Определение № 2880 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2880 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002101867 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. №1861/12.03.2026г. на П. Б.

П., приподписана от адв.Н. от АК В., против въззивно решение № 22/10.02.2026г. по възз.гр.д. № 701/2025г. по описа на Апелативен съд В.

/ВАС/. С това въззивно решение е потвърдено решение № 1022 от 14.10.2025г., постановено по гр.д. № 2084/2023г. на Варненски окръжен съд /В./ в частта, с която по предявения от И. В. И. (с погрешно посочени по делото имена „И. И. В.“), Й. С. И. и Р. И. В. срещу И. И. П. и П. Б. П. иск, е обявен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително недействителен спрямо И. В. И., Й. С. И. и Р. И. В. договорът, сключен с нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело *** на ВН № ***, вх. рег. № *** от 11.07.2023 г. СВ В., акт № ***, том ***, дело ***/2023 г., чрез който И. И. П. продава на П. Б. П.

1/4 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], В. област, район "О.", ул. М. Б." № 18, а именно: жилище апартамент, тип

"мезонет", представляващ самостоятелен обект идентификатор *** пo кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], заедно с прилежащото му едно избено помещение със застроена площ от 20 кв.м., ведно с припадащия се по закон процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в 1 което е построена сградата, тъй като уврежда ищците като кредитори с вземания за обезщетения. Със същото решение И. И. П. и П. Б. П. са осъдени да заплатят на адвокат Д. Н. от ВАК сумата от 1860 евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на И. В. И., Й. С. И. и Р. И. В., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно - поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В изложението към касационната жалба касаторът поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на решение №50079 от 29.05.2023г. по гр.д.№2582/2022г. на ВКС, ІV ГО, решение №13 от 19.02.2015г. по гр.д.№4606/2014г. на ВКС, ІV ГО, решение №249 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 92/2009г. на ВКС, ІV ГО, решение №217 от 09.06.2011г. по гр.д.№761/2010г. на ВКС, ІV ГО, решение №223 от 19.06.2013 по гр.д.№1006/2012г. на ВКС, ІV ГО и ТР№1/04.01.2001г.

Касаторът не формулира правен въпрос, а за да обоснове твърдението си за наличие на противоречие поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и не е извършил реална преценка на доказателствата заедно и поотделно, по вътрешно убеждение.

В изложението си касаторът се позовава и на основанието по чл.280 ал.2 – очевидна неправилност. За да обоснове поддържаното основание сочи, че съдът на база предположения, косвени доказателства и липса на преки доказателства е обосновал извод за недобросъвестност на купувача по сделката и е спрямо него е приложил презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД, отнасяща се до строго определен кръг лица, към който купувачът П. П. не спада. Твърди също, че при разглеждане на делото е нарушено правото на защита на другия ответник по иска – И. П..

И. И. П. не взема становище по касационната жалба.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – ищците в производството И. В. И., Й. С. И. и Р. И. В., подаден чрез процесуалния представител адв. Д.Н.. В отговора се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, а по същество- че атакуваното решение е правилно и обосновано. Претендират 2 определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в полза на процесуалния представител за осъществената безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 ЗА.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява редовна и допустима.

Не са налице обаче поддържаните основания за допускане на касационнното обжалване по чл.280ал.1 т.1 и ал.2 пр.3 ГПК. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд е приел за установено, че на 27.01.2023 г., ответникът И. И. П. е бил привлечен като обвиняем по ДП 19/2023 г. на П. РУ В. за престъпление по чл. 115 НК - умишлено умъртвяване на В. И. В.. Ищците И. В. И., Й. С. И. и Р. И. В. са съответно родители (първите двама) и брат (третия) на жертвата, и имат право на обезщетение за смъртта й от причинителя. Счел е за установено и това, че ответникът И. П. и П. П. са първи братовчеди, като бащата на първия и майката на втората, съответно И. П. П. и Е. П. П., са брат и сестра.

Към датата на обвинението, ответникът И. В. и баща му И. П. са притежавали в съсобственост жилището на [улица] [населено място]. На 02.06.2023 г. И. П. е прехвърлил на сестра си Е. П. и племенницата си П. П. (ответница по иска и настоящ касатор) своята 3/4 ид.част от процесния имот срещу полагани в миналото (от 18.01.2005 г.) и срещу бъдещи грижи и издръжка от тях, като си запазил и пожизненото право на ползване за същата част. На 30.06.2023 г. ответникът И. П. - обвиняем към този момент и намиращ се в следствения арест, упълномощил баща си И. П. да продаде собствената му 1/4 ид.част от апартамента и да получи цената по негова (на пълномощника) банкова сметка или банкова сметка на нотариуса или на адвокат. На 11.07.2023 г. И. П. и П. П. сключили и процесния договор за продажба на 1/4 ид. част на апартамента, с който продавачът - обвиняемият И. П., действащ чрез пълномощника си неговия баща И. П., е продал на ответницата П. (негова първа братовчедка) собствената си ид.част, като учредил в полза на баща си И. П. и пожизнено право на ползване върху същата част. С обвинителен акт от 21.07.2023 г. делото срещу И. П. за убийството - престъпление по чл. 116, ал.1, т.6 вр. чл.115 НК е било внесено в съда. Настоящите ищци са конституирани по 3 наказателното дело в качеството на частни обвинители и граждански ищци по искове за обезщетения за неимуществени вреди от престъплението. С влязла в сила на 06.11.2024 г. присъда, ответникът И. П. е признат за виновен в извършване на престъплението и е осъден да плати обезщетения на близките на жертвата - на родителите И. В. И. и Й. С. И. от по 100 000 лв. и на брат й Р.

