Решение № 526 от 13.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: МИ. Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора И. Н. Б. като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603570 по описа за 2026 годИ.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 30.01.2026 г. по НОХД № 17406/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, подс. К. О. Н. е признат за виновен в това, че за времето от 16.30 часа до 17.00 часа на 04.07.2024 г., от апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.

„Банишора“, ул. ********, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (бравата на входната врата), е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 (един) бр. преносим компютър марка „Леново“, модел V-130 на стойност 200.00 /двеста/ лева; 1 (един) бр. мобилен телефон марка „Моторола 20“ без СИМ карта на стойност 20.00 (двадесет) лева; 1 (един) бр. златен ланец 14 карата, 10 грама на стойност 1050 (хиляда и петдесет) лева; сребърни изделия (бижута) проба 800/1000 с общ грамаж 37.75 грама, на стойност 264.25 (двеста шестдесет и четири лева и двадесет и пет ст.); сребърни изделия проба 925/1000 с общ грамаж 56.90 грама, на стойност 477.96 (четиристотин седемдесет и седем лева и деветдесет и шест ст.); 1 (един) бр. гипсова фигурка - слон на стойност 12.00 (дванадесет) лева; 10 1

(десет) бр. стъклени фигурки на слончета на единична стойност 3.00 лв. на обща стойност на стойност 30.00 (тридесет) лева; 8 (осем) бр. стоманени гривни на единична стойност 6.00 лв. на обща стойност 48.00 (четиридесет и осем лева); 10 (десет) броя кутии с цигари марка „Уинстън“ на единична стойност на кутия 5.20 лв. на обща стойност 52.00 (петдесет и два лева); 1 (един) бр. мъжки смарт часовник марка „Самсунг“, модел Галакси на стойност 200.00 (двеста) лева, или всички вещи на обща стойност - 2 354.21 (две хиляди триста петдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) лева, от владението на С. М. П., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като престъплението е извършено в условията на „опасен рецидив“, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една годИ., изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно, с определение по НОХД № 4238/2019г., в сила от 22.11.2024 г., е наложено едно общо най-тежко наказание за престъпленията, за които е признат за виновен с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 4238/2019г. и по НОХД № 3840/2019 г. и двете по описа на CPC, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 годИ. и 4 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

От така наложеното наказание на основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия са действали по реда на НПК и/или ЗМВР ограничения на правото му на свободно придвижване чрез съответно фактическо задържане - „задържане под стража“, „домашен арест“ и/или „задържане за срок до 24 часа“.

Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. М. П. сумата от 2 354.21 лева с равностойност от 1207.29 евро, представляваща обезщетение за причинени съставомерни имуществени вреди от непозволено увреждане – престъпление „класическа кражба“ по състава на чл.195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

2

Подсъдимият Н. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на СДВР сумата от 928.53 лева с равностойност 476.17 евро, представляваща сторени в досъдебното производство разноски, ведно със сумата от 5.00 лева с равностойност от 2.57 евро в полза на СРС за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист; в полза на СРС и по сметка на Висш съдебен съвет сумата от 48.29 евро, представляваща 4 % дължима пропорционална държавна такса върху цената на приетия за съвместно разглеждане граждански иск съгласно Тарифата на таксите по ГПК, ведно със сумата от 5.00 лева с равностойност от 2.57 евро в полза на СРС за дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК с присъдата е постановено събраните по делото в хартиен плик на л. 44 (гръб) от досъдебното производство дактилоскопни следи, запечатани на 16.07.2024г. в картон Серия А с № 0429609; цветните снимки на движими вещи на лист 165 от ДП, запечатани в бял прозрачен плик, и оптичните носители - СД-диск и флашка в общ плик с картон Серия В-21/00207791 от 31.01.2025г. на СДВР - на лист 78 от ДП – да останат по делото като неизменна част от доказателствените материали по наказателното производство.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от подс. К. Н., в която са изложени съображения за незаконосъобразността й в частта относно определеното наказание. Твърди се, че неправилно районният съд не е отчел наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, като е определил наказанието в завишен размер.

С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да измени първоинстанционната присъда, като намали значително размера на наложеното му наказание.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, в което подс.

Н. твърди, че първостепенният съд неправилно е анализирал наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка е посочено, че следва да се отчете със значителна тежест направеното от подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното производство, с което е спомогнал за разкриване на извършеното престъпление. Изложено е, че неправилно не е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство желанието на подсъдимия да възстанови имуществените вреди от извършеното 3 престъпление, както и ниската стойност на предмета на престъплението. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

В предоставения от съда срок не са постъпили писмени възражения от страна на останалите страни по делото.

