Решение № 48 от 03.06.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Разград , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600118 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Н. – назначен защитник на подсъдимия Х. Н. Х. – подсъдим по нохд №27/2021 г. на РС Разград против присъда №6/08.03.2021 г.

Постъпила е жалба (вх. №2197/22.03.2021 г. на РС Разград) от адв. Н. – назначен защитник на подсъдимия Х. Н. Х..

Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуални правила и наказанието е явно несправедливо. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК или алтернативно за налагане на наказание в минимален размер.

Искането е за изменение на присъдата като наказанието бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1 НК или да бъде намалено до възможния минимум.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата и заявява, че е подадена по искане на доверителя . Излага доводи, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от НК, тъй като има многобройни смекчаващи вината обстоятелства и моли съда да замени наказанието лишаване от свобода с пробация или обществено порицание. Защитникът счита, че наложеното от първоинстанционният съд наказание е явно несправедливо и съответно постановената присъда е незаконосъобразна. Адв. Н. посочва като 1 смекчаващи вината обстоятелства:

- чистото съдебно минало,

- изминалия дълъг период време от извършване на престъплението, - оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, относно разкриване на престъплението,

- МПС е бил отнето единствено с намерение да се повози, - имал е намерение да върне отнетите МПС, което е станало невъзможно по независещи от него причини,

- с поведението си не е застрашил нито движението на МПС, нито на пешеходци,

- налице е искрено съжаление,

- продължава средното си образование,

- налице е една физиологична незрялост, характерна за периода на непълнолетието,

- употребата на алкохол преди деянието и предхождащите фактори, свързани със семейната среда са го улеснили да извърши престъплението, - израснал в условията на бедност, на липса на финансова подкрепа от родителите си,

- въпреки че е непълнолетен, работи, за да се подпомогне сам материално,

- няма данни за извършване на кражби, нито има данни, че е наркоман, - направил е всичко възможно, за да върне отнетите МПС, което е доказателство не само за неговия характер, но и за ниската обществена опасност на това лице, което е направило всичко възможно за връщане на автомобилите.

Защитникът задава въпроса: „В какво се изразява отнемането, след като той не е могъл да приведе в движение автомобила?“.

Х. Н. Х. редовно призован не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд.

Препис от жалбата е връчен на РП и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита присъдата за правилна и законосъобразна, като при определяне на наказанието за двете деяния, първоинстанционният съд е преценил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съответно обществената опасност на деянията, настъпилия съставомерен резултат, преценил е състоянието на алкохолно опитване, възрастта на подсъдимия и прилагайки чл. 63, ал. 1 и чл. 58а от НК определил подходящи и справедливи наказания.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера 2 на въззивната проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 3 НПК.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава 27 НПК, в условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание на 08.03.2021 г. подсъдимият се е явил в съдебно заседание и е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Пръвоинстанционният съд, съобразно предвидения ред по чл. 372 НПК, след като счел, че доказателствата подкрепят признанието приел фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд провел разпоредително заседание, видно от съставения протокол №174/08.03.2021 г. , при което с оглед направеното искане от защитника за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, отложил делото и го насрочил в същия ден от 10, 30 часа. Видно от съставения протокол съдът е бил в състав – съдия Н. Борисов и съдебни заседатели Младенка Ботева и Софка Лалова. Разпоредителното заседание е приключило в 10, 25 часа.

Видно от съставения протокол №175/08.03.2021 г. съдът в състав – Председател: Николай Борисов, в 10,30 часа на 08.03.2021 г. е дал ход на делото по реда на Глава 27 НПК, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след което провел съдебно следствие и прения и обявил, че ще се произнесе с присъда в 11,15 часа.

Видно от приложената присъда №6/08.03.2021 г. съдът в състав:

Председател Николай Борисов и съдебни заседатели Софка Лалова и Младенка Ботева признал подс. Х. Н. Х. за виновен в това, че:

1. За времето от 05.08.2020 г. до 19.08.2020 г. в с. Раковски, общ.

