Решение № 125 от 27.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20252100101666 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Т. А. против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 480 000 лв. (245 420.10 евро) - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2678.79 лв. (1369.64 евро) – обезщетение за имуществени вреди, причинени му от ПТП, настъпило на 29.06.2025 год. около 21.10 часа в гр.Бургас, на кръстовището на ул.“Христо Ботев“ с ул.“Апостол Карамитев“, по вина на водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ А 7803 КА, за който е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, начиная от 11.07.2025 год. до окончателното им изплащане.

Исковете за заплащане на неимуществени вреди и за законната лихва върху същото черпят правното си основание от чл. 493а, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ и както с определението по чл.140 от ГПК към момента на постановяването му е прието, са допустими – арг. чл.498, ал.3 от КЗ.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.

Процесуалният представител на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД ЕАД е оспорил така предявените искове по реда на чл.131 от ГПК, както по основание, така и по размер.

Съвокупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 29.06.2025 год., в 21.11 часа, мл. автоконтрольор Х. Х., дежурен по ПТП при ОД на МВР, е съставил констативен протокол за посетено пътнотранспорно произшествие, настъпило на кръстовището на ул.“Христо Ботев“ и ул."Апостол Карамитев“ в гр.Бургас 1 между лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № А7803КА, управляван от М. С. Н. и мотоциклет „Хонда ВФР 800А“, рег. № А5777К, управляван от ищеца А..

Полицейският служител е описал и схематично отразил заварената обстановка, в т.ч. увредените автомобил и мотоциклет, разположението им спрямо платното за движение, както и пострадалия ищец, за който е констатирано да е бил неправоспособен към датата на ПТП и предвид фрактурата – настанен в УМБАЛ - Бургас. Според отразеното в схемата, ударът на автомобила е в лявата му предна част (фар, броня и ляв калник), засягайки лявата страна на мотоциклета.

Като причина за настъпване на произшествиетое посочено, че водачът на лекия автомобил е извършил непозволен от пътната маркировка ляв завой от ул.“Христо Ботев“ към ул.“Апостол Карамитев“ и е блъснал мотоциклета, управляван от А., движещ се в лентата за насрещно движение по ул. „Христо Ботев“ откъм ул.“Цар Петър“.

Няма спор между страните, че към горната дата, за лекия автомобил, чийто водач е причинил произшествието, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответния застраховател.

Видно от представените и приети по делото лист за образно изследване, проведено на същия ден в УМБАЛ - Бургас, както и епикриза, А. е приет с „Фрактура на лява дистална подбедрица с дислокация на фрагментите“ и силно намален кръвоток на лява подбедрица, липса на артериален пулс, стъпало с ниска температура и понижена сетивност. Извършени са две основни операции под анастезия – първата за зашиване на прекъснати кръвоносни съдове, а втората – за ампутация на ниво средна трета от подбедрицата, поради некроза на тъкан около раната, ходилото и риск от сепсис. Последвали са още седем, пак под анестезия, за почистване, обработка и наблюдение на раната, след което ищецът е изписан на 15.08.2025 год. в добро общо състояние, за домашно лечение.

В периода на болнично лечение – от 02.07.2025 год. до 18.07.2025 год., съгласно представени фактури с касови бонове, Т. А. е извършил разходи за медикаменти, санитарни принадлежности и консумативи, както и за болнично лечение, възлизащи общо на 2678.79 лв. (1369.64 евро), в т.ч. патерици на стойност 56 лв. и рингова количка на стойност от 841.43 лв.

Според св.Х. – очевидец на настъпване на произшествието, точно тогава същият пътувал с автомобил по ул.“Христо Ботев“, в посока към ЖП гара – Бургас, а пред него се движел лек автомобил „Шкода Фабия“, сива или бежова на цвят, която подала сигнал за ляв завой на двойна непрекъсната линия, за да завие по ул.“Апостол Карамитев“ (уличката на дюнерите). В това време светофарът на кръстовището на улиците „Христо Ботев“ и „Фердинандова“ светнал зелено, мотоциклетистът потеглял и не бил набрал висока скорост.

Опитал се да избегне автомобила, който завивал наляво и му пресякъл пътя, но се чул сблъсък, мотоциклетът и водачът на същия изхвърчали настрани, затова свидетелят препречил със своя автомобил пътя на дамата – водач на лекия автомобил „Шкода Фабия“, за да й попречи да избяга. След това отишъл да провери състоянието на моториста, който 2 лежал на земята, кракът му бил разцепен, размазан от коляното надолу, костта му се виждала, затова позвънил на спешния телефон, откъдето изпратили линейка и полиция и отвели в болница пострадалия. На свидетеля направило впечатление, че по фара и бронята от лявата страна на автомобила имало парчета месо от крака на моториста.

