Решение № 260105 от 29.03.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260105 /29.03.2021г. Град С.З.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Граждански състав

На 29.03. Година

2021 в закрито заседание, в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

Членове: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар ………………………………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ въззивно гражданско дело № 1144 по описа за 2021 година Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба, с правно основание чл. 435, ал. 2, т.2 и т.6 от ГПК във връзка с чл.442а., ал.1 и ал.2 от ГПК, срещу действията на ЧСИ К.А.с район на действие Окръжен съд – С.З., по изпълнително дело № 68/2011г., по описа на същия ЧСИ против Постановлението за отказ за прекратяването на изпълнението по същото изп. дело, както и да се отмени отказа на съдебен изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствената на доверителя му ½ идеална част от долуописания недвижим имот.

Частната жалба е подадена от жалбоподателят Адв.И.С. ***860, с адрес в гр.С.З., бул. “*****, тел.0886*****, като пълномощник на жалбоподателя Ц.С.К., ЕГН **********,***.

В жалбата жалбоподателят твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч от Самостоятелен обект в сграда с ИД № 688850.519.25.1.13 по КККР на гр.С.З., с адрес в гр.С.З., ул.“*****(бивша улица „*****“), вх.О, ет.5, ап.13, който е и единственото негово жилище.

В хода на образуваното изпълнително дело върху недвижимия имот на жалбоподателя бе наложена възбрана, която макар и да не представлява същинско действие по изпълнението е своего рода негово обезпечение.

На 19.01.2021 г. с молба bx.Nq 765 от същата дата по описа на ЧСИ К.А.peг.No 766 на РКЧСИ поискали прекратяване на изпълнителното дело и вдигането на наложената възбрана.

На 28.01.2021 г. били уведомени от съдебния изпълнител, че не са налице основанията по чл.433 от ГПК и изпълнителното дело не следва да бъде прекратено.

В законния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК подават настоящата жалба, като съображенията им за това са следните:

I. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпвало по силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен, т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция", а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело No 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение Nq 451/29.03.2016 г. по гр. д. No 2306/2015 г. на IV ГО на ВКС.

Бездействието на взискателя по едно изпълнително дело следвало винаги да бъде санкционирано.

II. Отделно от това и съгласно Определение № 132 от 20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. Nq 140 / 2018 г. на II състав на Апелативен съд - ***** изрично е прието, че с новата разпоредба на чл.442а, ал. 1 от ГПК изрично е въведено изискване за съразмерност на предприетите изпълнителни способи и наложените обезпечителни мерки (каквато безспорно се явява възбраната върху несеквестируемия недвижим имот на доверителя ми) и размера на задължението. Във въпросното Определение на апелативната инстанция изрично било посочено, че: „на длъжника не може да бъде отречено правото да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК“.

Конкретния случай бил точно такъв. По въпросното изпълнително дело била налице свръхобезпечеността, чрез налагането на възбраната върху собствената на доверителя му идеална част от недвижим имот, която следва да бъде констатирана от настоящия съдебен състав и съответно отменена.

Предвид гореизложеното, молят съда да се отмени отказа на съдебен изпълнител К.А.да прекрати горепосоченото изпълнително дело, и евентуално да отмени отказа на съдебен изпълнител да вдигне наложената обезпечителна мярка възбрана върху собствената на доверителя му идеална част от гореописания недвижим имот.

Считат, че е налице съществено нарушение на процедурата по прекратяване на изпълнителното дело, по съображения подробно изложени в неговата частна жалба с вх. № 261957/11.02.2021г.

В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от другата страна по делото.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ЧСИ К.А., с район на действие Окръжен съд – С.З., с които моли жалбата на жалбоподателя да бъде оставена без уважение като неоснователна, процесуално недопустима и недоказана. Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ЧСИ К.А..

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения:

Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК, тъй като посочените разпоредби дават възможността на длъжника да обжалва отказът на ЧСИ за прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивният съд намира, че жалбата се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

Изпълнителното дело с № 68/2011г. е образувано по молба с вх.№ 172/17.01.2011г. на взискателя „А.К.” АДСИЦ с ЕИК **** и приложен изпълнителен лист по ч.гр.д № 4501/2010г. на Районен съд - С.З. срещу длъжника и жалбподател Ц.С.К.. Още с тази молба е възложено на ЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника с оглед определяне на изпълнителните способи съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Предвид горното от извършеното проучване се установи, че длъжникът работи в Т.-К.ООД и че притежава апартамент в гр.С.З.. Върху последния е наложена възбрана на 20.01.2005г. от ДСИ в полза на друг взискател. Предвид горното по настоящото изпълнително дело само е наложен запора на трудово възнаграждение със запорно съобщение с изх.№ 1352/17.01.2011г.

Поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на 19.01.2011г. В резултат на наложения запор, от работодателя започват да постъпват ежемесечно суми за периода от 26.01.2011г. до 27.12.2012г. На 20.03.2013г. се установява по делото, че не постъпват преводи нито от третото задължено лице, нито от длъжника, поради което и на осн. чл.18 от ЗЧСИ са изготвени нови справки за труд.договор и за имотно състояние, съответно в НОИ и в Служба по вписвания - С.З.. От справката в НОИ се установи, че длъжникът продължава да работи при същия работодател, поради което на последния е изпратено напомнително съобщение с изх.№ 13816/20.03.2013г. От справката в СВ - С.З. се установи, че върху имота на длъжника все още има наложена възбрана от ДСИ в полза на друг взискател.

След получаване на напомнителното съобщение на датата 27.03.2013г., видно от обратната разписка, работодателят подновява плащанията за периода от 04.04.2013г. до 22.05.2015г. В периода от 22.05.2015г. до 20.07.2016г. липсват постъпления по изп.дело. Работодателят възстановява плащанията от 21.07.2016г. до 25.02.2019г. без прекъсване. С уведомление с вх.№ 3174/22.03.2019г. същият ме уведомява, че длъжникът Ц.С.К. не е служител на фирмата от 19.03.2019г. Предвид горното е изготвена нова справка в НОИ за труд.договор, от която е установено, че на 18.03.2019г. жалбоподателят е започнал работа в Г.К.ООД. Наложен е запор на труд.възнаграждение при новия работодател със запорно съобщение с изх.№ 5536/25.03.2019г., получено на 27.03.2019г., видно от обратната разписка.

Работодателят прави два превода, като последният е на 17.06.2019г. Предвид горното на същия е изпратено напомнително съобщение с изх.№ 3572/25.02.2021г., получено на 01.03.2021г., видно от обратната разписка.

На осн. чл.458 от ГПК, във връзка с чл.191 от ДОПК Държавата е присъединена за дължимите и от длъжника публични вземания съгласно Удостоверение с изх.№ 040372100096173/15.01.2021г. на НАП ТД В.Т.. За горното длъжникът е уведомен надлежно с писмо с изх.№ 3576/25.02.2021г.

С молба с bx. № 473/13.01.2021г., подадена от адв. И.С. *** като пълномощник на длъжника Ц.К. е поискано да се вдигне наложената възбрана на имота в гр.С.З., поради сключен предварителен договор за продажбата на същия. В нея се заявява, че „изпълнителното дело е перемирано. а така вписаната възбрана се явява незаконосъобразна”. Горната молба е оставена без движение поради непредставяне на адвокатско пълномощно. С молба с вх.№ 765/19.01.2021г. подадена от адв. И.С. *** като пълномощник на длъжника Ц.К. е изправена горната нередовност и е представено надлежно писмено адв. пълномощно. Със същата молителите оттеглят предходната молба с вх.№ 473/13.01.2021г. и отново правят искането си за вдигането на възбраната, т.к. смятат „изпълнителното дело за перемирано”. С писмо с изх.№ 1104/21.01.2021г. жалбоподателят е уведомен, че не са налице основания по чл.433 от ГПК за прекратяването на изп.дело. Същото е получено на датата 28.01.2021г, от процесуалния пълномощник адв. И.С.С..

Към този момент нито длъжникът, нито процесуалният му пълномощник са се явявали в кантората за справки, нито са правили искания за запознаване с материалите по делото, поради което няма как да установят дали има основания за прекратяване на изп.дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Предвид горното и на осн. чл.433, ал.1, от ГПК ЧСИ с Постановление от датата 21.01.2021 год. /на лист 215/ по изп.дело № 68/2011г. е отказал прекратяването на същото изп. дело, с мотива, че не са налице нито една от предпоставките по чл.433 от ГПК за прекратяването на делото. За което е връчено и надлежното съобщение на процесуалния пълномощник на длъжника с изх. № 1104/21.01.2021 год. на 28.01.2021г.

На практика съдебният изпълнител само е констатирал неналичието на всяка една от предвидените процесуални предпоставки на чл.433, ал.1, от ГПК и постановил съответно отказа си за прекратяването на изп. дело.

В тази връзка въззивният съд счита, че по съществото си подадената жалба е неоснователна и недоказана, с оглед на представените по делото доказателства.

С оглед на изложеното съдът счита, че по никакъв начин не са нарушени правата на длъжника – жалбоподателя Ц.К., представляван от процесуалния му представител адв. И.С. от съдебния изпълнител, тъй като стриктно са спазени процесуалните разпоредби на ГПК от ЧСИ К.А..

По първото оплакване по т.1 от жалбата:

Както самият жалбоподател е посочил в жалбата си прекратяването на изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона с изтичане на двугодишен срок от последното изпълнително действие, независими дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.