Присъда № 9 от 22.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ ПО НОХД № 1564/2024г. по описа на ПОС

КЪМ ПРИСЪДА № 9 от 22.01.2026г

Срещу подсъдимия Н. С. А. е внесен в съда обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл.

330, ал. 1 от НК, за това, че на 27.12.2017 г. в гр. Пловдив, е запалил имущество със значителна стойност, а именно лек автомобил, марка „Мазда“, модел „5“ с per. № *, собственост на К. И. С. от гр. Пловдив на стойност 6 500 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на някого, а именно на лицата: К. И. С., Д. А. М., А.А. М., А.К.С. и С.К.С. и е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти със значителна стойност: върху жилищна сграда на значителна стойност, а именно върху едноетажна къща с идентификатор * с площ 46 кв.м, находяща се в гр.

Пловдив, ул. „"***, собственост на А.А. М. от гр. Пловдив, на стойност 27200лв.; върху жилищна сграда на значителна стойност, а именно върху двуетажна жилищна сграда с идентификатор *, находяща се в гр. Пловдив, ул.

„"***, собственост на Б. О. Я. от гр. Пловдив и М. О. Я. от гр. Пловдив на стойност 128 500 лв.; върху жилищна сграда на значителна стойност, а именно върху едноетажна сграда с идентификатор *, находяща се в гр. Пловдив, ул. „"***", собственост на Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я.П.И., Т. А. А., Х. А. К., Е.

А. К., на стойност 23 500 лв. върху жилищна сграда на значителна стойност, а именно върху двуетажна сграда с идентификатор *, находяща се в гр. Пловдив, ул. „"***", собственост Х. А. К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я.П.И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А.

К., на стойност 50 300 лв. върху сграда на значителна стойност, а именно върху гараж с идентификатор *, находящ се в гр. Пловдив, ул. „"***", собственост на Х. А.

К., К. П. Б., Е. И. Д., Г. И. Г., Я.П.И., Т. А. А., Х. А. К., Е. А. К. на стойност 20 300 лв., като от извършеното са последвали значителни вреди върху лек автомобил, марка „Мазда“, модел „5“ с peг. № *, собственост на К. И. С. от гр.

Пловдив в размер на 6 500 лв., както и върху жилищната сграда с идентификатор * с площ 46 кв.м, находяща се в гр. Пловдив, ул. „"***, собственост на А.А. М. от гр. Пловдив, в размер на 11 400 лева - всички вреди на обща стойност 17 900 лева.

По внесеният обвинителен акт е било образувано съдебно производство НОХД № 2091 от 2020г по описа на Окръжен съд, завършило с постановяване на оправдателна за подсъдимия присъда. Тази присъда била протестирана от 1 прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив и жалба от частните обвинитгели пред Апелативен съд Пловдив с искания за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение. С решение на Апелативен съд Пловдив по ВНОХД 188/2023г, присъдата е била потвърдена. С решение №292 от 16 май 2024г на ВКС по н.д. №877/2023г, образувано по касационен протест, решението на Апелативен съд Пловдив по ВНОХД 188/2023г е било отменено и делото било върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. С решение №130/22.07.2024г на Апелативен съд Пловдив по образуваното ВНОХД 235/2024г, присъдата на Окръжен съд Пловдив, постановена по НОХД2091/2020г е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от статия на подготвителните действия за разглеждане в съдебно заседание. В изпълнение на това съдебно решение е образувано настоящото съдебно производство №1564/2024г.

Съдебното производство по делото е протекло по общ ред.

Гражданските ищци и частни обвинители А.А. М. К. И. С. и Д. М.А – С.А са били конституирани в тези им процесуални качества в съдебната фаза на делото, още в разпоредително заседание от 09.11.2020г по НОХД №2091 от 2020г., същото дело преобразувано в настоящото съдебно производство. В разпоредителното заседание по НОХД 2091/ 2020г, са били приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявени срещу подсъдимия граждански искове, както следва: за имуществени вреди от А.А. М. в размер на 11 400лв, като в хода на процеса пострадалия е починал и в правата му са встъпили наследниците В. А.

