Определение № 1013 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Частно касационно гражданско дело № 20248003100443 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца по делото Д. Т. Т., приподписана от назначения му процесуален представител адв. С. М., срещу определение № 557/13.07.2023 г., постановено по частно възз. гр. дело № 461/2023 г. на Софийския окръжен съд (СОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 317/02.06.2023 г. по гр. дело № 164/2023 г. на Костинбродския районен съд (КРС), с което е върната исковата молба на жалбоподателя срещу Софийския районен съд (СРС), с която се иска заплащане на сумата 6 000 лв., претендирана като обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, и е прекратено производството по същото първоинстанционно гражданско дело.

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното определение.

Също в частната си касационна жалба, във връзка с допускането на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че ВКС трябвало да даде отговори на следните въпроси: 1) „докога българската държава ще лишава гражданите си от правосъдие с измислени от съдиите и несъществуващи в закона „нередовности“ в исковете на търсещите правосъдие граждани – точно както е в настоящия казус“; 2) „докога българските съдии ще вършат преждеописаното, както е в настоящия случай, и няма да зачитат императивните разпоредби на собствения ни процесуален закон – ГПК, и в частност за разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 на чл. 129 от ГПК“; 3) „докога българската държава и най-вече съдебната `и власт ще 1 дискриминират моята скромна особа и ще спрат да издевателстват над мен, децата и цялото ми семейство“; 4) „кога българската съдебна власт ще е в състояние да осигури съдебен процес от независим и безпристрастен съд, който в разумен срок да се произнесе по същество за това, за което е сезиран, а не да имитира „правосъдие“ като СОС, който само преразказва и описва престъпни деяния на първоинстанционния съд, потвърждавайки ги изцяло“; 5) „кога българският съд ще благоволи да изпълни собствените си служебни задължения и ще започне да спазва собствените си закони, Конституция и ратифицираната от страната ни конвенция, а именно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - ЕКЗПЧОС“; 6) „кога българските съдебни власти в лицето на съд и прокуратура и подзащитните им ДЛ от изпълнителната власт – всички, които обществото ни правилно нарича „мафия“, ще престанат да издевателстват над малкото останало население в страната ни и особено върху такива граждани като мен, които си търсят изконните човешки права“; 7) „кога в РъБъ, както Вие наричате Родината ни, ще бъдат назначени съдии, които правят разлика между правото на ЕС и Конвенцията – ЕКЗПЧОС“; 8) „докога съдиите у нас няма да правят разлика между правото на ЕС и Конвенцията – ЕКЗПЧОС, която е била приета много преди ЕС да съществува, камо ли правото му, касаещо регламентите му, а не изконните човешки права, които държавите – страни по Конвенцията (част от вътрешното ни законодателство) доброволно се задължават да спазват, и една от тези държави от 31 години е тъй наречената от съдебната практика – РъБъ, която РБ ще представлявате Вие пред ЕСПЧ за многобройните нарушения на човешките права на мен, децата ми и цялото ми семейство“; 9) „кога най-сетне ще се самоосъдите за причинените от Вашата съдебна система безкрайни и нескончаеми страдания на мен, децата ми и цялото ми семейство от повече от десетилетие насам“; 10) кога и от кой съд у нас ще получа справедливо обезщетение за отвратителните гаври, на които РъБъ и нейните власти подлагат мен, децата ми и семейството ми вече 13-та година; и 11) „другарки и другари върховни съдии, ще ме допуснете ли до касационно обжалване или като предишните пъти ще пеете същата корупционна песен на по-долустоящите съдилища, пеещи в хора на мафията, която открадна 20 милиарда само по Европейската програма за развитие на човешките ресурси; в името на кои кражби на суми на бюджетно разпределение ВКС и всички останали съдилища у нас си затваряхте очите за еничарското отвличане на деца от семействата им, с цел НПОСНЦ на бивши и настоящи властимащи да крадат парите на европейския и българския данъкоплатец“.

В изложението към частната касационна жалба, изготвено и подадено чрез назначения на жалбоподателя процесуален представител адв. С. М., като общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) следва ли съдът да подпомогне страната с последващо съобщение за изпълнение на указанията; следва ли съдът да даде повторни указания поради съображения за сигурност и увереност, че страната правилно е възприела и разбрала дадените `и указания; 2) следва ли по силата на принципа за служебното начало съдът да изпрати напомнително съобщение, с което да предостави възможност за изпълнение на указанията по отстраняване на непълноти и неточности в петитума на 2 исковата молба; и 3) ако връченото съобщение по съдържание не отговаря напълно на утвърдените образци за съдебни книжа, при което съществува риск страната да се обърка или да не може да изпълни указанията, следва ли да бъде връчено повторно съобщение.

