договора и съставлява ли разход по договора или е част от главницата.

Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит е в същия съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Съдът намира, че макар и формално процесният договор за паричен кредит да съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 11, ал.1 ЗПК, то съдържанието на т.

10, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя не отразява действителните такива. От гледна точка на интересите на потребителите тази част от сделката е от съществено значение, тъй като основната цел на правното регулиране на годишния процент на разходите е да уеднакви чрез императивни правни норми изчисляването му, да създаде единен съпоставим пазар на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Неправилното изчисляване и подвеждащото посочване на ГПР в договора за паричен заем се явява самостоятелно основание за недействителността на договора. Това е отчетено от законодателя, като в текста на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По делото е безспорно установено, че дължимата застрахователна премия е част от главницата, разсрочена е за срока на договора и върху общия размер на главницата са начислявани договорните лихви и обезщетението за забава.

Съгласно чл. 7.2.2 от ДПК, в случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от 3

Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от Кредитора директно по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник. Настоящият състав приема, че включването на вземането за застрахователна премия в размера на главницата е в нарушение на изискванията на закона относно изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Размерът на главницата по договора за кредит следа да се съизмерява с отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, които в случая възлизат на 899.99 лв. Именно това са средствата, които кредитополучателят фактически е получил/чрез плащане към търговец от когото е закупил стока/ и с които реално разполага. Сумата от 81.54 лв., която съставлява застрахователни премии/общ размер/ и не следва да бъде включвана в главницата. Същата има характер на разход по кредита и разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита, поради което следва да се отчита при изчисляването на ГПР.

Сумата от 81.54 лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР – в този смисъл и практиката на СГС - Решение № 2041/17.04.2025 г. по в. гр. д. № 2703/2025 г. по описа на СГС, Решение № 2886/12.05.2025 г. по в. гр. д. № 3114/2024 г. и др., в които е разгледан аналогичен договор за кредит. В процесния договор за потребителски кредит в размера на ГПР не е включена сумата, представляваща застрахователна премия по договора, но същата, както бе посочено, представлява част от „общия разход по кредита“ и следва да се включи в него.

Следва също да се отбележи, че при сключването на процесния ДПК липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения ГПР, както и какви компоненти са взети предвид при формирането му. В тази връзка съдът съобразява Решение на ЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г, според което когато договор съдържа само математическа формула за изчисляване на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В конкретния случай се констатира, че не е посочена дори и математическата формула за изчисляването на ГПР.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита за потребителя включва всички разходи по кредита, в т.ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Действително в чл. 19 от договора за кредит е регламентирана възможност кредитополучателят да се възползва, при желание от негова страна, от застраховките, предлагани от кредитора, които не са условия за сключване на договора. Съдът намира, че с 4 включването на тази клауза в ДПК кредиторът цели да заобиколи изискванията на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, без кредитополучателят да има възможност да има реален избор да сключи същата. В чл. 7 от договора е посочено, че условие да усвояване на кредита е заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит, като за да се усвои кредита е необходимо размерът на същия да се увеличи със застрахователните вноски, които да се заплащат разсрочено като част от погасителните вноски. Наред с това, застраховката е сключена и в полза на кредитора, който представлява застрахователя по договора за застраховка, което допълнително обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.