С определение рег. № 2047/29.05.2026 г., постановено в разпоредително заседание от същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, като се изискани и приобщени като писмени доказателства актуална справка за съдимост и преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимия.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия поддържа изцяло депозираната от последния въззивна жалба срещу първоинстанционната осъдителна присъда в частта, с която е определено и индивидуализирано наказанието „лишаване от свобода“.

Защитникът счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е подходил, като е анализирал в по-голяма степен смекчаващите, както и отегчаващите обстоятелства, и е определил едно наказание при условията на чл. 55 НК, с което той и подсъдимият са съгласни, но изразяват недоволство относно размера му. Твърди се, че контролираната инстанция не е съобразила две много важни смекчаващи вИ.та обстоятелства, които при техния коректен анализ и оценка, биха рефлектирали касателно размера на наказанието „лишаване от свобода“. На първо място е изложено, че това е самопризнанието, което е направил подсъдимият, като същото е отчетено, но не и моментът, в който то е депозирано, а то е в самото начало на наказателното производство, когато е разпитван още като свидетел. Твърди се, че това самопризнание и тези подробни обяснения, които е дал подсъдимият, са помогнали изключително много на разследващите да разкрият механизма на престъплението, да издирят вещта и да се разкрие самото престъпление.

Отделно от това, в съдебно заседание пред първоинстанционния съд подсъдимият не само е изразил искрено съжаление и дълбоко разкаяние за постъпката си, но е и декларирал, че, ако имаше фИ.нсова възможност и ако не беше в затвора, би възстановил инкриминираните щети и делото би се 4 разгледало по друг ред - по реда на Глава 29 от НПК. С оглед на посочените обстоятелства, защитникът счита, че би било редно да бъдат оценени и съответно да намерят израз в едно по-занижено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една годИ..

Подсъдимият поддържа казаното от защитника му, като иска да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 годИ..

Представителят на СГП моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като счита, че така определеното наказание, наложено от първоинстанционния съд, е справедливо. Твърди се, че районният съдия правилно е анализирал смекчаващите и отегчаващите вИ.та обстоятелства, като правилно са съотнесени към целите на наказанието по смисъла на чл. 36 НК, поради което от въззивния съд се иска да потвърди присъдата.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли да бъде намалено наложеното му от първоинстанционния съд наказание.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.

314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменение в частта относно основанието за определяне на наказанието и в частта за разноските. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при верен анализ на събраните доказателствени материали, без превратно тълкуване на същите, като по същество контролираната инстанция е стигнала до вярно установена фактическа обстановка, кореспонидараща съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК напълно с изложената такава в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. О. Н. е роден на ********г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, трудово ангажиран в частния сектор, женен, с основно образование, с адрес: гр. София, ж.к. „********, с ЕГН: **********.

Подсъдимият К. О. Н. към 04.07.2024 г. бил осъждан за тежко умишлено престъпление по НК на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една 5 годИ., изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, а именно с определение по НОХД № 4238/2019 г., в сила от 22.11.2022 г., с което му било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за престъпленията, за които е признат за виновен с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 4238/2019 г. и по НОХД № 3840/2019 г., и двете по описа на CPC, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, съгласно основанията в ЗИНЗС.

Наложеното на подсъдимия Н. общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален „строг“ режим е било изтърпяно на 16.07.2021 г. В местата за лишаване от свобода и по време на изтърпяването на наказанието си „лишаване от свобода“ подсъдимият Н. не създавал проблеми и/или конфликти с останалите лишени от свобода лица; спазвал вътрешния ред и утвърдените правила в пенитенциарните институции. Към 16.07.2021 г. не е бил наказван с наказания по ЗИНЗС.

Подсъдимият Н. е имал изградени трудови навици и умения; показвал е липсата на емоционални и психологични проблеми, имал е съхранени социални контакти, при липсваща злоупотреба с алкохол. Избягвал проблеми и общуване с асоциални хора. Подсъдимият Н. е имал висок риск към извършване на престъпления, но въпреки това, е осъзнавал извършените до момента провинения, за които са му били налагани наказания по НК. Приемал е отговорността си; не е омаловажавал престъпленията си; изразявал е съжаление; търсил е и търси подкрепата от своето близко, лично и семейно обкръжение.

Разпечатката съдържа 39 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a51645c-95fc-4f98-8b90-3e86696b8063