Т. – М.А, И. А. М. и Д. А. М. – С., конституирани в това им качество с определение на първостепенният съд л.438 на НОХД 2091/2020г.; за имуществени вреди в размер на 6500лв от пострадалите К. И. С. и Д.

М. – С..

И за двата иска се претендират законните лихви, считано от датата на увреждането – 27.12.2017 г. до окончателното им изплащане.

Наследниците на починалия А.А. М. В. А. Т. – М.А, И. А. М. и Д. А. М. – С., са встъпили в правата му както на граждански ищец, така и на частен обвинител конституирани в това им качество като наследници на починалия пострадала с определение на първостепенният съд л.438 на НОХД 2091/2020г Редовно конситуираните акцесорни страни продължават участието си и в настоящото съдебно производство.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че цялостната деятелност на подс.А. към инкриминираната дата 27.12.2017г. е насочена към извършване на престъплението, което според него личи от движенията на подс. А. с автомобила по бул. „6-ти септември“ по бул. „Руски“ и по ул.

„Волга“ от изток на запад към бул. „В. Априлов“. Изтъкват се останалите събрани по делото доказателства в подкрепа на този извод. Твърди, се че е налице и мотив за подс. А., коренящ се във взаимоотношенията му частния 2 обвинител и граждански ищец К. С., който е бил негов ръководител, както и лоялността на подс. А. към дружеството и последващото осъждане от РСПловдив на дружеството "***" ООД, във връзка с обезщетение за претърпяна от С. трудова злополука. Сочи се заключението на съдебно-психиатрична и психическа експертиза, според която личността на подс. А. е с *****.

Акцентира се, че при задържането му подсъдимият е бил облечен в същите дрехи, яке и панталон, с които е заснет от охранителните камери в близост до палежа, по които според извършената физико-химична експертиза има следи от петролен продукт – автомобилен бензин. Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание в размер на 10 /десет/ години „Лишаване от свобода“, което да бъде съобразено от една страна с отегчаващите вината обстоятелства – множеството предходни осъждания, а от друга страна и с продължителния период на водене на съдебното производство.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители – адв.В. твърди, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради многобройните косвени доказателства. Сочи се от негова страна, че подс. А. е знаел къде живее пострадалият и какъв автомобил управлява. Сочи се още, че сигналът за пожара е подаден на тел. 112 в 23:49 часа, а на тази дата в 23:46 е регистрирано на камера преминаването на подс. А., държащ светъл чувал и 3 минути по-късно камерите на ул. "***" го установяват на номер 19, където е процесния автомобил. Прави се анализ на движението на подсъдимия възпроизвеждащо се на видеозаписите от охранителни камери и се твърди, че той има подозрително и нетипично поведение на стълбите на 43 метра от местопроизшествието, като при появата на светлини, същият се скрива до стената, където изчаква преминаването на автомобила. Изтъква се, че освен подс. А. няма друго преминаващо по улицата лице, а по дрехите му са открити следи от петролен продукт – бензин. Възразява се срещу защитната теза, че това са следи от използването на този бензин за рибарска лодка, поради времето когато следите са установени- през месец декември. Изтъква се извършения оглед на местопроизшествие от 28.12.2017г., при който на стълбите е намерен празен бял чувал, което според повереника категорично опровергава тезата на подс. А., че на връщане си е прибрал белия чувал, в който носил ракия. Възразява се, че свидетелите Б. и П. не споделят тезата, че на инкриминираната дата са се събирали на беседката и са си тръгнали заедно с подсъдимия. Изтъква се, че подс. А. е останал да наблюдава самия пожар, без да реагира, а именно да сигнализира на тел. 112. Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено предложеното от прокурора наказание. По отношение на гражданските искове се иска да бъдат присъдени изцяло.

