Определение № 3057 от 09.10.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3057 гр. София, 09.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502492 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба В. А. Д. с ЕГН********** против определение рег.№ 9771/5.05.2026г. по гр. дело 10259/2025г. 1-5 състав,с което производството по делото е прекратено.В жалбата са развити подробни съображения по отношение на незаконосъобразността на обжалваното определение.Иска се същото да бъде отменено,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор от насрещните страни-Л. А. Д. и А. А. Б. ,с който оспорват подадената жалба и молят съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното:

Гр. дело 10259/2025г. 1-5 състав е образувано по искова молба от В. А. Д. против А. А. Б. и Л. А. Д., с която са предявени следните искове:

1/ иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 68.5 % идеална част от общите части на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.София, прилежащи към притежаван от ищеца самостоятелен обект с кадастрален идентификатор ***, находящ се в горепосочената сграда;

2/ иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 68.5% ид.части от дворно място с кадастрален идентификатор *** с площ от 484 кв.м. по КККР на гр.София.

Подържа се в исковата молба , че ответниците са се снабдили с констативен нотариален 1 акт, вписан в Служба по вписванията под № 164/13.05.2022г., том LXXXI, дело № 25155/2022г., с който са признати за собственици на 2/3 ид.част от правото на собственост върху дворно място с кадастрален номер *** по КККР на гр.София; са признати за собственици на апартамент с идентификатор ***, ведно с 77.17 % ид.части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място с идентификатор ***, върху което е построена сградата. Твърди се, че с този констативен нотариален акт ответниците по същество оспорват притежаваните от ищеца идеални части от сградата и от дворното място. Твърди се, че ответниците са се позовали пред нотариуса на одобрена от съда спогодба по делбено гр. д. № 7251/1981 г. на СРС, 38 състав. В исковата молба е посочено, че със спогодбата ищецът В. А. Д. и неговият брат А.

А. Д. /наследодател на ответниците/ са поделили общите части на процесната сграда, както и процесното дворно място, което също е обща част. Подържа се в исковата молба, че съдебната спогодба е нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като противоречи на императивна правна норма - чл.38, ал.3 от ЗЗД, според която общите части не могат да се делят. С допълнителна молба от 11.07.2025 г./ л.91 от гр.д. № 61512/2024 г. на СРС/ ищецът заявява, че има правен интерес от предявените искове, тъй като спорът между страните относно идеалните части не е разрешен с влязло в сила съдебно решение; спогодбата между страните относно идеалните части от сградата и дворното място е била одобрена от съда с определение по гр.д. № 7251/1981 на СРС; съдебната спогодба по дело за делба представлява договор и съделителите могат да се позоват на нищожност на спогодбата, без да е необходима отмяна на определението, с което е одобрена спогодбата.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел,че исковата молба е недопустима, тъй като е преждевременно подадена. Видно от твърденията в исковата молба и приложеното копие на съдебна спогодба от 22.06.1981 г. по гр.д.№ 7251/1981 на СРС/л.11 от приложено гр.д. № 61512/2024 г. на СРС/ спорът между ищеца и праводателя на ответниците - А. А. Д. относно идеалните части от сградата и дворното място е разрешен с одобрена от съда спогодба по гр.д. №7251/1981 г. на СРС. В спогодбата е посочено, че в дял на ищеца се поставя апартамент на първи етаж в жилищна сграда на ***, заедно с 1/3 ид.част от мазе, 1/3 ид.част от 68.50 % ид.части от общите части на сградата и заедно с 1/3 идчаст от дворното място, съставляващо парцел VII -7 от кв.10, местност „III-та извънградска част“ по плана на София. Съдът е приел,че съдебната спогодба има действие спрямо ищеца и наследниците на неговия брат, който са ответници по настоящото дело./чл.298, ал. 2 ГПК/. Съдът е приел,че не са изложени твърдения в исковата молба спогодбата да е била обявена за нищожна между страните, а се касае за одобрена от съда спогодба за делба на недвижими имоти,както и че обявяването за нищожен на договор, с който се прехвърлят вещни права, се извършва по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, което подлежи на вписване.съдът е приел,че липсват твърдения одобрената от съда спогодба да е била обявена за нищожна по съдебен ред с влязло в сила решение,поради което предявеният иск се явява недопустим, тъй като одобрената от съда спогодба има последиците на влязло в сила съдебно решение и съдът не би могъл да пререши спора между страните относно процесните идеални части./чл. 234, ал.3 от ГПК/. Едва след 2 обявяване на договора за делба от 22.06.1981 г. за нищожен по съдебен ред, ищецът би имал правен интерес да установи притежаваните от него идеални части от имота. Според съда преди прогласяването на този договор за нищожен съдът няма право да пререшава въпроса за идеалните части, които са установени със спогодбата за делба от 22.06.1981 г., одобрена от съда по гр.д. № №7251/1981 г. на СРС.

Софийският апелативен съд счита,че частната жалба е основателна,поради което обжалваното определение следва да бъде отменено. В решение № 303/31.03.2010 година на ВКС ,Първо ГО по гр.д.№587 по описа за 2009г. е прието,че съгласно чл.234, ал.3 от ГПК, съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Този текст приравнява правните последици от съдебната спогодба на последиците по чл.299, ал.1 от ГПК на влязлото в сила решение – и двете се ползват със сила на пресъдено нещо.Доколкото обаче основният елемент на съдебната спогодба е договор, тя може да бъде атакувана по исков ред, в случай, че този договор е нищожен, унищожаем, или се иска развалянето му поради неизпълнение. В този смисъл е изрично т.8 на ППВС №7/1973г.

В настоящия случай са предявени положителни установителни искове по отношение на 68,5% идеални части от общите части на посочената сграда и същия процент от дворното място,който да били поделени от настоящия жалбоподател и неговия братнаследодател на ответниците със съдебна спогодба от 22.06.1981 г. одобрена от съда по гр.д.

№ №7251/1981 г. на СРС. Тази спогодба обвързва страните и препятства възможността да се иска ново определяне на идеалните части от общите части и дворното място, освен ако се твърди, че предходната делба е нищожна или унищожаема. В тези случаи на практика предходната спогодба се атакува по исков ред, съобразно посочената възможност в т.8 на ППВС №7/73г. Твърденията за нищожност следва да бъдат разгледани от съда по същество и ако се окажат основателни, няма пречка да се постанови съдебно решение, с което да се реши спора между страните.В случая,обаче,следва да се има предвид,че по настоящето дело е представена единствено съдебната спогодба по гр.д. № №7251/1981 г. на СРС и не може да бъде извършена преценка в коя фаза на делбата е постигната същата.В случай,че се окаже,че между страните е налице влязло в сила решение по допускане на делбата,то в същото следва да са посочени съделителите,имотите,за които е допусната делба и идеалните части,като за последните този въпрос не може да бъде пререшаван в новото производство.

Отделно от това настоящата инстанция счита,че СГС следва да изясни подържаните от ищеца основания за нищожност на съдебната спогодба и какво искане се прави до съда в тази връзка.Без изясняване на тези обстоятелства за съда ще е налице затруднение при очертаване на предмета на делото.

С оглед на горното съдът счита,че обжалваното определение следва да бъде отменено,а делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 9771/5.05.2026г. по гр. дело 10259/2025г. 1-5 състав, с което е прекратено производството по делото.

Делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4