Решение № 810 от 20.10.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Благоевград, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210103230 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК:

207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С......... представлявано от Изпълнителния директор Я.... Б..Я.....чрез Е.....Б..И...... - юрисконсулт, против Й. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес - С.....като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД има следните вземания срещу Й. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес - София, ПК: 1000, кв, Люлин, бл.№ 563, вх. 1, ет. 1, ап. 60, по Договор за паричен заем № 5630305 от 21.08.2020 г., както следва: главница в размер на 2809.40 лв.; сумата от 576.76 лева - договорна лихва за периода от 04.09.2020 г. до 20.08.2021 г.; сумата от 1099.24 лева - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 21.08.2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендират се сторените разноски, както и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.

Посочена е и банкова сметка по която може да бъде заплатено претендираното вземане, а именно: банковата сметка на дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, открита при "Банка ДСК" ЕАД, с IBAN: .............

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок Й. Г. Ц. е възразила срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на 1 дружеството срещу него.

Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5630305 от 21.08.2020 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и Й. Г. Ц. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Излага се, че ищцовото дружество е сключил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.09.2021 г. г. с „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК:

207172780, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Направено е искане Уведомлението за извършена цесия от името на между „Вива Кредит“ ООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, като се позовават на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, като по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до Й. Г. Ц. е изпратено от страна на „Вива Кредит“ ООД, чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес, като известието за доставяне е върнато в цялост със статус „Писмото не е потърсено“.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, се иска съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Навежда се, че в настоящото производство безспорно е установено, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, като се иска от съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Сочи се, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането се сочи, че не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се цитира съдебна практика /Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г, и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК/.

Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000 лева, под формата на паричен заем, като с подписването на договора, Й. Г. Ц. удостоверила, че е получила от Заемодателя заемната сума от 3000 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Навежда се, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 3668.34 лева, ведно с 2 договорната лихва на 26 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 141.09 лв.

(включваща първоначална главница и договорна лихва). Излага се, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.

Твърди се, че по договора за паричен заем, Й. Г........ Ц. е извършвала плащания в общ размер на 523.00 лв, като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2809.40 лв.

Излага се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5630305 от 21.08.2020 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, като в настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 576.76 лева за периода от 04.09.2020 г. - датата на първата вноска до 20.08.2021 г.

- датата на настъпване на падежа на договора.

Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 20.08.2021 г. последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което се твърди, че същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 1099.24 лева от 21.08.2021 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 23.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

С Разпореждане № 79/13.01.2025 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника Й.

Г......Ц. и връчен на упълномощен от същия процесуален представител - адвокат Г. на 31.03.2025 година.

В указания от съда едномесечен срок ответникът чрез адвокат Г. е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Прави се възражение за недействителност на процесния договор и при условията на евентуалност за нищожност на отделни клаузи от договора за кредит, а именно неустоечната клауза, на база на която на ответника е наложена процесната неустойка, както и клаузата, с която на ответника е начислена такса за експресно разглеждане на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно па основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Пледира се за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Оспорват се изцяло фактическите твърдения в исковата молба, като се сочи, че изнесените в нея факти са неверни.

Оспорват се всички наведени от ищеца факти и обстоятелства както досежно основанията, така и досежно размера на претендираната сума.

Твърди се, че договорът е недействителен, като се сочи, че съдържанието му противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави ( чл.9 ЗЗД и чл.26, ал.1 3

ЗЗД), като с него са уговорени задължения на ответника /лихвени проценти, възнаграждения за такса експресно разглеждане, обезщетение за забава и неустойки и други/ в размери, противоречащи на цитираните по-горе правни норми.

Твърди се, че договорът за паричен заем е недействителен поради неспазване изискванията на чл. 11 от ЗПК, като е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 от ЗПК.

Оспорва се такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем, като се счита, че не носи изискуемите от закона белези. Възразява се, че вземането по допълнителните услуги не е включено в ГПР, с което се цели заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита се, че не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което са неправноправни и тъй като не са уговорени индивидуално, са нищожни по смисъла на чл.

146, ал. 1 от ЗЗП.

Оспорва се по същество и претенцията за присъждане на договорна, санкционна и законна лихва, начислени за процесните в исковата молба период, поради тяхната недължимост.

Прави се възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на вземанията, чието установяване се търси чрез предявените искове.

Счита се, че за ответника няма валидно възникнало задължение да заплаща претендираните от ищеца суми.

Прави се искане да прогласи недействителността на процесният договор на сочените основания или евентуално, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор, а именно неустоечната клауза, на база на която на ответника е наложена процесната неустойка, както и клаузата, с която на ответника е начислена такса за експресно разглеждане на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно па основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.