Акт № 1132 от 25.02.2016, Окръжен съд - Благоевград

Решение

Номер

141

Година

14.6.2010 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

05.14

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Радка Свиркова

Секретар:

Славка Савова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Валентина Бошнякова дело номер

20105400500184 по описа за

2010 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от същия кодекс.

Образувано е по въззивна жалба на Г. П. Г. и В. В. Г., депозирана Ч. М. А. И. С. срещу Решение № 21/02.03.2010 г. по Г. д. № 89/2008 г. по описа на РС – Г. Ч.. С въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното решение и са изложени доводи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че площта на имота на ответниците – въззиваеми не е определяща за неговото индивидуализиране. Наведени са аргументи, че представеният от ответниците Нотариален акт № ...77 г. е констативен и е непротивопоставим на трети лица, както и че в него описаното дворно място/парцел № ХVІІІ-...., кв. 11 по регулационния план на Г. Ч. е с площ от общо 350 кв. м., т. е. част от парцела, целият който е с площ от 480 кв. м. В подкрепа на направения извод за частично удостоверяване на правото на собственост е посочена и извършената през 1988 г. делба, с която дворно място от 350 кв. м. е възложено в дял на С. В. П.. Релевирано е възражение, че претендираната от ответните страни давност не е изтекла, тъй като всички свидетели са посочили, че имота е бил пътека, подход през последните 60 г., а в удостоверението за идентичност е отразено, че процесният имот по плана от 1962 г. и по плана от 1978 г. е бил пътека. На следващо място са изложени доводи, че ответниците С. и В. П. не са декларирали процесния имот, не са посочени като негови собственици и в имотния регистър към АГКК – С.. Наведени са аргументи, че от съдебно-техническата експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че нотариалният акт, легитимиращ праводателката на ищците като собственик на процесния имот № ... е изповядан при действието на регулационния план от 1962 г., когато този имот е бил обозначен като обслужващ. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е възложил в тежест на ищците разноски по делото, тъй като ответниците въобще не са поискали тяхното възлагане. Направено е искане за отмяна на атакуваното решение, уважаване на предявената искова претенция и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок е депозиран писмен отговор от въззиваемите С. В. П. и В. С. П., Ч. А. М. М. с който са оспорени наведените във въззивната жалба доводи. Изразено е становище за основателното присъждане в атакуваното решение на разноските по делото, с оглед наличието на релевирано искане още при първоначалната преценка за недопустимост на исковото производство. Въззиваемите претендират за потвърждаване на оспорения съдебен акт и присъждане на разноските по делото.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и отговора, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците – въззивници в настоящото производство се легитимират като съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта на Г. Ч. одобрена С. Заповед № РД-..../28.08.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра – Г. София /поземлен имот № 2133, съгласно Заповед № 358/2004 г. на Кмета на Община – Г. Ч. за попълване на кадастралната основа/, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 6, том ІІ, рег. № ..., дело № 228/2005 г., подписан от съдията по вписванията при РС – Г. Ч. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 30, том І рег. № 190, дело № 29/2007г. на Андон Великов – нотариус с рег. № 531 на НК.

От допълнителното заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че С. Заповед № 358/2004 г. на Кмета на Община – Ч. е одобрено допълване на кадастралната карта с нов поземлен имот № .... за сметка на част от поземлен имот № ... попадащ в УПИ V-... и УПИ ХХІV-.... в кв. 12 по плана на града от 1978 г., като този нов имот не е включен в отреждането на УПИ V-.... От допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че за имот пл. № .. по плана от 1962 г., който е идентичен с имот пл. № ... и с поземлен имот № ... по кадастралната карта от 2006 г., също няма отреден самостоятелен парцел, а е включен в съсобствения парцел ХVІІ-.... в кв. 11, както и че имот пл. № ... е част от имот пл. № ..., която е включена /придаваема част/ в парцел Х-... в кв. 11 по плана от 1922 г.

Видно от депозирания Нотариален акт № ..., том І, дело № 99/1977 г., подписан от съдията при РС – Г. Ч. В. С. П. е признат за собственик по давностно владение на дворно място /парцел/ № ХVІІІ-....в кв. 11 по регулационния план на Г. Ч. С. застроено 68 кв. м. място и незастроено 282 кв. м. място, т. е. общо 350 кв. м., С. сграда на един етаж и таван, а съгласно заключението на вещото лице, графично определена площта на парцела е 480 кв. м. С. съдебна спогодба, одобрена на 01.02.1988 г. по Г. д. № 28/1988 г. РС – Г. Ч. в дял на С. В. П. е поставено дворно място от 350 кв. м., представляващо имоти пл. № ...и № ..., включени в парцел VІ-... в кв. 12 по плана на град Ч. ведно с построената в имот пл. № ....жилищна сграда, което застроено и незастроено дворно място е продадено от страна на Р.Р. П. и ответника – въззиваем - С. В. П. на другия ответник – въззиваем по делото - В. С. П. с Нотариален акт № ..., том І, дело № 139/2005г. по описа на съдията по вписванията при РС – Г. Ч..

Съгласно допълнителното заключение по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, парцел VІ-... в кв. 12 по плана на град Ч. е с по-голям обхват от парцел ХVІІІ-... в кв. 11 по плана на Г. Ч. от 1962 г., като включва в себе си имот пл. № ... /идентичен с имот пл. 213 по предходния план/, имот № 198 /идентичен с имот пл. № .. имот пл. № ... /идентичен с имот пл. № 220/ и имот пл. № 195. В разписната книга към плана на Г. Ч. от 1922 г. имот пл. № ... е записан на В. П., имот пл. № ...– на К.. Д. Ш и П.С, имот пл. № ... – на Р. Ш., имот пл. № ... – на В. П. /парцел ІХ/ и А. В. Д /парцел Х/, а имот пл. № 853 – на С. Златилов и Г. П..

