Определение № 106 от 07.02.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Бургас, 04.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20222100600079 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал.1 вр. 249, ал. 3 от НПК.

С Протоколно определение от 20.12.2021 г. постановено по НОХД № 5054/2021 г., Районен съд Бургас в разпоредително заседание при обсъждане на въпросите по чл. 248, т. 3 от НПК е постановил определение с което е констатирал, че на досъдебното производство, не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на подсъдимия и на подстрадалия. В определението е посочено, че в обвинителния акт обвинението е описано ясно, като фактическата част и правната квалификация не водят до невъзможност да се разбере обвинителната теза на прокуратурата спрямо подсъдимия, респективно на подсъдимия не са ограничени правата му в степен, позволяваща да не разбере в какво престъпление е обвинен.

Недоволен от определението на решаващия съд, в частта относно произнасяне по чл.

248, т. 3 НПК, подс. В. Г. , чрез защитникът си адв. С. К. го обжалва пред въззивния съд, с доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че в обвинителния акт липсва изложена фактология, подсъдимият да не е упражнявал постоянен контрол върху автомобила и това му поведение да е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и то при липсата на такава между превишението на скоростта и резултата. Без да знаел за фактите, обуславящи съставомерно поведение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, подсъдимият е в обективна невъзможност да се защити. Противоречиво и неясно от фактическа страна било и дължимото поведение съобразно правилото на чл.47 от ЗДвП. Неясно формулирано било и мястото на удара. Излагат се доводи, че има наличие на противоречие в цифровото изписване на нарушените правни норми. В обстоятелствената част и диспозитива били посочени нормите на чл.20, ал.1 и 2, чл.21, ал.1 и чл.47 от ЗДвП, то в заглавната част от обвинителния акт били посочени нарушението на чл.20, ал.2 вр. чл.47 от ЗДвП. Моли за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което съдът да върне делото на прокурора, поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на подсъдимия.

Съдът като взе предвид въззивната частна жалба и материалите по делото установи следното:

1

Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна.

В Районен съд Бургас е внесен обвинителен акт срещу В. А. Г. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.47 от ЗДвП , за което е образувано НОХД № 5054/2021 г. По делото е проведено разпоредително заседание по реда на чл. 248 от НПК. Съдът правилно по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е констатирал, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по досъдебното производство, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Г..

На първо място правилна е констатацията на първоинстанционният съд, че обвинението е описано ясно, като фактическата и правната му квалификация не водят до невъзможност да се разбере обвинителната теза на прокуратурата.

Така в Тълкувателно решение 2 от 2002 г. по н.д.2/2002 на ОСНК е прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Заключителната част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. В конкретния случай деянието е описано ясно и подробно, като престъплението е описано със своите фактически признаци, както и с време, място и механизъм на извършване. Описани са и подробно доказателствата, от които прокурорът е почерпил данни за така формулираното обвинение, тоест обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.

Действително в уводната част на обвинителния акт не са описани подробно всички конкретни разпоредби на ЗДвП, но настоящият състав не намира този пропуск за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност подсъдимият да разбере в какво е обвинен. На първо място следва да се посочи, че изискванията на които следва да отговаря обвинителния акт се отнасят до неговата обстоятелствена и заключителна част, а не до заглавната му част. В тази връзка нарушените норми от специалния закон, в случая ЗДвП, са описани както в обстоятелствената част, така и в заключителната, поради което подсъдимият не е поставен в невъзможност да разбере в какво е обвинен. На следващо място следва да се посочи и, че при бланкетни състави на престъпления е достатъчно в обвинителния акт да са посочени фактическите нарушения на съответните специални правила за поведение, като неточното посочване от прокурора на текста от закона или подзаконовия акт, към който НК препраща, не индицира на съществено процесуално нарушение. Посочените специални норми, запълващи състава на бланкетната норма от НК, са правна оценка на прокуратурата за извършеното деяние, като въпросът дали последната е вярна, е въпрос по съществото на делото и се разрешава от съда. /В този смисъл практиката на ВКС, пр. Решение № 401 от 24.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1250/2015 г., III н. о.; Решение № 84 от 5.07.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 277/2018 г./.

Предвид гореизложеното, Бургаски окръжен съд на основание чл. 249, ал. 3 вр. ал. 5 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от 20.12.2021 г. постановено по НОХД № 5054/2021 г. от Районен съд - Бургас в частта относно произнасяне по възражение по чл.

248, ал. 1, т. 3 от НПК.

2

ВРЪЩА делото на Районен съд - Бургас за разглеждане по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3