Решение № 10056 от 13.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10056 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20221110163010 по описа за 2022 година

Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представляван от изпълнителния директор, гр.Со/адрес/ против В. А. К., ЕГН ********** за това, че дължи на „Т...“ сумата от 3043,82 лева, от които 2348,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м. 04.2019. ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, 680,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 22.08.2022г., както и суми за дялово разпределение о т 11,00 лева - главница за периода от м.08.2019г. до м.11.2019г. ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 3,02 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до 22.08.2022г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 28.09.2022г. по гр.дело с № 48451/2022г.

Поддържа се, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с абонатен № 136892 през периода от 01.5.2018г. до 30.4.2019г., за който е доставяно количество енергия, стойността на което не е заплатено. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т...“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето 1 лице – помагач на ищеца.

Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответницата дължи сумите по исковата молба като се ангажират доказателства и се претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва качеството й на носител на вещно право върху имота. Отделно се оспорват сумите и по основание, и по размер, както и се оспорват част от доказателствата на ищцовата страна. Навежда се и давност за всички вземания на ответника. Ангажират се доказателства.

Третото лице – помагач на ищеца ‘Т...“ ЕООД, не изразява становище.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Страните спорят по всички факти вкл. и досежно това дали през исковия период ответната страна е била носител на вещни права върху имота и ерго дали е имала качеството на потребител на топлоенергия по смисъла на закона. От събраните в хода на делото доказателства – решение с № 7238/28.10.2019г. в сила от 2019г, НА за признаване право на собственост на нот. с рег. № 389 с район на действие СРС от 26.03.2021г., НА за продажба на 2 недвижим имот с № 145 от 17.05.2021г. на нот. с рег. № 210 при СРС, както и от протокол за въвод по НА за продажба и заявление – декларация от В. към ищеца за ползване на партида с № 136892 от 11.02.2020г. се установява, че ответната страна В. е с качеството си на носител на ПС върху имота най-рано от датата на постановяване на съдебното решение, с което е обявено за нищожно саморъчно завещание в полза на трето по делото лице досежно имота, а заявлението за промяна в партидата на имота е от 11.02.2020г. Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че ответната страна е имала качеството на ползвател на топлоенергия като носител на ПС върху имота за периода едва след влизане на решението в сила – т.е след 28.09.2019г., който момент е извън посочения в исковата молба – краен такъв е 30.04.2019г., което дава основание на съда да приеме, че искът само на това основание следва да бъде отхвърлен като недоказан.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна има право на разноски, които са в размер на 1134 лева за платено възнаграждение на адвокат.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ против В. А. К., ЕГН ********** за това, че дължи на „Т...“ сумата от 3043,82 лева, от които 2348,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м. 04.2019. ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, 680,90 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 22.08.2022г., както и суми за дялово разпределение от 11,00 лева - главница за периода от м.08.2019г. до м.11.2019г. ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 3,02 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до 22.08.2022г., за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 28.09.2022г. по гр.дело с № 48451/2022г. и

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК " Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на 3 управление: гр.С/адрес/ да заплати на В. А. К., ЕГН ********** с адрес в София, чрез адв. Н. сумата от 1134 лева като разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т...“ ЕООД със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.‘П/адрес/ и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4