Решение № 2643 от 13.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2643 гр. Пловдив, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330109902 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, против Б. Н. С. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 774/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1289/2021 г. на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 5 554, 15 лв. главница, дължима по Договор за потребителски заем № ***** от 17.08.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.; възнаградителна лихва в размер на 3 424, 25 лв. за периода от 20.09.2018 г. до 20.08.2022 г. и мораторна лихва от 1 192, 73 лв. за периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.01.2021 г., до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало действително правоотношение по договор за заем № ***** от 17.08.2017 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от общо 6 000 лв. срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва и застрахователна премия, на 60 равни месечни вноски – в срок до 20.08.2022 г., всяка в размер от 216, 45 лв. Твърди, че при сключване на договора е установено и задължение за заплащане на „Такса ангажимент“, която се заплаща при сключване на договора и се удържа от 1 кредитора при усвояване на заемната сума. Сочи, че таксата ангажимент е платима еднократно и не е свързано с усвояването или управлението на кредита, като нейният размер и цел са ясно посочени в договора на основание чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Твърди, че сумата, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя чрез превеждането й по негова лична банкова сметка.

Сочи, че в договора е предвидено задължение за заплащане на застрахователна премия по застрахователна програма „Защита на плащанията“, сключена по реда на чл. 382 КЗ. Твърди, че вземането по договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от Договора, считано от 20.10.2018 г., тъй като кредитополучателят е просрочил заплащането на две или повече месечни вноски. Твърди, че след осъществените частични плащания от страна на потребителя останала непогасена сумата от 5 554, 15 лв., от която сумата от 5 352, 55 лв. – получен от кредитополучателя финансов ресурс и сумата от 201, 60 лв. – застрахователна премия. Сочи, че с договора е уговорено и задължение за заплащане на възнаградителна лихва, при установен годишен лихвен процент от 26, 78 % и годишен процент на разходите от 32, 68 %. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б.

Н. СТ. е депозирал отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител – адв. Г.К.. Излага съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с оглед реалният характер на договора за паричен заем следва ищецът да докаже, че е предал заемната сума в полза на длъжника, като оспорва твърденията на ищеца, че сумата е преведена по банкова сметка на длъжника, за което обстоятелство счита, че не са представени доказателства, Твърди, че договорът за заем е недействителен, тъй като при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 и т. 11 ЗПК. Твърди, че е налице разминаване между предварително оповестената – съществена за потребителя информация, и съдържанието на договора за кредит, като в стандартния европейски формуляр липсва информация за наличие на задължение за заплащане на застрахователна премия, а такава е включена в месечните вноски. Сочи, че задължението за заплащане на застрахователна премия не е включено в размера на годишния процент на разходите, посочен като 32, 68 %. По така изложените съображения оспорва, че посоченият в договор размер на годишния процент на разходите съответства на реалния такъв, което е в нарушение на чл. 19, ал.

1 ЗПК. Предвид така изложеното счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Твърди, че клаузата от договора, установяваща заплащане на такса ангажимент е недействителна на основание чл. 10 а, ал. 2 ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 774/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1289/2021 г. на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав, както следва: сумата от 5 554, 15 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски заем № ***** от 17.08.2017 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.; възнаградителна лихва в размер на 3 424, 25 лв. за периода от 20.09.2018 г. до 20.08.2022 г. и мораторна лихва от 1 192, 73 лв. за периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.01.2021 г., до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски паричен кредит № *****, сключен на 17.08.2017 г. между Б. Н. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 6 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 12 987 лв. на 60 равни месечни погасителни вноски от по 216, 45 лв., с падеж на първата вноска на 20.09.2017 г. и на последната вноска – 20.08.2022 г. Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент от 210 лв. и застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 2 016 лв. В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 26, 78 % и годишен процент на разходите от 32, 68 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник. В 3 чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът за заем влиза в сила с полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че длъжникът заплаща и такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, която такса се заплаща към момента на усвояване на кредита и се удържа от общия размер на кредита. Установено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ подлежи на заплащане директно ма застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, която сума подлежи на връщане на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

В разпоредбите на Общите условия към договора за кредит е обективирано удостоверителното изявление на кредитополучателя – ответник, че е към момента на подписване на договора е получил заемната сума по банкова сметка. Общите условия са подписани на всяка страница от страна на потребителя, в този смисъл следва да се приеме, че изявлението за получаване на заемната сума, изхожда от лицето, сочено като негов автор – арг. чл. 180, ал. 1 ГПК, доколкото формалната доказателствена сила на този частен диспозитивен документ не е оспорена по отношение на авторството на изявлението в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК. В този смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, обективирани в отговора на исковата молба, че за длъжника не е възникнало задължение за заплащане на заемната сума, тъй като последната не е получена от заемополучателя.

Представен е застрахователен сертификат № *****, издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ в полза на застрахования потребител – Б. Н. СТ. и подписан от последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита на плащанията“ и „Злополука“. В клаузата на чл. 7 от Общите условия по застраховка „Защита на плащанията“ е установено, че еднократната застрахователна премия се финансира от застраховащия и се заплаща на застраховащия от застрахования, ведно с месечната погасителна вноска, а месечно платимата премия е за сметка на застрахования.

Вземането е породено от сключен между „БНП Париба Пърсънъл 4

Файненс“ ЕАД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.