Решение № 774 от 11.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20225330201418 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №5503016, с който на К.К.Я., ЕГН:**********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. Д.М. от АК - Пловдив, оспорва издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Редовно призован, жалбоподателят не се явява в съдебното заседание и не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от адв. Д.М., в което се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като отново се прави искане за отмяната му и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В условията на алтернативност се прави възражение и за прекомерност на разноските за адвокат.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № ***, е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия К №5503016 за нарушение, извършено на 05.02.2021г. в 13:35ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе №1 в посока към бул. „Княгиня М. Луиза“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство CORDON – M2 сер. № MD 1196, за превишаване на разрешената скорост с 42 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № ***. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се движило с 92 км/ч при разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч. Скоростта от 92 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 95 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство – видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, която е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №В - 46 /видно от приложеното към административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало и през първоначална проверка, от която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисвания /видно от протокол за проверка №10 - С – ИСИС от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/.

На жалбоподателя, в качеството му на собственик, е наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстоин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същият не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 92 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, 2 който е посочен по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Правилно електронният фиш е издаден срещу К.К.Я., в качеството му собственик на МПС, който не се е възползвал от възможността да подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и да посочи друго лице, управлявало превозното средство при извършване на нарушението. Възражението за липса на доказателства за собствеността на МПС съдът намира за неоснователно.

По делото е налична справка за собственици на превозното средство, от която е видно, че същото е собственост именно на К.К.Я.. Ето защо по безсъмнен начин е установено в какво качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а именно като собственик на МПС.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ №1 в посока към бул. „Кнаягиня М. Луйза“. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението. За да е изпълнено изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП, досежно мястото на извършване на нарушението, не е необходимо нито да са посочени GPS координатите, нито пък точният километър от пътната отсечка. Отразеното в електронния фиш място на извършване на нарушението е идентично с въведената в АТСС локация, видно от приложения снимков материал, като последната се потвърждава и от протокола за използване на АТСС, в който е посочена и посоката на движение на МПС-то. В тази връзка следва да се отбележи и че според константната практика на Административен съд Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност на ЕФ следва да 3 са спазени изискванията на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Така изрично Решение №658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. №3825/2019г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №848 от 15.04.2019г. по к. адм. н. д. №156/2019г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство - видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 95 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със 92 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени подробно цитираните по – горе писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология /от което е видно, че видео – радарната система е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В - 46/, както и протокол за проверка №10 - С – ИСИС от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология /от който се установява, че същата отговаря на метрологичните изисвания/. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол, в който отразените данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното 4 изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 600 лева, за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място над 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.

Същата е превишена с 42 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, която не подлежи на корегиране от страна на съда.

Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.