Определение № 15582 от 24.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15582 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110109758 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Подадена е искова молба с предявен иск по чл. 500 КЗ по реда на чл.

422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от ЗК „Лев Инс“ АД срещу А. Л. П..

След извършена служебна проверка за подсъдността на делото, съдът намира следното:

Исковата молба е била подадена до Районен съд –Плевен, като с определение № 1059 от 4.03.2026 г. по ч. гр. д. № 731/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен производството е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. В мотивите на определението е посочено, че ищецът е със седалище гр. София, ответникът е с адрес в гр.

Хисаря, а настъпилото застрахователно събитие - в Германия. Поради това е счел, че изборната подсъдност по чл.105 и чл.115 от ГПК, е предвидена само за ищеца и в чл.115, ал.2 от ГПК е предвидено, че следва да се предяви или по седалището на ищеца, или по настъпване на застрахователното събитие, като е приел, че Плевенски районен съд не попада в нито една от посочените хипотези. Приел е също, че се касае за регресен иск и ответникът не се явява потребител по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП. С тези съображения е изпратил делото на СРС по подсъдност.

По настоящото дело е изготвена служебно справка от НБД „Население“ от която се установява, че А. Л. П. има регистриран постоянен адрес в гр.

Карлово, област Пловдив, и настоящ адрес в с. Лютидол, общ. Мездра, обл.

Враца.

В случая следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК е неприложима, защото искът не е предявен от увредено лице и същевременно искът е предявен против, а не е предявен от потребителя на застрахователната услуга. Затова настоящият състав не споделя заключението на РС – Плевен, че подсъдността следва да се определи по седалище на ищеца.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по 1 постоянния. Според чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1 КЗ представлява иск срещу потребител на застрахователни услуги по смисъла на КЗ, поради което спрямо него е приложима местната подсъдност по смисъла на чл. 113 ГПК. Този извод се обуславя от твърденията в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, от които се установява, че материалноправното основание за възникване на регресното вземане произтича от договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по който ответникът има качеството на потребител на предоставената му застрахователна услуга. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Oпределение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., Определение № 175 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 918/2010 г., II т. о., ТК, според които понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. При граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на правилото на чл. 2, ал. 2 от КЗ следва да се вземе предвид, че по отношение физическите лица, извън рамките на професионалната им или търговската им дейност, при сключването на застрахователни договори, последните ще са потребители по смисъла на ЗЗП и те винаги ще се ползват от по-благоприятната правна регламентация - арг. § 1 ДРЗЗП.

В случая без значение е обстоятелството, че с оглед твърденията на ищеца в исковата молба се касае за регресна претенция по чл. 500 от КЗ.

Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", то и ответникът е придобил качеството на "ползвател на застрахователни услуги", което не може в последствие да отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по чл. 500 от КЗ. Застрахователят се позовава на правата, които черпи именно от наличието на застрахователен договор, като това е и причината застрахователят да твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице.

Ето защо според настоящия състав в конкретния случай длъжникът има качеството потребител на основание ЗЗП, доколкото предметът на делото произтича от договор с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

На последно място, съдът намира, че дори да не се споделят съображенията, че подсъдността следва да се определи по реда на чл. 113 ГПК, това не води до извод, че СРС е местно компетентният съд да разгледа делото, доколкото ответникът няма нито постоянен, нито настоящ адрес в гр.

София, а в случая по съображенията, изложени по-горе, подсъдността не следва да се определя по седалището на ищеца.

По изложените съображения съдът намира, че делото следва да бъде 2 разгледано от районния съд по настоящия адрес на ответника и делото не му е местно подсъдно, поради което в изпълнение на разпоредбата на чл. 122 ГПК следва да повдигне спор за подсъдност с Районен съд – Плевен, пред Софийски градски съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9758/2026 г., по описа на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 56 състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 122 ГПК между Софийски районен съд и Районен съд – Плевен.

ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на повдигнатия спор за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3