Присъда № 34 от 13.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 269/2024
- Вид
- Присъда № 34
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска
Други актове по делото
- Разпореждане № 885 от 03.06.2024 · Трайчо Георгиев Атанасов
- Разпореждане № 952 от 10.06.2024 · Трайчо Георгиев Атанасов
- Протокол № 579 от 17.06.2024 · Трайчо Георгиев Атанасов, Ерна Якова-Павлова, Мая Веселинова Нанкинска
Цитирани разпоредби
- чл. 182 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78А · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 34/13.06.2024 г. ПО ВНДЧХ № 269/2024 г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА ВНДЧХ № 269/2024 г. е образувано пред Окръжен съд – Варна по постъпила въззивна жалба от частния тъжител Д. Л. К. против Присъда № 25/01.02.2024 г. по НДЧХ № 2655/2023 г. на Районен съд – Варна, с която подсъдимата В. И. В. е призната за невинна по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 182 ал.2 от НК.
С въззивната жалба се предлага присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна. Твърди се, че ВРС е допуснал съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата, които са довели до грешни фактически изводи, съответно – до неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание повереника на частния тъжител поддържа жалбата като счита, че за да оправдае подсъдимата ВРС се е позовал на частен документ несъбран по реда на НПК.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимия оспорва жалбата и счита първоинстанционната присъда за правилна. Счита, че подзащитната му е правила всичко възможно да осигурява срещи на децата с баща им.
В правото си на последна дума подсъдимата моли да се потвърди присъдата на Районен съд – Варна.
Въззивният съд, след извършена собствена преценка на събраните по делото доказателства и с оглед вменените му задължения по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата В. И. В. е родена на 03.04.1978г. в гр. Варна жител и живуща в същия град, с висше образование, неосъждана.
Частният тъжител Д. Л. К. е роден на 15.11.1984г. в гр. Варна жител и живущ във същия град, с висше образование, неосъждан.
Бракът между В. И. В. и Д. Л. К. е прекратен с решение по гр.д.№ ***********г. на 19 с-в ВРС. Упражняването на родителските права по отношение на малолетните им деца А и В 1 родени на ********* год. били предоставени на майката.
С Определение № 4350/15.12.2021 год., постановено по гр.д..№ *********** год. на ВРС, съдът определил привременни мерки относно режима на личните контакти на бащата с децата. Съгласно определението на съда децата следвало да бъдат при баща си- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден, с преспиване; 10 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; през четните години на Коледните празници от 18.00ч.на 24-ти декември до 18.00ч. на 26.12. и на Великденските празници от 18.00ч. на Разпети петък до 18.00ч.на Велики понеделник; през нечетните години –на Новогодишните празници от 12.00ч. на 31-ви декември до 12.00ч. на 01 януари.
Отношенията между частният тъжител и подсъдимата са се влошили и от 2021г. до настоящия момент те станали страни по множество наказателни и граждански дела, както и по предварителни проверки и досъдебни производства. Сигнали от подсъдимата срещу частният тъжител били подавани до Министерски съвет, Министъра на вътрешните работи, Българска национална телевизия, Омбудсмана и Държавна агенция за защита на детето.
До дата 01.04.2023г. режимът на лични контакти бил изпълняван и децата били вземани от баща си и връщани в дома им.
В периода от 01.04.2023г. - 18.06.2023г., а именно на датите 01.04.2023г., 02.04.2023г., 06.05.2023г., 07.05.2023г., 20.05.2023г., 21.05.2023г., на 03.06.2023г., 04.06.2023г., 17.06.2023г. и на 18.06.2023г. частният тъжител посетил адреса, на който се намирал домът на подс. В. и децата А и В в гр. Варна. Срещата с дъщеря му и синът му на посочените дати не се осъществила като децата останали при майката.
След като не успял да осъществи срещи с децата, на посочените дати К. подал сигнал на тел. 112 за случая. На част от процесните дати на адреса на майката са били изпратени служители на полицията.
От показанията на всички разпитани в първата инстанция свидетели - Й.Ч., Д.М., В.К., М.У. и Е.К. се установява, че в процесния период частният тъжител не се е срещнал с децата си, като същите не са му били предадени от подс. В.. Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подс. В., показанията на свидетелите Й.Ч., Д.М., В.К., М.У. и Е.К. и писмените доказателства включително и представените пред въззивната инстанция.
При описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда като е приел, че деянието на подсъдимата е несъставомерно от обективна и субективна страна.
Въззивният съд намира тези изводи за неправилни.
Деянието на чл.182 ал.2 от НК – неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на право на лични контакти с дете би могло да бъде обективно несъставомерно единствено и само ако 2 подсъдимата бе предоставила възможност на бащата на децата си – в случая частният тъжител К. да контактува с тях в рамките на определения от съда режим. В случая и от обясненията на подсъдимата и от всички свидетелски показания се установява че през процесния период подсъдимата не е предала децата на частния тъжител. Обстоятелството, че по това време децата са се намирали в дома на майката не означава изпълнение на съдебното решение – така както е приел ВРС. Затова и деянието е обективно съставомерно.
Безкритично ВРС е кредитирал показанията на свидетелите на обвинението – Й.Ч. и Д.М. и на защитата В.К., М.У. и Е.К.. Те са безпротиворечиви единствено и само досежно факта, че децата не са били предадени от подсъдимата на частния тъжител, а противоречиви относно причината това да не се случи. Според едната група свидетели подсъдимата по телефона е заявила, че децата не искат да видят баща си, а според другата те плачели и вкопчени в майката отказвали да излязат от нейния дом.