И. В. - 50 000 лв.

При така приетото за установено, въззивният съд е счел предявения иск за основателен. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането; че правото на кредитора да се обяви за недействителен спрямо него увреждащия го акт на длъжника възниква при наличието на фактическия състав с установените от закона елементи ; че на първо място е необходимо наличието на вземане и само лице, което е кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД; че ищците са придобили качеството на кредитори на ответника И. П. за вземания за обезщетения за неимуществени вреди, причинени им от него чрез убийството на близкия им човек, като вземането им е възникнало от деликта - в случая престъплението, а конкретният размер е определен с влязлото в сила решение по гражданските им искове в наказателното производство. Съдът е приел също, че с разпореждането с недвижимия имот (в случая 1/4 ид.част от него), длъжникът е лишил кредиторите си от възможността им да насочат изпълнението за събиране на паричното задължение срещу това имущество, поради което това действие е увреждащо по смисъла на чл. 135, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е обосновал и извод, че длъжникът е извършител на престъплението и знае, че с прехвърлянето на имота (1/4 ид.част) уврежда кредиторите си с право на парично обезщетение - лишава ги от възможността евентуално да го съберат чрез насочване на изпълнение върху него. Предвид, че сделката е възмездна, знание у лицето, с което длъжникът е договарял се изисква, като такова у ответницата - купувач (първа братовчедка на продавача) не се презюмира, а трябва да се докаже от ищците. Приел е, че в случая тази материалноправна предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД също е налице.

Посочил е, че в насока за наличието на тази предпоставка със субективен характер е налице верига от косвени доказателства , които преценени в съвкупност помежду им създават у съда сигурно убеждение за такова знание и 4 водят до извод, че и двамата ответници са осъзнавали увреждането на ищцитекредитори при сключването на процесния по иска по чл. 135 от ЗЗД договор за продажба. Посочил е също, че знанието (за увреждането) на приобретателката се установява от следните факти: ответницата е първа братовчедка на длъжника и е в близки отношения с него, и с неговия баща - вуйчо й И. П.; същата признава, че отпреди сделката знае за задържането на братовчед си И.

П. за престъпление; придобила е % ид.част от имота след задържането и повдигането на обвинението на И. П.; също в периода след повдигане на обвинението тя е придобила (заедно със своята майка) от вуйчо си И. П. първо неговите 3/4 ид.части от жилището срещу минали грижи и издръжка и гледане за в бъдеще, което сочи на действия по разпореждане с целия съсобствен (на ответника -длъжник и баща му) имот, и на особена близост на приобретателката със семейството им, включително знание за отношенията там; в отговора на исковата молба сама ответницата твърди да знае, че към момента на сделката са били възбранени всички други имоти на братовчед й И. с изключение на процесния, както и че жилището е било отдавано под наем от И. П. дълги години допреди сделката и с парите той е задоволявал както своите, така и на сина си И. нужди; ответницата живее в [населено място], а случаят с изчезването, а по-късно издирването и откриването на жертвата, а след това и откриването на извършителя, е бил много шумно медийно разгласяван, като от повдигане на обвинението на И. на 27.01.2023 г. Той е бил сочен с имената му и са публикувани детайли от живота му. Съдът е посочил, че поради това не кредитира обяснението на ответницата (отчитайки го като нелогично), че въпреки задържането му не знае престъплението и то в период от няколко месеца след задържането и непосредствено преди внасяне на обвинението в съда.

За да обоснове решаващите си изводи, въззивният съд се е позовал и на практика на ВКС, обективирана в решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., ГК, според която, за да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора (например знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден 5 за престъпление - без значение е каква е катастрофата или престъплението, кой е пострадалият и какви са вредите). В случая, ответницата към датата на сделката е имала знанието за конкретното извършено от прехвърлителя престъпление, което сочи и на знание за увреждане на пострадалите от него лица - негови кредитори.

По изложените съображения е обобщил, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е основателен и подлежи на уважаване, както е приел и първоинстанционният съд, чието решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.