Чрез назначения процесуален представител на жалбоподателя се сочи допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал.

3 от ГПК, като се твърди, че тези правни въпроси били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било съображения в тази насока. При условията на евентуалност се поддържа, че обжалваното определение следвало да бъде разгледано като недопустимо, както и очевидно неправилно, като и за това не се сочат конкретни съображения.

За да постанови обжалваното въззивно определение, СОС е установил следното: В исковата молба на жалбоподателя са изложени твърдения, че той е търпял имуществени и неимуществени вреди поради лишаването му от достъп до правосъдие по гр.д. № 32671/2022 г. на ответния СРС, поради което претендира последният да му заплати обезщетение в размер 6 000 лв. С разпореждане № 228/28.02.2023 г. първоинстанционният КРС е оставил без движение исковата молба, с указания до ищеца, в едноседмичен срок да представи искова молба, с препис за ответника, в която не се изразяват заплахи към съда и предупреждения, както и не се използват обидни думи и квалификации към органите на съдебната власт и конкретно към ответника; да посочи еднозначно и изрично дали се изразява оплакване от бавното правосъдие или се твърди достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз; да посочи цена на всеки от исковете за имуществени и неимуществени вреди, както и в какво се изразяват първите от тях; да посочи банкова сметка или друг начин на плащане; да представи документ, удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса за производството в размер 10 лв. по набирателната сметка на съда. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено. Разпореждането е получено от ищеца на 18.04.2023 г. На 21.04.2023 г. жалбоподателят е депозирал искова молба срещу КРС, в която се изразяват оплаквания за водене на делото и се претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. С разпореждане № 520/26.05.2023 г. КРС е разпоредил материалите по тази искова молба срещу него да се отделят в ново гражданско производство по ЗОДОВ и да се докладват за разпределение. С обжалваното пред въззивния съд определение № 317/02.06.2023 г., КРС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че в определения от него срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба.

При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд, като е цитирал разпоредбите на чл. 129, ал. 2, изр. 1, пр. 1 и ал. 3, изр. 1, пр. 1 от ГПК, е приел, че предпоставка за връщането на исковата молба е ищецът да не е отстранил констатираните от съда нередовности в предоставения от съда срок. В тази връзка окръжният съд отново е изтъкнал, че разпореждане № 228/28.02.2023 г. е било съобщено на ищеца на 18.04.2023 г., като е приел, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 25.04.2023 г. – присъствен ден, както и че в този срок указанията не са били изпълнени. С оглед това, въззивният съд е 3 приел, че в изпълнение на служебното си задължение да следи за надлежното извършване на процесуалните действия, първоинстанционният съд е указал на ищеца в какво се състои нередовността на исковата молба, и след като в указания от съда срок ищецът не е изпълнил дадените му указания, са настъпили неблагоприятните последици от неизпълнението им. По тези съображения въззивната инстанция е намерила обжалваното първоинстанционно определение № 317/02.06.2023 г. за законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба на ищеца (сега касатор) – за неоснователна.

По наведените основания за допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав на ВКС намира следното:

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалваното определение, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на процесуалния спор по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно, и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, формулираните от самия жалбоподател единадесет въпроса в частната му касационна жалба, изразяват единствено неговото субективно отношение към българското правосъдие и по никакъв начин не съставляват материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, предвид и цитираните по-горе задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на тази разпоредба. Наред с това, в частната си касационна жалба касаторът не е навел и никоя от допълнителните предпоставки по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Следва да се отбележи и че изключително експресивно изразеното в частната касационна жалба, крайно негативно отношение на касатора към българското правораздаване, включително чрез използването на обидни думи и квалификации (което само по себе си е недопустимо, съгласно чл. 100а, ал. 1 от ГПК), също не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.

Поставените с изготвеното от назначения процесуален представител на жалбоподателя изложение към частната касационна жалба, три въпроса, макар да съставляват процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, също не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, тъй като такива процесуалноправни въпроси не са били поставени за разглеждане пред въззивния съд, той не е дал разрешение на същите и те не са обуславящи правните му изводи, изложени в мотивите към обжалваното въззивно определение.