Изслушана е и св. Вълкова – леля на ищеца, която на 30.06.2025 год. разбрала, че племенникът й е пострадал в произшествие и е настанен в УМБАЛ – Бургас. Тъй като майка му била починала, а баща му – с ампутиран крак, сводетелката се грижела за него по време на болничния престой. Непосредствено след приемането му в болницата, докато още бил в реанимация, свидетелката разговаряла с лекари, които я уверили, че са направили всичко, за да спасят крака, но не давали големи надежди. Самият Т. бил в лошо физическо и психическо състояние, не спирал да повтаря, че не е виновен за катастрофата и е карал бавно. Докато му преливали кръв, получил алергична реакция от която се тресял в леглото, а тялото му било в червени петна. Споделял, че му се привиждали моменти от катастрофата, хора. При преместването му в отделение по ортопедия се оказало, че е настанен в стаята, в която е бил баща му, когато са ампутирали неговия крак. Всичко това, вкл. и ампутацията, повлияло негативно на психиката му, дори споделял, че мисли да сложи край на живота си, плакал. Няколкото операции били под пълна упойка, а след всяка му вливали обезболяващи медикаменти, въпреки които захапвал дръжката над леглото, за да преодолее болката. Лежал в болницата общо 46 дни, а след изписването ходел на превръзки, но раната налагала допълнителни грижи, които полагала медицинска сестра срещу заплащане. Живеел при баба си и дядо си, не можел да спи и имал усещането, че някой го наблюдава и иска да го убие.

Имал приятелка, с която имали намерение да сключат брак, но след инцидента се разделили, поддържал ограничени контакти с приятели, станал по-затворен, бил ограничен в ежедневните дейности и напълнял. Наскоро му сложили протеза, която с течение на времето подлежала на подмяна, не трябвало на вдига тежки неща. Все още бил в болнични и се съмнявал, че ще може да продължи да работи на същата длъжност, на която бил преди инцидента, понеже била свързана с по-интензивно движение.

Показанията на изслушаните свидетели съдът кредитира, като непротиворечиви и съответстващи на останалите, събрани по делото доказателства.

Ищецът, действащ чрез пълномощник, е депозирал искане пред „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, оценени от него на 500 000 лв., като по образуваната щета, с писмо от 17.07.2025 год., застрахователят е изискал представяне на допълнителни документи. Липсват доказателства те да са били представени, респ. искането за заплащане на обезщетение да е било удовлетворено или отхвърлено.

Въз основа на така установените факти, съдът намира за частично основателни исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за законната лихва за забава, по следните съображения:

Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за имуществени и неимуществените вреди, вследствие на 3 телесни увреждания, причинени на трети лица от застрахования водач, при управление на автомобил - чл.429, ал.1 вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. За целта, при настъпило застрахователно събитие, съгл. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият може да депозира претенцията си за обезщетяване направо пред застрахователя и при отказ на последния - да я предяви пред съда.

Установено е, че застрахован при ответното дружество водач – М. Н., при управление на лекия си автомобил и предприемайки ляв завой на място на пътното платно, обозначено с двойна непрекъсната линия, е нарушила правилата за движение – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.6, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.36, ал.2, т.2 от ППЗДвП и чл.37 от ЗДвП, с което е станала причина за произшествието, допускайки сблъсък с движения се в лентата за насрещно движение мотоциклет, управляван от Т. А..

В резултат на събитието, на последния сериозно е увредена лявата подбедрица, наложило последваща ампутация. С това несъмнено са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се е негативни физически и психически преживявания (болки и страдания).

Както се каза по - горе, застрахователят отговаря за обезщетяване на имуществените и неимуществени вреди от телесни увреди.

При определяне на справедливия по см. на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението, дължимо за репариране на вредите от конкретното телесно увреждане, съдът изходи от множеството обективни и установени по делото критерии, обсъдени в тяхната съвокупност, съгласно указанията, дадени с ППВС № 4 / 1968 год. – младата възраст на пострадалия, дългата продължителност и интензитета на търпените болки, тяхното съществено отражение върху психиката му, дългия оздравителен период до отшумяване на болките и оставащия до живот физически недъг. Спазвайки правилото на посочения законов текст за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 300 000 лв. с равностойност от 153 387.56 евро, до който претенцията за неимуществени вреди, като основателна, следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.

Това налага разглеждане на възражението на ответната страна - за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, но същото се преценя за неоснователно, поради неговата недоказаност - не се установи пострадалият да се е движил със скорост, по – висока от разрешената, а предвид краткото разстояние между светофара, от който е тръгнал пострадалият мотоциклетист от място и начина на колизията с лекия автомобил (мястото на удара е в предната лява част на автомобила, а не в дясната му страна; мотоциклетът е ударен почти странично), дори и да бе правоспособен, движейки се с разрешената за населеното място скорост, сблъсъкът отново би бил неизбежен. Т.е. той не е допринесъл в каквато и да било степен за настъпване на вредите.

Основателността на главния иск има за закономерна последица уважаването на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва върху дължимото обезщетение.

Съгл. чл. 429, ал. 3 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят заплаща лихвите за 4 забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е найранна. Няма доказателства за датата, на която ищецът е сторил това, но е налице доказателство – писмото-отговор, че към 17.07.2025 год. претенцията за неимуществени вреди е била предявена, а ответният застраховател не се е произнесъл (положително или отрицателно) по нея. Поради това претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се уважи от посочената дата.