От своя страна защитникът на подсъдимия твърди липса на преки доказателства за участие на подс. А. в палежа, поради което се иска той да бъде оправдан. Възразява се, че няма доказателства по делото, които да сочат знание у подс. А. за ползвания от пострадалия С. автомобил, още повече че по 3 време на контактите им С. се е движил с автомобил „РЕНО“. Възразява се срещу твърденията на прокурора за влошени взаимоотношения помежду им.

Възразява се върху доказателствената стойност на факта, че подсъдимия е бил задържан със същите дрехи, с които е бил на 27.12.2017г., като се твърди, че това не доказва нищо. Изтъква се, че чувалът е непрозрачен и няма как да се твърди, че вътре има запалителни течности. Основното възражение на защитника е срещу доказателствата относно автора на деянието, като се сочи, че те са само косвени доказателства и нито едно пряко такова. Възразява се, че под опожаления автомобил е била поставена автомобилна гума и в нея са бил поставени буркани и бутилки със запалителна течност, но за въпросната гума обвинението не казва как е попаднала там, като на записите от охранителните камери не се вижда подсъдимият да носи нито течност, нито гума. Твърди се, че подсъдимият няма мотив да извърши престъплението, а безмотивно престъпление, освен тези по хулигански подбуди, няма. Възразява се, че С. е имал спор за пари с друго лице и това е реален мотив за престъплението.

Изтъква се, че подсъдимият никога не е възразявал, че именно той е лицето на видеозаписите, като ако е искал е имал възможност до задържането му да прикрие следите, изтъквани от страните по делото.

Подсъдимият от своя страна поддържа становището на защитника си и иска от съда да бъде оправдан.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдим е Н. С. А., роден на *** г. в гр. Пловдив, живущ в гр.

Пловдив, ул. *****, б., български гражданин, вдовец, с основно образование, реабилитиран по право, ЕГН **********

Подсъдимият Н. С. А. бил осъждан с 8 съдебни акта, както следва: с присъда № 214/19.06.1980 г. по НОХД № 453/1980 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 252 ал.1 пр.1, вр.чл.195 ал.1 т.З и т.5, вр.чл.26 ал.2 и чл.54 от НК и чл.63 ал.1 т.З от НК и бил осъден на една година лишаване от свобода - условно за срок от три години, като бил реабилитиран по право. с присъда № 298/15.08.1980 г. по НОХД № 665/1980 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 129 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.4 и чл.54 от НК и му било наложено наказание от една година лишаване от свобода, като е бил амнистиран. с присъда № 277/1984 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.

380 ал.2 от НК и чл.54 от НК, по чл. 346 ал.2 б. А и Б вр.чл.20 ал.2 б А и Б, 4 вр.чл.54 от НК, по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл. 195 ал.1 т.З и 5, вр.чл.26 ал.1 и чл.54 от НК, по чл.253 ал.1 т.2 вр.чл.252 ал.1, вр.чл. 195 ал.1 т.З,4 и 5, вр.чл.26 ал.1 и чл. 54 от НК и бил осъден на общо четири години и шест месеца лишаване от свобода. с присъда № 84/13.04.1989 г. по НОХД № 841/1988 г. бил признат за виновен за престъпления по чл.266 ал.1 и чл.54 от НК и по чл. 346 ал.2 б. Аи чл.54 от НК и му било наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода. с присъда № 90/23.03.1999 г. по НОХД № 1082/1998 г. бил признат за виновен за престъпления по чл. 339 ал.1, вр.чл.54 от НК и по чл. 308 ал.1 вр.чл.54 от НК и било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода. с определение за одобряване на споразумение № 65/01.04.2004 г. по НОХД № 1558/2003 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 3436 ал.1 от НК и му било наложено наказание една година и четири месеца лишаване от правоуправление и глоба в размер на 300 лева. с определение за одобряване на споразумение от 29.10.2004 г. по НОХД № 2108/2004 г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 3436 ал.2 вр.ал.1 от НК и му било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева.

Разпечатката съдържа 31 от 213 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a5283b0-4bf7-4498-bf75-51a0253c7435