Решение № 495 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501920 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 16.03.26г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 1920/25г. и констатира следното:

С решение на ОС - Видин от 31.03.25г. по г.д. № 157/24г. са уважени /частично: до размера на сумите 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 228 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези главници за периода след 11.11.22г./ искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на В. К. против ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД.

Със същото решение са отхвърлени искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на В. К. против ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД за сума в размер на 50 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и за сума в размер на 8 123, 25 лева /обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза – издръжка от родител, заедно със законна лихва върху посочената главница за периода след 28.06.24г./.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От В. К. – в отхвърлителните /негативните за жалбоподателката/ части: ищцата претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 50 000 лева и на обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 8 123, 25 лева /заедно със законна лихва върху тази главница за периода след 28.06.24г./.

От ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД - в осъдителните /негативните за ответника/ части.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Видин и САС/.

Жалбата на ищцата е частично основателна. Жалбата на ответника е неоснователна:

Ищцата поддържа /в качеството си на наследница – дъщеря на Р. Р. – загинал на 28.06.22г. при ПТП-е/, че е претърпяла /заради смъртта на баща си/ неимуществени вреди /психически страдания/. С оглед това: В. К. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл.

1

432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД /застраховател по з-ка „ГО“ на причинителя на ПТП-е Д. Ц./.

Всички предпоставки /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на дЕ.нквента /Д. Ц. /, противоправността на деянието му, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, вината на посоченият водач на МПС-во и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между Д. Ц. и ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД/ са установени /със събраните в процеса пред ОС - Видин доказателства: писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/.

Конкретно досежно противоправността в поведението на Д. Ц. /и вината му/ по смисъла на чл. 45 от ЗЗД:

Събраните в процеса доказателства /преценени в съвкупност/ обосновават категоричен /еднозначен/ извод, че ПТП-е е било причинено именно от Д. Ц. /същият е управлявал МПС-во със скорост, която е превишавала съществено разрешената от закона и непосредствено преди настъпването на злополуката е загубил контрол върху управлението на МПС-во, тъй като е бил заспал/. Доказателственият материал изключва извод за наличие на друга причина за причиняване на инцидента. Дори обаче да се констатира /приеме/, че процесното ПТП-е било съпричинено /по смисъла на чл. 53 от ЗЗД/ и от друг правен субект – то това обстоятелство не може /от една страна/ да бъде противопоставено на ищцата, съответно не може да изключи /от друга страна/ имуществената отговорност на ответника /по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ предвид принципните постановки по чл. 122 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД /съответно и правилото на чл.

127 от ЗЗД/.

Горните обстоятелства мотивираха съдебния състав да остави без уважение искането на ответника по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК /съобразно определението от съдебното заседание на 16.03.26г./.

Относно размера на обезщетението:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения в контекста на съдържанието на събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни/ и принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на окръжния съд, но намира, че всички изброени /обсъдени и преценени/ от първата съдебна инстанция обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в завишен размер – 170 000 лева:

Горният размер се явява обоснован със следните обстоятелства: възрастта на ищцата към момента на инцидента /16г./; възрастта на загиналия /42г./; фактът /който се явява надлежно установен с констатациите на приетата в процеса психологична експертиза и със събраните гласни доказателства/, че между бащата и дъщерята са съществували отношения на силна емоционална привързаност; фактът, че само бащата е осигурявал издръжка на детето си /емоционална и „финансова“ връзка между детето и майката е отсъствала изцяло/; фактът, че заради инцидента /и загубата на баща си/ ищцата е направила опит за самоубийство; обстоятелството, че В. К. е била настанена в приемно семейство /тъй като е останала без родителска грижа/..

С оглед изложеното: в полза на ищцата следва да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лева /заедно и със законната лихва върху тази главница за периода след – 11.11.22г./.

Относно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

Събраният в процеса доказателствен материал /основно експертен в тази насока; в това число и обясненията на вещото лице от съдебните заседания/ обосновава категоричен извод, че в момента на инцидента загиналият е бил без поставен предпазен колан. Това обстоятелство обаче не може /конкретно в случая/ да бъде възложено в тежест на ищцата /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/: вещото лице обосновава извод /в такава насока са подробните обяснения на експерта от съдебното заседание/, че в процесната хипотеза коланът не би оказал надлежно своята защитна функция - предвид механизма на инцидента, а именно: кос и страничен /а не челен/ сблъсък между две МПС-ва /преди който сблъсък лекият автомобил се е движил с много висока скорост/ и последващо неконтролируемо въртене на МПС-во. В такава хипотеза /при такъв механизъм на 2

ПТП-е/ не може да се приеме /предвид и това, че в резултат на инцидента лекият автомобил е бил тотално унищожен – смачкан, което смачкване на практика може да се свърже пряко с основната черепно-мозъчна травма на пострадалия, довела до смъртта му/, че коланът би бил ефективен. В случая /и в подобни хипотези/ следва да се отчете и обстоятелството, че над определена /пределна/ скорост – и самият предпазен колан /дори и да е надлежно поставен/ може да доведе /сам по себе си/ до сериозни травми /в това число и до такива, които са несъвместими с живота/. В тази насока са правени редица констатации от авто-експерти /в рамките на производства по подобни казуси/.