Видно от представената скица № 50/08.01.2008 г. на АГКК, Служба С., поземлен имот № .... по кадастралната карта на Г. Ч. е с площ от 97 кв. м., посочени са трайното му предназначение - урбанизирана територия, начина на трайно ползване – индивидуално застрояване, но без отбелязване на собственика на имота. Този имот е предмет на предявения отрицателен установителен иск. Вещото лице в първоначалното заключение сочи, че процесният имот 3152 е част от парцел ХVІІІ-....в кв. 11 по плана на 1962 г., както и че същият никога не е бил елемент на улична регулация, а е бил включен в състава на отредените за имотите парцели, като обособяването му с отделен идентификатор е станало с одобряването на кадастралната карта на града през 2006 г. От скица № 3 към заключението е видно, че частта от имот пл. №. с площ от 49 кв. м. и частта от имот пл. № .с площ от 41 кв. м. са включени в границите на поземлен имот № . както и че последният имот, който от своя страна е включен в границите на парцел VІ-.... по действащия регулационен план от 1978 г., по плана от 1922 г. съставлява части от имоти, които са включени в парцел ІХ-...и Х-... На скици №№ 2 и 1 в розов цвят е повдигнат отразения съответно по плана от 1962 г. и от 1987 г. път между имотите с площ от 71 кв. м., който е част от претендирания имот. В допълнителното заключение е посочено, че поземлен имот 3152 почти изцяло попада в парцел VІ-.... като по-малко от 1 кв. м. попада в парцел V-.... В съдебно заседание вещото лице уточнява, че включената в процесния имот част от имот пл. № ....е била придаваема към парцел Х, но не може да посочи дали са били уредени регулационните сметки. Също така сочи, че липсва предвиждане в регулационния план за отделяне на процесния имот като самостоятелен, както е отразен в плановете от 1962 г. и от 1978 г.

Изложените в допуснатата от настоящата инстанция тройна съдебно-техническа експертиза изводи кореспондират на тези, направени в единичните експертизи. Безспорно между страните по делото се явява обстоятелството, че регулационните сметки за придаваемите части от имоти по отделните планове не са уредени. Въззивниците са поискали от Община – Г. Ч. промяна на регулационния план, като процесният имот бъде отреден за улица тупик или пешеходна алея, с цел да обслужва техния поземлен имот.

От гласните доказателства се установява, че имотите на страните по делото първоначално са били собственост на двама братя /прадядото на ответника С. П. – В. П. и неговият брат Г. П./, а впоследствие тези имоти преминали по наследство в патримониума на техните низходящи, а части от тях – продадени. Както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства безпротиворечиво се установява, че имотът – предмет на делото е представлявал път и през него са преминавали както страните по делото и техните праводатели, така и трети лица. Свидетелката Р. М. сочи, че за осъществяването на достъп до своя имот също е минавала през процесния път, но след разрешение от страна на П.

Ищците са предявили субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на процесния имот с идентификационен № ... Районният съд е отхвърлил исковете, като в мотивите на решението си е приел, че както преди, така и към настоящия момент страните по делото и другите им съседи са използвали този имот за достъп до своите имоти, което представлява ограничено вещно право /сервитут/ и е направен извода, че ответниците и наследодателите им не са загубили правото на собственост върху процесния имот, тъй като е недопустимо създаването на сервитут за преминаване през парцел. На следващо място е посочено, че процесният имот е отразен в плановете от 1962 г. и 1978 г. като част от парцели, но не и от имотите, включени в тях, което представлява кадастрална грешка.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, освен в частта досежно разноските – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че процесният имот не е общинска собственост.

Съглано плана от 1922 г. процесният имот е включвал в себе си части от имот пл. № 851 /записан в разписната книга на Р. Ш./, придаваема към парцел Х-.. и част от имот пл. № .../записан на С. З.и Г. П./, за който е отреден парцел Х-.... Съгласно чл. 35 и чл. 17 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /обн. в ДВ, бр. 67/1905 г., действал от 1905 г. до 1941 г. - чл. 17 става чл. 24 след изменението на закона, публикувано в ДВ, бр. 60 от 19.11.1911 г./ и чл. 47 от Закона за благоустройството на населените места, обн. в ДВ бр.117 от 13.05.1941 г., действал от 1941 г. до 1949 г., регулацията има отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, следователно тези имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план, без да е необходимо заплащането на обезщетение на собственика, от което следва извода, че претендираният имот е бил включен в патримониума на съсобствениците на парцел Х-..., кв. 11 по плана от 1922 г.

По плана от 1962 г. същият имот се е състоял от части от имот пл. № ... /записан в разписната книга на В. П./ и № .../записан на наследници на С.С./, за които е отреден парцел ХVІІІ-... и от част от терен без пл. номер, принадлежащ към отразения в плана път, която част е включена като придаваема към парцел ХVІІІ-...В разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ /в редакцията към 1962 г., след изменението, обн. в ДВ, бр. 54 от 06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г./, също не е предвидено плащането на обезщетение за имота, който се придава по дворищно-регулационния план към парцели на други лица, да е елемент на придобиването на правото на собственост по регулация. Следователно процесният имот е станал собственост на лицата, легитимирани като съсобственици на включените в парцел ХVІІІ-..., кв. 11 по плана от 1962 г. имоти.