Решение № 695 от 21.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Сливен, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230105046 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата З. Я. В. бил сключен Договор за потребителски кредит № 2604381, а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата бил сключен Договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит бил сключен от разстояние при спазване на всички разпоредби на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора, на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 1543,84 лв., при уговорени ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,23 %. Ответницата се задължила да върне сумата на 6 броя месечни вноски в срок до 31.12.2022 г. Тъй като ответницата не заплатила своите задължения по договора за кредит, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумата, представляваща главница в размер на 1543,84 лв. Ответницата не заплатила доброволно на поръчителя заплатената от него сума, нито дължимото възнаграждение по договора за поръчителство. Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между 1 цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, вземанията на цедентите срещу ответницата, произтичащи от Договора за потребителски кредит и Договора за поръчителство към него, били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Твърди се, че ответницата била уведомена за цесията с имейл, което в случай, че съдът счете за нередовно връчено, ищецът моли да се приеме за връчено с получаването на препис от исковата молба и приложенията. На изложените основания ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 766,94 € с левова равностойност 1500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 2604381/12.07.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез назначения си от съда особен представител - адвокат, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Излага подробни доводи за нищожност на договорите за кредит и поръчителство, поради което моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от назначения си от съда особен представител - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен.

Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 2604381 от 12.07.2022 г. с посочени страни - кредитор „Кредисимо“ ЕАД и кредитополучател - ответницата З. Я. В., съдържащ данни за предоставен на ответницата кредит в размер на 1500,00 лв. и застрахователна премия в размер на 43,84 лв. Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 48,23 %, лихвен процент 40,00 %. Уговорен е общият размер на дължимата от кредитополучателя сума - 1731,71 лв., срок на договора в месеци - 6 (броя месечни плащания).

2

Установява се още от представените писмени доказателства, че на 12.07.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се задължава пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.

На същата дата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство от 12.07.2022 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата З. Я. В., съгласно който ответницата дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 894,37 лв.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ ЕАД да заплати всички изискуеми задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит. В чл. 3, ал. 2 от Договора е описано, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за постъпило искане на плащане, а съгласно чл. 3, ал. 4 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за извършеното плащане в срок от 2 работни дни, считано от извършване на плащането, като му посочи общия размер на направеното плащане. В чл. 3, ал. 5 от Договора е уговорено, че след извършване на погасяването, поръчителят има право да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да се изисква съгласието на потребителя за това. В чл. 4, ал. 2, т. 1 от Договора за поръчителство е уговорено, че в случай, че поръчителят изпълни задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителя има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя.

Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.07.2023 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД от една страна и „АПС Бета България” ЕООД от друга страна, кредиторът и поръчителят са прехвърлили на ищеца вземанията си по договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство.

Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изпратено до ответницата.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни 3 изводи:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 766,94 € с левова равностойност 1500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 2604381/12.07.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 920 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1417/2025 г. по описа на РС - Козлодуй.

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, но разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен и недоказан.

Претенцията на цесионера е за вземания на поръчителя срещу потребителя по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит № 2604381 от 12.07.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за цесия от 06.07.2023 г.

Вземанията са породени от чл. 4, ал. 2, т. 1 от Договора за поръчителство, в който е уговорено, че в случай, че поръчителят изпълни задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя.

За да е основателна претенцията, едно от обстоятелствата, които следва да се установят е, че поръчителят е заплатил на кредитора дължимите от кредитополучателя суми по Договора за потребителски кредит.

Ето защо, с Определение № 2624 от 23.06.2026 г. по делото, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличие на извършено уведомяване от поръчителя, че ще заплати задълженията на ответницата към кредитора, както и извършено от поръчителя на кредитора плащане в претендираните размери, за което изрично му е указал, че не сочи доказателства.

Ищецът не е ангажирал доказателства за посочените обстоятелства.

Исковите претенции в настоящия случай са основани не на Договора за 4 потребителски кредит, а на сключения за обезпечаването му Договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата. Твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД е погасило задълженията на ответницата по Договора за потребителски кредит към „Кредисимо“ ЕАД, но доказателства за това не са ангажирани, поради което и претенциите се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че З. Я. В., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ........................... ДЪЛЖИ на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В сумата о т 766,94 € /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/ с левова равностойност 1500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 2604381/12.07.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.09.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 920 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1417/2025 г. по описа на РС - Козлодуй, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Сливен, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230105046 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на кредитора по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата З. Я. В. бил сключен Договор за потребителски кредит № 2604381, а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата бил сключен Договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит бил сключен от разстояние при спазване на всички разпоредби на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. По силата на договора, на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 1543,84 лв., при уговорени ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,23 %. Ответницата се задължила да върне сумата на 6 броя месечни вноски в срок до 31.12.2022 г. Тъй като ответницата не заплатила своите задължения по договора за кредит, поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумата, представляваща главница в размер на 1543,84 лв. Ответницата не заплатила доброволно на поръчителя заплатената от него сума, нито дължимото възнаграждение по договора за поръчителство. Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между 1 цедентите „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, вземанията на цедентите срещу ответницата, произтичащи от Договора за потребителски кредит и Договора за поръчителство към него, били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Твърди се, че ответницата била уведомена за цесията с имейл, което в случай, че съдът счете за нередовно връчено, ищецът моли да се приеме за връчено с получаването на препис от исковата молба и приложенията. На изложените основания ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 766,94 € с левова равностойност 1500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 2604381/12.07.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата и претендира присъждане на направените по делото разноски.