Разград, на два пъти в условията на продължавано престъпление, противозаконно е отнел чужди моторни превозни средства (МПС) - товарен автомобил „Форд Транзит“ с peг. N РР 8783 ВК, на стойност 5650.00 лева, от владението на Албена Любенова Здравкова от същото село и лек автомобил “Фолксваген Голф“ с per. № OS 243 А, на стойност 2930.00 лева, от владението на Деян Герасимов Здравков пак от с. Раковски, без тяхно съгласие с намерение да ги ползва, като е последвала повреда и на двете МПС за „Форд Транзит“ на стойност 637.00 лв., а за “Фолксваген Голф“ на стойност 824.20 лева и то е било изоставено без надзор, деянието е извършено 3 в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,22 на хиляда и отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, понеже вещите не са били под постоянен надзор, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2, т. 2, пр. 1 и т.

3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 / във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3/ от НК наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил размера на наказанието с 1/3 и определя наказание лишаване от свобода в размер 1 година и на основание чл. 69, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието за изпитателен срок в размер на 3 години.

2. За времето от 05.08.2020 г. до 19.08.2020 г. в с. Раковски, общ.

Разград, на два пъти в условията на продължавано престъпление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 19-1075-001055/11.09.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр. Разград, влязло в сила на 15.10.2019 г., е извършил такова деяние - управлявал МПС - товарен автомобил “Форд Транзит“ с peг. № РР 8783 ВК и лек автомобил “Фолксваген Голф“ с peг. №OS 243 А, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 26, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 /във вр. с чл. 63, ал. 1, т.

4/ от НК наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, намалил размера на наказанието с 1/3 и определя наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца и отлага изпълнението на наказанието на основание чл. 69 ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, като отложил изпълнението за изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 69, ал. 1 от НК, на основание чл. 59, ал. 1 т.

1 от НК зачел времето през което подсъдимият Х. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед по ЗМВР.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към определеното общо наказание и наказанието глоба в размер на 500 лева.

В съдебният протокол е отбелязано, че съдът се е произнесъл с присъда в 11,30 часа, а заседанието приключило в 11, 40 часа.

Видно от двата съставени протокола - №174 и №175 налице е различие в съдебния състав провел разпоредителното заседание и произнесъл се по въпросите по чл. 248 НПК и съставът провел съдебно следствие и прения и съставът постановил присъдата.

След като в протокол №175 не е отразено участието на съдебни заседатели в производството, то следва да се приеме, че е налице различен 4 съдебен състав постановил атакуваната присъда – съдия и двама съдебни заседатели, от този който е разгледал делото по реда на Глава 27 НПК – един съдия. Изводът е, че съдебните заседатели, които са се произнесли по въпросите по чл. 301 НПК с постановената по делото присъда не са присъствали в съдебното заседание. Възможността това да е техническа грешка, допусната при изготвяне на протокола, не позволява на въззивния съд да приеме, че това е несъществен недостатък, тъй като се засягат съществени процесуални правила и принципи, относно законността на съдебния състав и неизменността на съдебния състав. Налице е съществено процесуално нарушение.

Така е прието в Решение №397 от 12.02.2002 г. на ВКС по н. д. № 300/2002 г. и Решение №19 от 20.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1678/2014 г., II н. о., НК.

Допуснато е процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3 НПК – липса на протокол, съответно незаконен състав на съда.

Това нарушение предпоставя упражняването на правомощието по чл.

335, ал. 2 НПК и връщане на делото на първата инстанция, тъй като въззивният съд не може да отстрани допуснатите нарушения и те са отстраними при новото разглеждане на делото.

Освен това в протокола от заседанието, в нарушение на чл. 311, ал. 1, т.

7 НПК, не е вписано обявяването на присъдата и разясненията на председателя относно реда и срока на обжалването й.

С оглед на констатираното от съдебния състав съществено нарушение на процесуални правила, допуснато при разглеждане на делото пред първата инстанция, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, не е необходимо обсъждане на наведените в жалбата доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.

Поради това, съдът на основание чл. 335, ал. 2 НПК РЕШИ:

Отменя присъда №6/08.03.2021 г. по нохд №27/2021 г. на Районен съд – гр. Разград и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.