В случая ВОС счита за безспорно установен факта, че контакт между децата и частният тъжител не е осъществен доколкото нито един от свидетелите не сочи той да се е качвал до дома на подсъдимата и да е видял или разговарял с децата си. Напротив – той е стоял в автомобил пред дома и е търсил съдействие от компетентните органи – ЧСИ и полиция за да осъществи правата си.
По делото не са налични доказателства „да играят шамарите“ – св.
У., или К. да е крещял по телефона на децата и да ги е заплашвал св. К.. Доколкото по делото не са налични доказателства за наличие на психично заболяване, или поведенчески проблем у частния тъжител противно на нормалната житейска логика е баща да настоява да се среща с децата си с цел да ги бие, да им крещи или да ги плаши с пистолет, още повече, че доста преди тези случаи – на 19.07.2022г. частният тъжител е предал оръжието си в склад на МВР.
Затова и ВОС кредитира показанията на свидетелите Ч. и М. изцяло, а тези на К., У. и К. частично само досежно факта на непредаване на децата на баща им от страна на подсъдимата.
Въззивния съд поставя под съмнение обясненията на подсъдимата пред първата инстанция за желанието и децата да се срещат с баща си и незаинтересоваността на последния да контактува с тях. В първата им част обясненията си се опровергават от констатациите на проведената медиация пред ВОС и наличните многобройни сигнали и дела помежду им, а във втората в случай, че частният тъжител е незаинтересован от контактите с децата си то той спокойно е можел да не търси срещи с тях доколкото режима на лични отношения е негово право, а не задължение и неизпълнението му не води до никакви негативни за него правни последици.
За да оправдае подсъдимата ВРС е цитирал ратифицираната в България Конвенция за правата на детето и Закона за закрила на детето, като е счел че принципите на защита на висшите интереси 3 на детето и зачитане и уважаване на личността му са мотивирали действията на В. да не предава децата на баща им в определеното от съда време.
Подобно виждане не се споделя от състава на ВОС. Висшите интереси на децата изискват те да поддържат нормални отношения и с двамата си родители и да не губят връзката с биологичния си баща доколкото биологичната връзка за разлика от семейната е до живот. Освен това принципите на зачитане и уважаване на личността на децата предполага задължение на родителя упражняващ родителските права да положи усилия за нормалното им психическо развитие съответстващо на възрастта им. В случая в първоинстанционното дело от 217 листа в повече от 150 се съдържа медицинска документация от изследвания на психоемоционалното състояние на децата, техни психологически характеристики, договори за социални услуги, становища от психолози, индивидуални оценки на потребностите и т.н. С двете 9 годишни деца са работили множество специалисти по психично здраве и е изготвена такава по обем медицинска документация, която значително надвишава документацията и прегледите на постоянните посетители на психологичните центрове и психиатричните клиники.
Интересите на децата според настоящия състав на съда са изисквали поддържане на добри отношения с двамата родители и нормално детство далеч от социални работници, психолози и прочее специалисти.
С оглед на изложеното съдът счита, че действията на подсъдимата да не изпълнява съдебното решение за режим на лични контакти не са били продиктувани от загриженост за висшите интереси на децата, а от опита и да ги превърне в оръжие срещу бившия си съпруг и да му навреди, доколкото все още няма данни да е успяла да стори това по наказателно – правен път. Поведението и на процесните дати е било част от битката и с частния тъжител, жертва на която са двете им деца. Затова и е налична субективната страна на деянието по чл.182 ал.2 от НК.
Въз основа на горното съдът счете, че подсъдимата В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.182 ал.2 от НК и следва да понесе наказателна отговорност.
По изложените съображения съдът отмени присъдата на ВРС като незаконосъобразна и постанови нова с която призна подсъдимата В. за виновна по възведеното и частно обвинение.
Като взе предвид, че за деянието предмет на настоящето наказателно производство са предвидени наказания по леки от три години лишаване от свобода, подсъдимата е неосъждана, от деянието няма причинени имуществени вреди и не сме изправени пред хипотезата на множество престъпления доколкото продължаваното престъпление е едно съдът на осн. чл.78А от НК освободи подсъдимата В. от наказателна отговорност като и наложи административно наказание
„Глоба“ в минималния
4 законовоустановен размер от 1 000 /хиляда/ лева. За да определи този размер на административната санкция съдът отчете факта, че след инкриминирания период срещи между частният тъжител и децата му са започнали да се провеждат в присъствие на служители от службата за закрила на детето.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимата сторените от частният тъжител разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
5
----- следващ документ -----
ПРИСЪДА
№ 34 гр. Варна, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Трайчо Г. Атанасов
Членове:
Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100600269 по описа за 2024 година ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. И. В., *** ********** за ВИНОВНА в това, че:
В периода от 01.04.2023г. до 18.06.2023г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител майка на детето Александър Д. К. с ЕГН ********** и детето В. Д. К.а с ЕГН **********, не изпълнила и осуетила изпълнението на Определение №4350/15.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 12569/2021 год.19 състав ВРС, за привременни мерки относно режим на лични контакти на бащата Д. Л. К., като на 01.04.2023г., 02.04.2023г., 06.05.2023г., 07.05.2023г., 20.05.2023г., 21.05.2023г., на 03.06.2023г., 04.06.2023г., 17.06.2023г. и на 18.06.2023г. отказала да предаде детето Александър К. и детето В. К.а на бащата Д. К., поради което на основание чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.78а от НК я освобождава от наказателна отговорност, като й налага административно наказание 1
Разпечатката съдържа 50 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a5798e0-8e2d-4516-b443-832c416fba38