Решение № 159 от 02.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Станислав П. Георгиев

Катя Ст. Пенчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000486 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260024/8.03.2021 г., постановено по т.д. № 97/2018 г. на ОС-Х., в частта му, с която ЗАД“О.-З.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на Р. ИЛ. Г. сумата над 8 591,29 лв. до 30 000 лв. за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, породени от ПТП, настъпило на 11.10.2017 г. в землището на с.У., община Х. на път *********, км.***** с участието на „М.С.“ с рег. № *********, обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното по спора застрахователно дружество, полица *******************, валидна до 5.10.2018 г., с водач Х. И. Н. и ищеца като водач на ПТС-каруца, за което има влязъл в сила съдебен акт по чл. 300 от ГПК – определение от открито заседание на 14.09.2020 г. по НОХД № 448/2020 г. на РС-Х. по чл. 384 от НПК, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 2.07.2018 г. върху посочената разлика до окончателното изплащане, както и в частта му за разноските, с която 1 дружеството е осъдено да заплати на Държавата по сметка на съда ДТ върху уважената част от исковете в размер на 1 256,08 лв., както и 600 лв. –разноски по делото за експертизи, и да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата 1 207,06 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на Р.Г..

Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АДгр.С. моли решението да бъде отменено в обжалваната негова част като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 14.04.2020 г.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на ноди доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Р. ИЛ. Г. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.06.2020 г.

Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 2.07.2018 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество „О.-З.“АД-гр.С. да му заплати сумата 60 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това неудобства вследствие на уврежданията, настъпили при и в резултат на ПТП на 11.10.2017 г. по вина на водача Х. И. Н. при управлението от него на автомобил „М.С. *** ***“ с рег. № *********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, както и да му заплати сумата 2 804,16,80 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечението на ищеца от получените увреждания в резултата на ПТП на 11.10.2017 г., които обезщетения се претендират от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба в съда 2.07.2018 г. По негово искане в производството пред настоящата съдебна инстанция е прието ново писмено доказателство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на 2 обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 11.10.2017 г. е настъпило ПТП с участието на автомобил „М.С. *** ***“, управляван от Х. И. Н., и на ППСкаруца, теглена от животинска тяга-кон, управлявано от ищеца Р. ИЛ. Г., при което е пострадал ищецът Г.. Не се спори понастоящем между страните, че виновен за това ПТП водач е Х. Н., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост телесна повреда на ищеца. Не се спори между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил Х. Н. е имало сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени и имуществени вреди, представено в копие с исковата молба. Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба 2.07.2018 г. на ищеца не е било изплатено от застрахователното дружество обезщетение. Твърдението на ищеца е, че в резултат на настъпилото по вина на водача Х. Н. ПТП са му причинени уврежданията, посочени в исковата молба – счупване на дясната подбедреница, закрито и рана с размери 2/0,5 см. на темпоралната част на главата, поради което той е бил хоспитализирал за периода от 11.10.2017 г. до 19.10.2017 г. и е претърпял оперативно лечение, - и той е претърпял силни болки и страдания. Твърди, че след изписването от болницата възстановителният период е продължил около половин година, като и към момента на подаване на исковата молба има болки, скованост и ограничени движения в областта на фрактурата. Твърди, че изпитва и притеснения за здравословното си състояние, което е дало отражение и на психиката му.

Твърди, че вследствие на изживения шок се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня и вниманието, както и се притеснява, че няма да може да се възстанови напълно от получените травми, че до края на живота си ще бъде с намалена работоспособност и няма да може да осигурява препитание за семейството си. Твърди, че във връзка с лечението си е направил разходи в размер на 2 607,46 лв. Претендира за присъждане на 3 обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 2 607,46 лв. и на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.

С подадения на 10.09.2018 г. отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Твърди наличие на изключителна вина на ищеца като другия участник в ПТП, който е довел до процесния пътен инцидент. Твърди, че вина за получените увреждания има и пострадалият ищец, защото е управлявал ППС в нарушение на правилата на чл. 71,ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба всяко ППС с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, като светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство, като при спазване от ишеца на тези правила процесният инцидент въобще не би настъпил. Твърди, че е налице принос на пострадалия, който е основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно завишен.

С допълнителната искова молба от 11.10.2018 г. ищецът заявява, че са неоснователни твърденията на ответника за липса на вина на застрахования водач, респективно, за изключителна вина на ищеца за вредоносния резултат, както е неоснователно и оспорването на размера на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

С отговора от 15.11.2018 г. на допълнителната искова молба ответното дружество поддържа заявените свои твърдения, възражения и оспорвания.

