Решение № 145 от 13.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. *, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500106 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 5 от 10.01.2023 г., постановено по гр.дело № 1 759 /2022 г. Районен съд- * е осъдил на основание чл. 200 КТ ОД на МВР * ,ЕИК *, с адрес: гр. *, п. к. *ул. „*“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на П.П. следните суми: 22 184.89 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 31.07.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв от 35 000.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и сумата 576.00 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи направени разходи за лечение и възстановяване от получените увреждания, настъпили в резултат на претърпяна трудова злополука от 31.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

Така постановеното решение е обжалвано от ОД на МВР чрез процесуалния представител с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди,че неправилно първоинстанционният съд не е отчел съпричиняване от страна на ищеца при наличието на безспорни доказателства в тази насока .Жалбата е подробно мотивирана, като искането е да се отмени решението,като се намали размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с процент съпричиняване и съответно се коригират и разноските .

Постъпила е насрещна жалба от П.П.,който чрез своя представител твърди,че неправилно РС в решението си от определената сума за обезщетение за неимуществени вреди е приспаднал получената от него сума ,изплатена от НОИ в размер на 7 417,27 лв.Предвид гореизложеното моли съда да отмени решението в частта, с която съдът е 1 отхвърлил предявения иск над размера 22 184.89лв. до размера 29 602,16 лв.Моли да му бъдат присъдени и разноските за двете инстанции.

Всяка от страните е депозирала в законния срок отговор на жалбите, в които е взела становище за неоснователност по подробно изложени съображения .

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът П.П. е бил назначен в ОДМВР-* на длъжността „*“, с Трудов договор №*/15.02.2010 година, като с Допълнително споразумение към трудовия договор № */02.02.2017 г. е бил преназначен на длъжността „*“, отдел „Административен“ при ОДМВР- *.

Безспорно е също така, че на 31.07.2019 г около 10,15 часа, по време на работа, ищецът получава изгаряне вследствие късо съединение от електрическо табло, находящо се в подземен етаж на сградата на ОДМВР- *.Установени са по вид и тежест получените увреждания- изгаряне с обща площ 23% I - 11АВ - III степен в областта на лице, глава, шия, гърди и горни крайници със свлечен епидермис, дерма - суха, бледа до белееща на места с пръснати точковидни кръвоизливи и белеещи участъци.Вследствие тези увреждания ищецът е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност за общ период от 300 календарни дни.

Не се спори също така,че тази злополука е призната за трудова такава.

ПО ОТНОШЕНИЕ ЖАЛБАТА НА ОД на МВР * :

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен акт,като по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, РС-* е приел ,че претърпяната от ищеца злополука е трудова, поради което и на основание чл.200 КТ работодателят дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. От тази сума съдът е приспаднал изплатеното от НОИ обезщетение в размер на 7 417,27 лв. и изплатеното обезщетение на ищеца по реда на чл.238 ал.1 от ЗМВР в размер на 5 397.84 лв.

Във връзка с направеното от страна на ответника възражение за съпричиняване съдът е приел,че в случая не е налице допусната груба небрежност от страна на ищеца/ липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, поради което и не е намалил размера на дължимото обезщетение.

Настоящата инстанция намира този извод за неправилен.

Районният съд обстойно е разяснил какво точно представлява грубата небрежност по смисъла на закона, но не е преценил правилно дали в конкретната хипотеза такава е допусната .

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че злополуката е настъпила при електрическото табло на сградата.

Ищецът твърди в исковата си молба,че инцидентът е настъпил при изпълнение на служебните задължения при извършване на спешен ремонт.

В случая обаче от събраните по делото доказателства не се установява твърдението,че на ищеца въобще е възлагано да прави ремонт на ел.таблото .

2

От показанията на св. Л.М. и И.И. се установява,че действително главното разпределително табло е било старо и се е нуждаело от ремонт.Същите обаче свидетелстват относно обстоятелството,че никой не е възлагал на ищеца да прави ремонти,а единствено да представи списък с необходимите материали.

Задълженията, които са възложени на ищеца в деня на инцидента са били смяна на бушона, който той е направил/без да е необходима работа на разпределителното табло / и осъществяване на контрол върху работа на външни лица за рязане на дърва .

Към делото е приложено Постановление за прекратяване на досъдебно производство на РП * от 07.10.2020 г.