Относно обезщетението за имуществени вреди – пропуснати ползи /неполучена издръжка от родител за периода: от настъпването на вредоносния резултат до навършване на пълнолетие на ищцата/:

Искът се явява надлежно удостоверен /доказан/ по основание и частично по размер:

От една страна: ищцата се явява принципно легитимира /в материално-правен аспект: и по смисъла на закона – чл. 143 от СК във връзка с чл. 142 от СК, и по смисъла на цитираната от първоинстанционния съдия съдебна практика на ВКС/ да претендира заявеното обезщетение /в качеството си на наследник – дъщеря на загиналия/ за целия период от настъпването на ПТП-е /от причиняването на вредоносния резултат/ до навършването на пълнолетие. В процеса е установено /с гласни доказателства/, че Р. Р. е имал /от една страна/ финансова възможност /работил е в Германия/ да издържа дъщеря си и /от друга страна/, че действително е предоставял издръжка.

Обстоятелството – какви доходи е получавала майката на ищцата в случая е ирелевантно: в процеса е установено надлежно, че отношенията между детето и майката са били влошени, че майката се е преместила да живее трайно в чужбина, че фактически /физически, емоционален и „финансов“/ контакт между майката и детето не е съществувал. По делото липсват доказателства ищцата да получава наследствена пенсия /по смисъла на чл. 82 от КСО/. Доказателствената тежест в тази насока /съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ е за ответника /доколкото твърдението на В. К. в посочената насока е в отрицателен смисъл; касае отрицателен факт/.

С оглед изложеното: процесната претенция следва да бъде уважена, но до размера /в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 от СК/ на сумата общо 4 416 лева /удостоверена от приетата в процеса счетоводно – икономическа експертиза/. За разликата /горницата/ над посочената сума претенцията не може да бъде уважена - предвид липсата на категорични писмени доказателства /които да подкрепят съдържанието на събраните в процеса гласни такива/ относно това какви точно доходи е получавал бащата на ищцата в чужбина и каква точно издръжка /като месечен размер/ е предоставял на дъщеря си. Върху посочената главница следва да се начисли и законна лихва за периода след 28.06.24г. /както се претендира/.

Относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 228 лева /сторени разходи за психологическо изследване и за превод на документи/:

Жалбата на ответника относно тази сума е неоснователна: от една страна – по делото са представени /още с исковата молба/ писмени доказателства в подкрепа на процесния иск; от друга страна – самата жалбата на дружеството в тази насока /досежно тази претенция/ се явява бланкетна /лишена от конкретно съдържание/.

Предвид горните съображения: атакуваното решение следва да бъде ревизирано частично.

С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски следва да бъде разпределена и за двете съдебни инстанции.

В полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за въззивното производство/ в размер на 300 евро. Тази сума кореспондира по размер с: вида, естеството и обема на оказаната пред настоящия съд правна помощ /която преповтаря вече застъпена теза от първоинстанционното производство – при отсъствие на процес по събиране на допълнителни доказателства/.

Съдът,

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на ОС - Видин от 31.03.25г. по г.д. № 157/24г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ /за присъждане на обезщетение за нeимуществени вреди/ на В. Р. К. ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД е отхвърлен за разликата над 150 000 лева до 170 000 лева и за законната лихва върху тази главница за периода след 11.11.22г.

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД да плати на В. Р. К. ЕГН ********** допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 20 000 лева /допълнително към вече присъдените от ОС – Видин 150 000 лева/ и законната лихва върху тази главница за периода от 11.11.22г. до цялостното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение на ОС - Видин от 31.03.25г. по г.д. № 157/24г. в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ /за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза – издръжка/ на В. Р. К. ЕГН ********** против ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД е отхвърлен за сума в размер на 4 416 лева и за законната лихва върху посочената главница за периода след 28.06.24г.

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД да плати на В. Р. К. ЕГН ********** сума в размер на 4 416 лева /обезщетение – пропусната полза – издръжка за периода от 28.06.22г. до 08.05.24г./ и законната лихва върху тази главница за период от 28.06.24г. до цялостното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение на ОС - Видин от 31.03.25г. по г.д. № 157/24г. в частта, с която ищцата е осъдена да плати на ответника съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение над 71 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ ЗАД „Далл Богг ЖИ.т и Здраве“ АД да плати на В. Р. К. допълнителни съдебни разноски за производството пред ОС – Видин в размер на още 58 лева /допълнително към вече присъдените от първоинстанционния съд 350 лева/.