Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 444 от 17.11.2026, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
809/2026
Подписан
17.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал.7 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал.1, т.2-4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал.1, т.2-4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал.1, т.2-4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Червен бряг, 17.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100809 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг, на основание данните по делото и закона, съдът констатира следното: Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на Н. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. Радомирци, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *****, чрез пълномощника си адв. Т. И. Т., вписан в АК-Плевен с личен номер ****** против И. М. Е., роден на *******., с адрес за кореспонденция: с. Крушовица, общ. Долни Дъбник, обл.

Плевен, ул. ***** - лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В молба молителката описва, че с ответника се запознали по интернет и започнали да си пишат през м. август 2026г. В средата на същия месец дошъл да се видят в дома й в с.

Радомирци. Така се запознали и си допаднали. След това ответникът Е. дошъл още два пъти на гости на молителката. Н. се влюбила в него, като последния път, на 15 или 16.08.2026г., майка й ги хванала, като заварила ответника Е. в къщата им и го изгонила. Така страните продължили да поддържат връзка по месинджър на „Фейсбук“ и по телефона. През това време Е. уговарял Н. и успял да я накара да избяга от вкъщи с него. Поели с негов автомобил към гр. Петрич, за да са по-далече от семейството на момичето. Впоследствие ответника взел телефонния апарат на момичето и блокирал всички, като й забранил да ползва телефона си. През това време според Н., ответникът Е. започнал да приема пред нея наркотици, след това буйствал, почвал да я бие, скубе и да я удря в главата. Бил и вербално агресивен, като я заплашил, че ще я убие. Молителката описва, че баща й и майка й започнали да я търсят, за да си я приберат, но ответника не я пускал. Била в страх и паника, едновременно от това, че била свидетел на употребата на забранени субстанции от ответника, и от друга страна, че била бита и обиждана, като освен това искала да си отиде, а Е. не й позволявал.

Молителят счита, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от лицето И. М.

1

Е., роден на *******., с адрес за кореспонденция: с. Крушовица, общ. Долни Дъбник, обл.

Плевен, ул. *****, под формата на психическо и физическо такова, тъй като била бита, обиждана, скубана, псувана, заплашвана с убийство - за периода от месец август 2026г. до 07.09.2026г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита.

С молбата са представени доказателства, направени са доказателствени искания.

При тези фактически твърдения, съдът намира, че страната формално е посочила, че домашното насилие следвало от поведението на И. М. Е., който е лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка и който в периода от месец август 2026г. до 07.09.2026г. е причинил домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо такова, чрез извършване на побой, скубане и др., както и с отправяне на обиди, псувни и заплахи с убийство на молителката Н. А. Н..

Молбата е уважена, като съда е издал Заповед за незабавна защита с рег. № 22/15.09.2026г.

Н. А. Н. - редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с адв. Т. Т. от АК- Плевен - процесуален представител на молителя, който от името на доверителя му поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира съдебни разноски.

И. М. Е. - редовно призован се явява лично. Твърди пред съда, че не е извършвал домашно насилие над молителя. Излага доводи, че фактическата обстановка изложена от молителя не отговаря на истината. Твърди, че Н. доброволно се е съгласила и сама е приела комуникация и връзка с него.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на този закон, а именно лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, поради което молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена 2 сила.

В съдебно заседание молителката Н. А. Н. поддържа изложеното в молбата и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Пред съда допълва, че насила била с ответника, не е обичала същия. Твърди пред съда, че ответника я карал да проституира и че насила я карал да ходи в неговото село Крушовица. В проведеното открито съдебно заседание на 17.11.2026г., Н. твърди още, че с ответника се познават от 2021г., но от лятото на 2026г. започнали да се виждат. Ответникът Е. идвал и в къщата, в която живее молителката, но впоследствие започнал да я кара да работи за него. Започнал да я бие, като пътуванията са били, за да работи за него. Физически я биел всеки път. Н. А. Н., заявява още пред съда, че се чувства заплашена от ответника и затова пуснала молбата за домашно насилие. Допълва, че разговаряла с полицията, но им казала, че е с ответника по свое желание, но твърди, че той я карал да говори така. Споделя, че ответника Е. се дрогирал пред нея с трева, чай, както и че я карал да ходи с него в махалата в Сливен, за да взема дрога. Съдът до голяма степен кредитира показанията на молителя Н. А. Н. като логични, непротиворечиви и обективни.

Същите са оспорени от ответника в производството. Твърди пред съда, че не е извършвал домашно насилие над молителя. Излага доводи, че фактическата обстановка изложена от молителя не отговаря на истината. Твърди, че Н. доброволно се е съгласила и сама е приела комуникация и връзка с него. Ответникът Е., твърди още, че никога не заплашвал Н. да бъдат заедно. Пред съда Е. отрича да е нан.л побой на молителката, както и че карал Н. да проституира.

