Решение № 1706 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1706 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116287 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез а.. Д. Б., срещу „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, офис 40-46, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10,00 лв. – недължимо платена по нищожна клауза за възнаграждение на гарант по Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца И. Н. Л. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем ***/*** г., по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 600,00 лева, при възнаградителна лихва от 35,00 % и ГПР от 41,68 %. Общата дължима сума по кредита била в размер на 675,24 лева. Според чл. 4 от Договора за паричен заем в тридневен срок от сключване на Договора ищецът следвало да предостави обезпечение измежду двама поръчители, които да отговарят на определени условия, да учреди банкова гаранция или да представи сключен договор за гарантиране на задълженията с дружеството-гарант. На датата на сключване на посочения договор за паричен заем бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г. между ищеца И. Л. и ответника „Файненшъл България” ЕООД. По силата на контракта ответното дружество 1 поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца. В замяна на това ищецът дължал възнаграждение на ответното дружество от 378,76 лв., което се изплащало на вноски заедно с вноските по заема. Съгласно Договора за гаранция заплащането на възнаграждението на гаранта следвало да се предава на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като дружество се задължавало да отчита паричните средства на „Файненшъл България” ЕООД. Според погасителния план към двата договора ищецът следвало да заплати 17 вноски в размер на 62,00 лв., всяка, за периода от 01.09.2022 г. до 13.04.2023 г. В размера на вноската се включвала заемната сума, възнаградителната лихва и възнаграждението на гаранта. Ищецът твърди, че е заплатил всички дължими суми по погасителния план на договорите. Сочи, че Договорът за паричен заем е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР не бил коректно посочен. В договорения ГПР, респ. в общата стойност на плащанията, не било включено възнаграждението на поръчителя. С изключване на възнаграждението на поръчителя от ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща краен размер на ГПР, като по този начин заемателят се натоварвал с допълнителни разходи по кредита, с което ГПР надвишавал 50,00 %. Недействителен бил и Договорът за гаранция, който можел да съществува само по действително задължение.

Клаузата за заплащане на възнаграждение по обезпечителния договор била недействителна на собствено основание, тъй като заобикаляла императивните разпоредби на чл. 21, ал. 1 от ЗПК и противоречала на добрите нрави.

Клаузата, определяща възнаграждение за гаранта, целяла заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това кредиторът и гарантът били „свързани лица“ по смисъла на ТЗ. Предвид нищожността на Договора за гаранция, се дължало връщане на платеното по него.

По гореизложените съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Файненшъл България” ЕООД със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание, като възнаграждение срещу предоставена услуга по действителен договор. Договорът между страните бил двустранен, като „Файненшъл България“ ЕООД предоставял услуга, а потребителят следвало да заплати възнаграждение за нея. Според ответника действителността на издадената гаранция и на договора за предоставяне на гаранция не зависят от действителността на договора за паричен заем.

Договорът за предоставяне на гаранция не бил акцесорен на Договора за паричен заеми и не представлявал договор за поръчителство, а договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Твърди, че в ГПР по Договора за паричен заем не би могло да се включи възнаграждението по Договора за предоставяне 2 на гаранция, тъй като към момента на сключване на Договора за заем, Договорът за предоставяне на гаранция не бил сключен. Според ответника, сключеният между страните по делото Договор за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на ЗПК, а договорите за предоставяне на гаранция и за кредит били с различен предмет, въпреки обстоятелството, че двете дружества са свързани. Ответникът поддържа, че възнаграждението по Договора за предоставяне на гаранция е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит, което не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът И. Л. се представлява от а.. Д. Б., който моли за уважаване на предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

С протоколно определение от 06.04.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 10,00 лв. на 193,66 евро, който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С приетия за окончателен доклад по делото, н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г., както и че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 378,76 лв. (с равностойност 196,66 евро), като възнаграждение на гаранта – ответника, по Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г., сключен между страните.

От представения Договор за паричен заем № ***/*** г. се установява, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ищеца сумата от 600,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – заемател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 17 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на 39,72 лв.

Договорена е възнаградителна лихва в размер на 75,24 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 % и ГПР от 41,68 %. Общата дължима сума по кредита е 675,24 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 13.04.2023 г.

С клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, 3 заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от информацията, посочена в чл. 2.7 от Договора за паричен заем общата сума, дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията в т.

8 е 675,24 лв., същата се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на Договора и е изчислена към момента на неговото сключване. Следователно в нея не е включен размера на възнаграждението на гаранта по процесния Договор за предоставяне на гаранция. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите, видно от разпоредбата на чл. 2.8 от Договора.

Видно от чл. 1 от Договор за предоставяне на гаранция № ***/*** г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант и ищеца И. Н. Л., като потребител, последният е възложил, а гарантът - ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция за поемане на задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение в размер на 378,76 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 22,28 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Последното дружество било овластено да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по Договора за за предоставяне на гаранция.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от 4 имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума в размер на 378,76 лв. с равностойност 193,66 евро на ответното дружество.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .

При доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 193,66 евро е заплатена на валидно правно основание.

От представения по делото № ***/*** г. се установи, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за заем, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ищеца сумата от 600,00 лв.

Страните по договора са договорили заплащането на договорна лихва в размер на 75,24 лв. при ГЛП по заема – 35,00% и ГПР в размер на 41,68 %.