Определение № 3681 от 26.09.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3681 гр. София, 26.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20241100901561 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „П. С.“ ЕООД срещу „П.М. ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Настоящият съдебен състав като прецени изложените в исковата молба обстоятелства и уточнението в молбата след дадени указания от съда, счита че исковата молба подлежи на връщане, предвид следните съображения:

Видно от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба ищецът заявява, че между страните се е развило производство по т.д. № 1084/2023 г. на СГС, ТО за присъждане на сумата 80 000 лева, като част от възнаграждение дължимо по договор от 18.05.2017 г. и разноски. Твърди, че не е бил наясно със заведеното дело и че не дължи никакви суми, не е сключвал никакви договори и никога не е имал и няма никакви отношения с конкурентното дружество „П.М. ЕООД, чийто едноличен собственик е Г. В.Г. Формулираният петитум в исковата молба е по реда на чл. 124, ал.

1 и ал. 4 ГПК вр. чл. 439 ГПК да се признае за установено, че „П. С.“ ЕООД не дължи на „П.М. ЕООД следните суми: 80 000 лева главница по договор от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на „П.М. ЕООД /09.06.2023 г./ до окончателното й изплащане; сумите за държавни такси до постановяване на решение по настоящата искова молба; 3 200 лева разноски по производството.

С разпореждане от 16.08.2024 г. съдията-докладчик даде указания на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за другата страна да заяви при какви твърдения за правен интерес предявява настоящия иск при условие, че сумите, за които е предявен искът са предмет на висящо производство, което не е приключило към настоящия момент и липсва издадено изпълнително основание, както и в същия срок да представи доказателство по делото за внесена държавна такса по 1 сметка на СГС в пълен размер, като съобрази, че дължимата държавна такса е в размер на 4% от цената на иска, а внесената от него към настоящия момент е в размер на 50 лева.

С молба от 02.09.2024 г. ищецът заявява, че правният му интерес от предявяване на иска касае две вписани възбрани – едната за 24 900 лева и втората за 80 000 лева.

Формулира също така нови претенции за установяване на факта, че не е имал възможност да оспори документите – запис на заповед от 03.12.2021 г. и договор за ремонт от 18.05.2021 г. ; иска да се установи неистинността на договора от 18.05.2017 г. и на записа на заповед от 03.12.2021 г.; както и недължимост на сумата 24 900 лева по приключило заповедно производство.

На съда е служебно известно, че с решение от 05.01.2024 г., постановено по т.д.

№ 1084/2023 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав „П. С.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П.М.

ЕООД сумата от 80 000 лева – главница за незаплатено възнаграждение по договор от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /09.06.2023 г./ до окончателното й изплащане и 3 200 лева разноски за производството. Решението е влязло в сила на 06.02.2024 г. На 21.02.2024 г. е издаден изпълнителен лист.

Следователно с влязло в сила решение между страните е установено, че „П. С.“ ЕООД дължи на „П.М. ЕООД сумата от 80 000 лева по договор от 18.05.2017 г., за установяването на чиято недължимост е предявен настоящия иск. Съгласно чл. 299, ал.

1 ГПК спорът, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

Ищецът „П. С.“ ЕООД предявява настоящия иск на основание чл. 439 ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава защита по исков ред на длъжника, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Хипотезата на чл. 439, ал. 1 ГПК предвижда, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Тоест искът е допустим при наличие на особените предпоставки по чл. 439, ал. 2 ГПК – искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В случая такива факти не се твърдят от ищеца. Заявеното, че не дължи сумите присъдени с влязло в сила решение по т.д. № 1084/2023 г. на СГС, ТО, VІ-5 състав поради липса на облигационно отношение между него и ответника не са факти, които да са настъпили след приключване на съдебното дирене.

Наред с това не се установява да е налице висящо изпълнително производството, което да е образувано от „П.М. ЕООД срещу „П. С.“ ЕООД във връзка с получения по горепосоченото дело изпълнителен лист.

Предвид изложеното съдът счита, че искът се явява недопустим, тъй като нито е налице висящо изпълнително производство между страните по отношение на процесното вземане, нито се твърдят новонастъпили факти след приключване на заведено дело между страните с влязло в сила решение, с което е установено със силата на пресъдено нещо, че „П. С.“ ЕООД дължи на „П.М. ЕООД процесната сума.

Допълнително заявените претенции с молба от 02.09.2024 г. не следва да се вземат предвид, макар че те също се явяват недопустими, тъй като не се отнасят до пояснение и допълване на предявената искова молба, каквито указания са дадени на 2 ищеца.

В допълнение следва да се посочи, че разпореждането на съда от 16.08.2024 г., с което исковата молба е оставена без движение не е изпълнено в цялост от „П. С.“ ЕООД, тъй като не е представено доказателство за внесена държавна такса в пълен размер.

Предвид изложените по-горе мотиви съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК и исковата молба подлежи на връщане.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 84687/29.07.2024 г., подадена от „П. С.“ ЕООД срещу „П.М. ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК вр. чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено, че „П. С.“ ЕООД не дължи на „П.М. ЕООД следните суми: 80 000 лева главница по договор от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на „П.М. ЕООД /09.06.2023 г./ до окончателното й изплащане; сумите за държавни такси до постановяване на решение по настоящата искова молба; 3 200 лева разноски по производството.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3