В същото е посочено,че е извършена съдебно-техническа експертиза,в която назначеното вещо лице като причина за настъпването на злополуката е посочил проявеното невнимание ,несъобразителност и липса на концентрация от страна на пострадалия при извършване на технически действия в близост до тоководещи части на главно разпределително табло и неизключване на напрежение при осъществяване на спешен ремонт. Вещото лице е посочило,че работникът при действията си е допуснал нарушение на редица нормативни актове – Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V,ЗЗБУТ,КТ, Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места.

Механизмът на настъпването на инцидента е междуфазно късо на третия от ляво на дясно контактор , намиращ се на първия ред/отдолу-нагоре/ в най-лявото табло , причинено по всяка вероятност от действия на пострадалия с фазомера .

В представеното постановление е описано също така,че пострадалият е обяснил, че е разклащал захранващия кабел на най-лявото табло , в същото време е гледал в третия шкаф кой кабел е . Ищецът е посочил също така,че е възможно случайно да е бутнал или ритнал висящия контактор,който е бил в четвъртия шкаф и висял на кабелите в шкафа.

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че ищецът е извършвал действия , без захранването на разпределителното табло да е изключено и това обстоятелство е било известно на последния , освен това е бил с облекло ,което не е било подходящо за работа с електричество-тениска с къси ръкави вместо задължителното памучно облекло с дълги ръкави/ чл.65,т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V/ .

Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц.; по чл. 290 от ГПК/.

Анализирайки действията на пострадалия се налага извода,че в процесния случай същият е проявил груба небрежност ,изразяваща се в очевидно неспазване на посочените по-горе разпоредби и конкретните действия на същия/ осъществявал е манипулации върху неизключен от захранването източник на ток,без подходящо облекло и използвайки неправилно фазомер/ . Нещо повече, от показанията на св.И. се установява,че това поведение не е изолиран случай,а ищецът е проявявал такава небрежност и при други такива/л.197/.Дори и на технически неграмотен човек е известно,че при работа върху уред под напрежение е необходимо да се проявява голямо внимание и да се спазват определени технологични правила, а ищецът е техник със специално образование .

Предвид гореизложеното съдът намира,че са налице условията на чл.201,ал.2 3

КТ,поради което и следва да бъде признато съпричиняване от страна на ищеца.

В процесния случай съдът намира,че размерът на съпричиняване е 30%/ настоящата инстанция прие това съотношение с оглед обстоятелството,че от страна на работодателя също са допуснали нарушения – невръчване на длъжностна характеристика, непровеждане на инструктажи/.

Правилно РС е приел,че исковата претенция за неимуществени вреди е основателна в претендирания размер.

В случая обаче същата следва да бъде коригирана със съответно признатия размер на съпричиняване ,поради което и претенцията се явява основателна до сумата 24 500 лв.

По делото е безспорно,че на ищеца е заплатено обезщетение на ищеца по реда на чл.238 ал.1 от ЗМВР в размер на 5 397.84 лв.,с която сума следва да се намали определеното обезщетение.

С оглед приетото по-горе следва да се редуцира и сумата ,присъдена като обезщетение за имуществени вреди- 576 лв.,поради което и на ищеца следва да бъде заплатена сумата 403,20 лв.

ПО ЖАЛБАТА НА П. П. .

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят обжалва решението само по отношение на сумата 7417,27 лв.,която съставлява заплатено от НОИ обезщетение за временна неработоспособност и с която неправилно е намален размера на дължимото обезщетение .

Действително, съдебната практика е противоречива по този въпрос и именно с оглед уеднаквяването й е налице предложение за образуване на тълкувателно дело, но настоящият съдебен състав приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени вреди по чл.200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди.

Предвид гореизложеното съдът намира,че неправилно РС е приспаднал от определеното обезщетение сумата 7417,27 лв.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема,че исковата претенция за претърпени неимуществени вреди е основателна до размера 19 102,16 лв. / разликата между определения размер от съда и заплатеното от ответника обезщетение / . Над този размер искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искът за претърпени имуществени вреди е основателен до сумата 403,20 лв., поради което и над този размер до предявения 576 лв. се явява неоснователен.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции решението на Районен съд-* следва да бъде отменено в частта ,с която ОД на МВР * ,ЕИК *е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на П.П.

4 над сумата 19 102,16 лв. до сумата 22 184.89 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 31.07.2019 г. трудова злополука, като отхвърля иска в тази част като неоснователен и над 403,20 лв. до сумата 576.00 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.