Решение № 381 от 01.11.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Карлово, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100084 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че на 21.03.2023 г. сключила договор за потребителски кредит № 938904 със „С.-К.“АД, по силата на който получила от ответника в заем сумата от 950 лева, при фиксиран лихвен процент 36% и годишен процент на разходите – 42.58%. Общата дължима сума по договора била в размер на 1488.79 лева. Съгласно чл. 38 от договора предоставения кредит представлявал потребителски по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и бил сключен по инициатива на кредитополучателя и съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Тъй като договорът бил сключен от разстояние съгласно ЗПФУР, то същата нямала оригинала на договора. Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, но намира същия за недействителен на специалните основания предвидени в чл.22 от ЗПК.

Твърди, че договорът бил недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Съдебната практика установила, че нищожна поради нарушение на добрите нрави е възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната при необезпечени кредити и двукратния при обезпечени. В конкретния случай лихвата надвишавала както двукратния, така и трикратния размер на законната такава и щом като било нищожна, била несъществуваща.

А след като била несъществуваща, не било спазено правилото на нормата в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане.

В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен 1 начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 от ДР ЗПК определяла, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват ГПР (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. По изложените съображения, определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако била добавена неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щеше да установи, че ГПР ще надвиши 50%. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук нищожен бил й договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неустойката, предвидена в договора е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна.

Нищожността се извлича от следните обстоятелства:

Твърди, че обезпечение на паричните си задължения, чрез даване на банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова финансова институция, в еднодневен срок. В противен случай дължала неустойка. Неустойката била прекомерна. Нямала предвидени по договора никакви правила по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, били покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК).

Затова неустойката била начислена за покриване именно на тези разходи.

Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон - чл.71 от ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С неустойката в случая, се искало нещо друго - натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон. Клаузата за неустойка противоречала и на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Това е единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се заобикаляла тази разпоредба и затова тя е нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК).

По повод на изложено предявява два установителни иска - за установяване нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за неустойка и за установяване нищожността на клаузата за възнаградителна лихва.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че клаузите за заплащане на възнаградителна лихва и клаузата за заплащане на неустойка по договор за потребителски кредит № 938904 от 21.03.2023 г.са нищожни.

Ответникът „С.- К.“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва 2 иска.

Признава факта, че на 21.03.2023г. между „С - К.“ АД като кредитор и ищеца, като потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 938904, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лева, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата дружеството предоставило на разположение на ищеца посочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в Банка ДСК.

Съгласно чл. 20 и следващите от договора била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „С.-К.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние“. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „С.-К.“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.

Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:

1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че

„Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по телефонна линия. Страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до дружеството от този идентификационен номер са изявления на заявителя“. Ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В ОУ е посочено, че използването на идентификационният номер,

„Профил на

3 клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя представлява електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

В настоящият случай, сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството.

Твърди, че на 21.01.2023г. чрез създаденият от Е. М. Б. личен профил, същата е попълнила заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.

След попълване на заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. .

След одобрението на подадената заявка от страна на „С - К.“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в заявката са изпратени автоматично проект на договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № 938904 от 21.03.2023 г. с приложение № 2 - погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 21.03.2023г. ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на договора.

В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С - К.“ АД и ищеца като кредитополучател на 21.03.2023г. е сключен във формата на електронен документ договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 938904. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение твърди, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на 4 действащото законодателство. На първо място, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. По отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.