С молба от 6.11.2020 г. ищецът твърди, че възстановителният му процес не е приключил, продължава да бъде нетрудоспособен, както и продължава да търпи болки, страдания и битови неудобства, като с разпореждане от 14.07.2020 г. му е определена пенсия за инвалидност със срок до 1.05.2021 г., а на 9.09.2019 г. е претърпял още една оперативна интервенция, при която е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибията и фибулата на десния крак. Също с молба от 6.11.2020 г. твърди, че е направил 4 имуществени разходи и в размер на 196,70 лв., поради което увеличава размера на претенцията си за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на 2 804,16 лв., което увеличение на иска е допуснато с определение на окръжния съд в съдебното заседание на 30.11.2020 г. С молба от 12.01.2021 г. ищецът посочва наличието и на уврежданията лека пасивна палпаторна болезненост в областта на дясната подбедица, наличие на оток и деформация в областта на дясната подбедрица и глезенна става, накуцваща походка и скъсяване на десния долен крайник с 2 см., с оглед на което влошено здравословно състояние е заявено искане за допускане на увеличение на размера на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата 60 000 лв., което увеличение на иска е допуснато с определение на окръжния съд в съдебното заседание на 1.03.2021 г.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът посочва, че съгласно влязлото в сила споразумение по НОХД №448/2020 г. на РС-Х. водачът Х. Н. виновно е извършил противоправно деяние, като при управлението на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20,ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, с което Н. е предизвикал настъпването на процесното ПТП, довело и до увредите на ищеца. Съдът преценява, че доказателствата по делото водят до извод за настъпване на вредоносния резултат от поведението на ищеца и това на Н., като тези два фактора съвкупно са довели до настъпилия пътен инцидент, който е в пряка връзка с действията на тези две лица. Съдът преценява, че Н. е следвало да съобрази в конкретната обстановка преди настъпване на удара с водената от ищеца каруца, че се движи нощем в близост до населено място, разминава се с няколко последователно движещи се насрещни МПС с включени светлини, поради което той е водел своето ВПС на къси светлини съобразно чл.

5

70,ал.2,т.1 от ЗДвП, осветяващи напред до 50 м., като и насрещните светлини намаляват възможността му в момента на разминаването да възприеме нормално обстановката на пътя. Съдът счита, че Н. е следвало да съобрази скоростта си не с максимално разрешената за участъка от пътя 80 км/ч, а със съответната на тези пътни условия, която вещото лице определя на 54,9 км/ч, за да може да избегне удара са каруцата, поради което, въпреки че е управлявал МПС със скорост 71,9 км/ч, под максимално допустимата 80 км/ч, тази скорост се явява несъобразена с конкретната пътна обстановка и той не е изпълнил изискванията на чл. 20,ал.2 от ЗДвП. Съдът приема, че от страна на ищеца е налице грубо нарушение на изискването на чл. 71,ал.1 от ЗДвП, както и ищецът е нарушил задължението си по чл. 106,ал2 от ЗДвП през тъмната частна денонощието да води каруцата, облечен със светлоотразителна жилетка. Съдът преценява, че ако ищецът бе изпълнил посочените законови изисквания към него и водената каруца при движението си нощем, то не би се стигнало до настъпване на процесното ПТП или вредоносните последици биха били значително по-леки. Съдът се позовава са заключението на СТЕ, съгласно която при видимост нощем в момента на ПТП, ако каруцата и водачът й са били надлежно оборудвани, водачът на товарното МПС в конкретния случай при скоростта му от 71,9 км/ч би имал техническа възможност да спре и да предотврати инцидента, тъй като би видял каруцата от разстояние 71,39 мм., но поради липсата на това оборудване той я възприема от едва 24,02 м. По тези съображения окръжният съд приема, че е налице съвместно причиняване на вредите при равно съотношение, тъй като те са породени от поведението и на двамата водачи в равна степен. Относно получените от ищеца увреждания окръжният съд приема, че те са закрито счупване на дясната подбедрица, възпаление на меките й тъкани и скъсяване на десния крак с 2 см., което е довело до трайно, над 30 дни затруднение в движението на този крайник, което ще е обективно до края на живота. Съдът приема, че болките и страданията са били значителни, като продължават с различна интензивност, както и оздравителният процес, без да има окончателна дата за приключването му.