Съдът счита, че има известни разминавания в личното обяснение на ответника, с фактите по делото. Същият, от една страна твърди, че никога не заплашвал Н. да бъдат заедно, а след това твърди, че бил разочарован от нея, изпращал й снимки с друга приятелка, която „ядосало“ молитката. Отделно от това, горното се разминава и с казаното от разпитаните свидетели Ф. Н. Р. и Л. М. Р..

Пред съда свидетеля Р. споделя, следното: „Племенницата ми се е запознала с И., тя се съгл.ва да излязат да се срещнат. Качват се в автомобила и стигат чак до Петрич. Майката и бащата на Н. ми се обаждат отидохме и звъним й, те не вдига първо телефона, след това вдигна телефона. Не искаше да каже къде се намират. Два три дни липсваше и след това той си и прибра в Крушовица в неговото село. Бащата на Н. е моя брат, и с паник атаки, болен е.

Отидохме до Крушовица да я вземем. Влязохме в къщата тя излезе и ние тръгнахме. И. започна караници с майката на Н.. Прибрахме се в с. Радомирци, не се мина и седмица той започна да я заплашва, да излезе да се срещнат“. Р. споделя още, че И. спирал нощем пред къщата им, като започвал да псува, и да вика да излязат, на брат ми на къщата има камери и сме видели, че е той и по колата.

От своя страна, свидетелят Р., разказва пред съда, че първият път Н. доброволно е заминала с него, като след това отишли да си я приберат. След това той я е завел в гр.

Петрич, а вторият път когато пак заминали, ответника я заплашвал. Третият път според свидетеля Р., ответника Е. отвлича молителката и я кара в Сливен. Р. твърди още, че знае за заплахите от ответника към молителя, тъй като в този период са били постоянно заедно и били съпричастни с всичко, което се случвало с Н..

Горните твърдения на свидетелите Р. и Р., са достатъчно последователни и логични, като същите доприн.т за изясняване на фактическата обстановка по случилото се. Същите са в тотален противовес на изложеното от ответника Е., като последния дори и да е имал първоначални добри намерения, действията му са отишли в посока на извършено домашно насилие в периода от месец август 2026г. до 07.09.2026г. по отношение на молителя. Тази фактическа обстановка доприн. съда да кредитира с доверие казаното от свидетелите Р. и Р. и да кредитира с доза скептицизъм изложеното пред съда от ответника Е..

Свидетелите . Д. – майка на ответника и К. К., твърдят разнопосочни факти и 3 обстоятелства по случилото се. Съдът не следва да обследва в цялост свидетелските показания на свидетелите Д. и К., тъй като твърденията им са хаотични и не носят доказателствена тежест по установяване на важни факти и обстоятелства по случилото се между молителя и ответника. Свидетелят Д. твърди, че „Имало е разправии и у тях, и у нас“, но без да сочи подробности за отношенията между страните. Свидетелят К. от една страна, твърди пред съда, че посещавала семейството на ответника постоянно, но от друга сочи, че живее в гр. Плевен и не работи. Дава обяснения по отношенията между страните, без в детайли да декларира постоянното си присъствие в семейството на ответника и да описва преки наблюдения от случващото се.

Съдът не следва да кредитира с доверие казаното от свидетелите . Д. и К. К..

Въз основа на горните непротиворечиви факти и обстоятелства и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че в периода от месец август 2026г. до 07.09.2026г. спрямо молителя Н. е причинено домашно насилие, изразяващо се в извършването на физически и психически тормоз, извършен от И. М. Е. чрез извършване на побой, скубане и др., както и с отправяне на обиди, псувни и заплахи с убийство на молителката Н. А. Н..

Това поведение на ответника е морално укоримо и противоправно, като е възбудило основателна тревога и страх у пострадалата. Данни за това се съдържат, както в писмените доказателства, така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за извършено домашно насилие.

Актът на домашно насилие може да бъде както физически, така и психически като първият не е необходимо да бъде с видими белези по пострадалото лице. Относно психическото насилие липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и условията и начина на извършване. С действията си от месец август 2026г. до 07.09.2026г. ответника Е. е причинил домашно насилие, изразяващо се във физическо и психическо такова, чрез извършване на побой, скубане и др., както и с отправяне на обиди, псувни и вербални заплахи за живота и здравето на молителя, като така ответникът е осъществил безспорно актове на домашно насилие спрямо Н., като е създал у нея страх за сигурността й и негативни емоции.