Определение № 375 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Христакиев

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002902100 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. М. К. против решение № 152/16.05.2025 г. по в.т.д. № 139/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 260004/08.11.2024 г. по т.д. № 45/2021 г. на Окръжен съд – Хасково е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК 130764706, иск по чл. 284, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 80 587,65 лева - обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.05.2007 г. в Република Гърция, представляващи разходи за лечение, извършени за периода 29.01.2019 г. - 17.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба - 04.03.2021 г., до окончателното изплащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл.

1, 2 и 3 ГПК. Излагат се доводи, че апелативният съд се е произнесъл в нарушение на принципа за пълно възстановяване на всички вреди, причинени от непозволено увреждане - чл. 45 ЗЗД, който според касатора е основополагаща за българския правов ред повелителна норма по смисъла на чл. 46, ал. 1 КМЧП и поради това не се засяга от определеното от съда приложимо право. Изразява се несъгласие с възприетия от въззивната инстанция начален момент на погасителната давност за претендираното обезщетение за имуществени вреди – от датата на деликта 16.05.2007 г. (така в 1 чл. 10.2. от гръцкия Закон 237/1986 г., както и чл. 937 от гръцкия Граждански кодекс), довел до отказ за присъждането му. Изтъква се, че съгласно съдебната практика на Върховния съд на Република Гърция, подобно на тази на българския съд, когато вредоносното действие води до непредвидими неблагоприятни последици, нова погасителна давност за същите започва да тече от узнаването за щетата, т.е. обезщетение при ексцес. Развива се тезата, че именно такъв е случаят - проведената през процесния период терапия е изцяло нова, поради което тези разходи не са били известни, респ. не биха могли да бъдат предвидени в предходен момент – към датата на ПТП през 2007 г. В тази насока се релевират допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, който, приемайки, че ищецът не е доказал непредвидимостта на претендираните вреди, е променил правилата за доказване съгласно гръцкото материално право и не е указал на страната доказателствената тежест за това. Пояснява се, че съгласно гръцкото право, ищецът не носи такава, а ответникът като възразяващ следва да установява, че вредата е била предвидима от самото начало /така в Решение (466151) номер 1581/2008, Върховен съд, Д Граждански отдел - стр. 3, абз. 2, Решение (525949) номер 935/2010, Върховен съд, Д Граждански отдел - стр. 3, абз. 2/. Изразява се становище, че се дължи обезщетение за новонастъпили имуществени вреди, дори и да не са в резултат на влошаване на състоянието на пострадалия ищец, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането, което според касатора е доказано в случая. Пояснява се, че с оглед нивото на медицината и на технологията през 2007 г., очаквано и предвидимо би било пострадалият ищец да остане обездвижен до края на живота си, но въпросните очаквания се изменят при развитие на технологията в последващ момент. При това положение се подчертава, че новите разходи не следва да се обезщетяват единствено в хипотеза на “влошаване” на здравословното състояние на увредения. Лицето има право да търси пълно или частично възстановяване на състоянието си и облекчаване на страданията си, независимо че вероятността за позитивен резултат не е висока. Изтъква се, че в случая лечението е било предприето по препоръка на лекуващите лекари в рехабилитационния център Анагениси, Гърция, и е било съпроводено с очаквания в състоянието на ищеца да настъпи подобрение и облекчение. Уточнява се, че присъденото на ищеца в предходно производство обезщетение за претърпени имуществени вреди не обхваща новонастъпилите вреди (с изключение на тези при бъдеща периодичност, каквито процесните разходи не са). По тези аргументи се иска отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявените осъдителни искове, както и присъждане на направените от ищеца разноски.

Допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т.1 и съответно т.3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Дали извършените от доверителя ми разходи за медицински услуги съставляват вреда, която може да се квалифицира като непредвидима или въпросната вреда е била очаквана и предвидима към момента на постановяване на предходните съдебни решения, с които доверителят ми е бил 2 обезщетен за причинените му вследствие на травмите неимуществени и имуществени вреди?”. По това питане се релевира основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК.

2. “Следва ли ищецът да доказва непредвидимостта на вредите, като това е направено без да се укаже на ищеца тежестта му на доказване след като на първа инстанция такава тежест за ищеца няма и като е направено в противоречие с правилата на приложимото гръцко право?”. По този въпрос не се сочи допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

3. “В кои случаи се считат за преки и непосредствени вреди разходите, които увреденото лице прави с цел да възстанови предишното си състояние или да подобри състоянието си и полученият краен резултат от предоставените медицински или рехабилитационни услуги от значение ли е за правото на пострадалия да му бъдат възстановени разходите?”.

4. “Правото на пострадалия да търси пълно или частично възстановяване на предишното си състояние и облекчаване на страданията си ограничава ли се от получения резултат?”.

5. “Предвидими ли са разходите на пострадалия за използване на медицински изделия (уреди) или услуги, които не са съществували към момента на получаването на вредите и от кой момент тече давностният срок за извършването на такива разходи?”.

