Решение № 98 от 09.03.2026, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1269/2025
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239,ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Б.С., 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101269 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.П.В. №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк. Н. Т., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Г. О. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул.С.К. №28, общ. Б., обл. В., и настоящ адрес: с. М., ул.И.В. №2, общ. Б., обл.
В., за сумата в размер на 4 444,33 лева (четири хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща главница по по Договор за паричен заем № 4921768 от 09.10.2023г., ведно със законна лихва за период от датата не депозиране заявлението по чл.410 от ГПК - 03.06.2025г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 611,98 лева (шестстотин и единадесет лева и 98 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 08.11.2023 г. до 05.06.2024 г, сумата в размер на 803,44 лева (осемстотин и три лева и 44 стотинки), представляваща законна лихва за забава период от 06.06.2024 г. до 27.05.2025 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№852/2025г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че между „Изи асет мениджмът“ АД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 4921768 от 09.10.2023г., по силата на който на ответника е предоставена 1 сумата в размер на 5000,00 лв. Задължението по процесния договор било разсрочено на 8 месечни погасителни вноски в размер от по 722, 33лв. с падеж на последната вноска – 05.06.2024г.
Сочи, че съгласно уговреното между страните по договора, кредитополучателят се задължил в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение, подробно посочени в исковата молба. В тази връзка на същата дата - 09.10.2023г., ответникът сключил с „Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция №4921768, по силата на който ответникът възложил на дружеството-гарант да издаде гаранция за плащане в полза на кредитодателя.
Ищецът твръди, че ответникът не е изпълнил задължението си по процесния договор, предвид което кредитодателят е изискал от дружеството-гарант на 04.07.2024г. заплащане на всички изискуеми задължения, вследствие на което „Файненшъл България“ ЕООД изплатило на „Изи асет мениджмът“ АД сумата в размер на 5377,76лв.
Сочи се, че по процесния договор за кредит ответницата е заплатила сумата в размер на 972,00лв.
Поддържа, че с оглед извършеното плащане от страна на дружеството-гарант, ответницата дължи връщана на платените суми, както и заплащане на възнаграждение.
Твърди, че на 02.03.2020г., е сключен Рамков договор за цесия между „Файненшъл България“ ЕООД - като цедент, и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като цесионер/праводател на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/, а в последствие – Приложение №1 към посочения договор за цесия от 04.07.2024г., по силата на които цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по договора за кредит.
Ищецът сочи, че е изпратил на ответника уведомително писмо, но същото се върнало със статус „получателят отсъства“, предвид което моли с връчването на исковата молба и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия.
Ищецът сочи, че по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№852/2025г. по описа на РС-Б.С., издадена е Заповед за изпълнение №505/06.06.2025г., която е връчена на длъжнка по реда на чл.47 от ГПК. Предвид изложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Mоли исковете да бъдат уважени. Прилага доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Г. О. И. не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 852/2025г. по описа на РС-Б.С..
2
С молба с вх.№ 836/09.02.2026г., депозирана преди първото по делото заседание, ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решения спрямо ответницата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 852/2025г. по описа на РС-Б.С. вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №51/19.01.2026г. в полза на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки съгласно чл.238,ал.1 от ГПК.
В настоящия случай е безспорно, че в срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е ангажирал доказателства, не се е явил в съдебно заседание, не е взел становище по молбата и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
На следващо място, спазена е новелата на чл.239,ал.1, т.1 от ГПК, като на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни предвид събрания в хода на производството доказателствен материал.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер на 129,68 евро, от които: 78,55 евро - заплатена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция определели в размер на 51,13 евро при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, съгласно приложените по делото платежни документи и списък по чл.80 от ГПК.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски 3 в заповедното производство по ч.гр.д.№ 852/2025г. по описа на РС-Б.С. в общ размер на 79,42 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.
Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. О. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул.С.К. №28, общ. Б., обл. В., и настоящ адрес: с. М., ул.И.В. №2, общ. Б., обл.
В., ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.П.В. №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк. Н. Т., сумата в размер на 2272,35 евро (две хиляди двеста седемдесет и две евро и тридесет и пет цента), представляваща главница по Договор за паричен заем № 4921768 от 09.10.2023г., ведно със законна лихва за период от датата не депозиране заявлението по чл.410 от ГПК - 03.06.2025г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 312,90 евро (триста и дванадесет евро и деветдесет цента), представляваща договорна лихва за период от 08.11.2023г. до 05.06.2024 г, сумата в размер на 410,79 евро (четиристотин и десет евро и седемдесет и девет цента), представляваща законна лихва за забава период от 06.06.2024г. до 27.05.2025 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№852/2025г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. О. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул.С.К. №28, общ. Б., обл. В., и настоящ адрес: с. М., ул.И.В. №2, общ. Б., обл.
В., ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.П.В. №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк. Н. Т.,, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1269/2025г. по описа на РС-Б.С. и заповедното производство по ч.гр.д.№ 852/2025г. по описа на РС-Б.С. в общ размер на 209,10 евро / двеста и девет евро и десет цента/.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ 852/2025г. по описа на РС-Б.С..
4
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Б.С., 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101269 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.П.В. №29, ет.3, общ. С., обл. С. (столица), чрез юрк. Н. Т., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Г. О. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул.С.К. №28, общ. Б., обл. В., и настоящ адрес: с. М., ул.И.В. №2, общ. Б., обл.
В., за сумата в размер на 4 444,33 лева (четири хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки), представляваща главница по по Договор за паричен заем № 4921768 от 09.10.2023г., ведно със законна лихва за период от датата не депозиране заявлението по чл.410 от ГПК - 03.06.2025г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 611,98 лева (шестстотин и единадесет лева и 98 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 08.11.2023 г. до 05.06.2024 г, сумата в размер на 803,44 лева (осемстотин и три лева и 44 стотинки), представляваща законна лихва за забава период от 06.06.2024 г. до 27.05.2025 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№852/2025г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.