По третото, четвъртото и петото питане се твърди наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в разрез със задължителната практика на касацията – ППВС № 4/68 г. и ТР № 1/1024 г. на ОСГТК на ВКС.

6. “Следва ли съдът да прилага чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 46 КМЧП, в случаите, в които правилата на чл. 45 ЗЗД не се прилагат в цялост от приложимото чуждо материално право?”. По отношение на този въпрос се твърди наличие на противоречие със задължителните постановки на ППВС № 4/68 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (неправилно посочена т.3).

7. “От кой момент тече давността при увеличаване на вредите от непозволено увреждане при извършване на разходи за медицинска техника, която не е съществувала в по-ранен период?”. Това питане се основава на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че въззивното решение е постановено в отклонение от ТР № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

8. “Следва ли въззивният съд да укаже на ищеца, без да е сезиран с такова оплакване, че следва да докаже непредвидимостта на претендираните разходите, в случаите, когато това не е направено в доклада на първоинстанционния съд?”. Питането се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на касационната инстанция - т. 2 от TP № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

9. “Следва ли въззивният съд да приложи правилата на разпределяне на доказателствената тежест според избраното приложимо чуждо материално 3 право?”. По този въпрос се счита, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че следва да се попълни нормативна празнота и да се развие правото.

10. “Допустимо ли е въззивният съд да разглежда възражение, което не е направено от ответника в отговора на исковата молба, а във въззивната жалба?”. Питането се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за отклонение на даденото от въззивния състав разрешение от задължителната практика на ВКС – т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК.

От ответника по касация Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е подаден отговор, в който се възразява по основателността на искането за достъп до касационно обжалване. Подадената жалба се оспорва като недопустима в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните части, тъй като такива не са налице, и жалбата е без предмет. Развиват се подробни съображения, че направените разходи не са неотложни и необходими, дължащи се на непредвидено влошаване на състоянието, а по-скоро такива, направени по желание и преценка на ищеца. Сочи се, че състоянието на ищеца, вкл. липсата на нервни импулси от кръста надолу и невъзможността на тъканите на долните крайници и мускулатурата да се “хранят”, е тежко необратимо състояние още от 2007 г., от когато е започнала да тече предвидената от гръцкия закон 5-годишна давност и същата е изтекла преди завеждане на делото. Още тогава е било ясно, че неподвижността на ищеца и нуждата от чужда помощ, водещи до залежаването му, ще има за последица непрекъснато или периодично наличие на декубитални рани, макар променящи се като местоположение и степен. Поради това се считат за ирелевантни от правна гледна точка твърденията на ищеца, че се касае за лечение с апарати, които са продукт на най-съвременна технология и са въведени в експлоатация към момента на провеждане на рехабилитационните процедури – 2019 г. На самостоятелно основание се поддържа оспорването на сумата от 2 000 евро в полза на Е. Р. за придружител, по отношение на която не е установено основание за плащането й – с влязло в сила съдебно решение по предходно дело е присъдено ежемесечно обезщетение от по 800 лева за придружител, като необходимост от допълнителни средства не се доказва, а и съгласно заключението на съдебната експертиза в цената на рехабилитационния център има включени 840 евро за придружител в периода 16.04.-30.04.2019 г. Твърди се, че присъдените и изплатени от НББАЗ суми по приключилите съдебни дела, заедно с исковите претенции по настоящото, надхвърлят предвидената в гръцкото законодателство застрахователна сума към датата на визираното ПТП – 500 000 евро, евентуално тази по застрахователния договор на International Union. Поради това е изчерпана и отговорността на Компенсационния орган, която е функционална спрямо тази на крайния платец на обезщетението. Претендират се разноски по делото.

4

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба срещу отхвърлителното въззивно решение е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касация съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Поради това доводите в обратния смисъл на ответника по касация не могат да бъдат споделени.

В случая въззивният съд, сезиран с жалба на ответника НББАЗ, е приел за допустими предявените от пострадалия ищец осъдителни искове с правно основание чл. 284, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 КЗ (отм.). Счел е, че разпоредбите, уреждащи предпоставките за възникване на отговорността на компенсационния орган, не са процесуални; че за настъпилото преди 01.01.2016 г. застрахователно събитие не е приложимо условието на чл.516, ал.

8 КЗ, според който увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда само ако Компенсационният орган не се е произнесъл по същата в срока по ал. 2 (два месеца от подаването й), отказал е изплащане на обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на обезвредата; в чл. 285 КЗ (отм.) не е предвидено като изискване за допустимост на иска извънсъдебното сезиране на НББАЗ. Като допълнителен аргумент е изтъкнал, че е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на исковите суми с молба вх. № 21691/20.07.2020 г. - разходи за лечение на телесните увреждания от процесното ПТП, направени в периода 29.01.2019 г. - 17.01.2020 г., в общ размер на 63348,20 евро, но до обезщетяването им не се е стигнало. Отказ е получен и от ЗАД “Алианц България” в качеството му на представител за България на гръцкия застраховател, пред който ищецът е заявил искане на 22.07.2020 г.