Определение № 14675 от 02.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14675 гр. София, 02.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20241100102011 по описа за 2024 година

Предявени са от седем физически лица - А. А. К., М. А. Я., Н. Й. М., Л. Г. Л., М. Д. Е., Й. С. Д. и С. Л. К., против „Йеттел България“ ЕАД следните искове:

- главен иск с правно основание чл. 186, ал.1 от Закона за защита на потребителите за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективни интереси на потребители, които действия се изразяват във включване в договори за мобилни услуги с потребители на неравноправни клаузи: чл. 9, предложение последно; чл. 9, стр. 5 (а), (б), (в), всички от договори за мобилни услуги, сключени след м.08.2023 г., както и да забрани на ответника пригането на тез клаузи в бъдеще, вкл. и посочването им в бъдещи типови договори за мобилни услуги, сключвани с потребители, както и приложения и общи условия към тях;

- евентуални искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че горепосочените клаузи са нищожни като неравноправни на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.3, т.5, т.9, т.13, т.14, т.18, т.19 от ЗЗП, чл.9 от ЗЗД и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

С уточняваща молба от 14.05.2024 г. ищците предявяват н о в главен иск срещу ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективни интереси на потребители, които действия се изразяват във включване в договори за мобилни услуги с потребители на неравноправна клауза - т.22 от Общите условия и да забрани на ответника за в бъдеще прилагането на тази клауза, вкл. посочването й в бъдещи типови договори за мобилни услуги, сключвани с потребители.

Със същата уточняваща молба са предявени и нови евентуални искове – съдът да признае за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че т.22 от Общите условия е неравноправна.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете като недопустими. Счита, че правната квалификация на предявения главен иск е по чл.186 от Закона за защита на 1 потребителите. Твърди, че той е специален закон, който урежда колективната искова защита в случаите на нарушение на колективни интереси на потребители. В чл.186 от ЗЗП изчерпателно са посочени лицата, легитимирани да предявят иск за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективни интереси, а именно: а/Сдружения за защита на потребителите, включени в списъка по чл.164, ал.1, т.7 от ЗЗП и б/Комисията за защита на потребителите.

По отношение на евенуталните искове за прогласяване нищожността на конкретни разпоредби от договорите за мобилни услуги – ответникът е посочил, че тези искове са в защита на индивидуалните интереси на конкретни потребители, сключили договор с ответника, поради което нищожността на отделни разпоредби от договорите може да се релевира от всеки от потребителите в самостоятелен исков процес срещу ответника, не и по пътя на колективния иск, който е неприложим, поради липса на колективен интерес.

Индивидуалните искове не са и в родовата компетентност на СГС.

По отношение на допълнително предявения иск с уточняващата молба – за преустановяване и забрана за включването на клаузата по т.22 от Общите условия, а при евентуалност за прогласяването й за нищожна – ответникът е посочил, че ищците не разполагат с активна процесуална легитимация, тъй като съгласно чл.148, ал.1, т.4 от ЗЗП единствено Комисията за защита на потребителите е легитимирана за предяви колективен установителен иск за прогласяване нищожност при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия по реда на глава девета, раздел IV от Закона за защита на потребителите. Ответникът твърди още, че т.22 от ОУ е отменена на 15.08.2023 г. и в този смисъл искането е недопустимо и на това основание.

Съдът, като обсъди възраженията на ответника за недопустимост на главния иск, намира същите за основателни, поради следните съображения:

Ищците твърдят, че са нарушени колективни интереси на потребители, чрез включване в договори за мобилни услуги след м.08.2023 г. на неравноправни клаузи – чл.9, предложение последно; чл. 9, стр. 5 (а), (б), (в), както и т.22 от ОУ. С предявения иск са поискали да бъде осъден ответникът да преустанови действията си, с които нарушава колективни интереси на потребители, а именно включването в договорите с потребители на посочените в исковата молба неравноправни клаузи и да забрани на ответника пригането на тези клаузи в бъдеще.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 186, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Уредбата в Закона за защита на потребителите по глава девета, раздел IV „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ - е специална спрямо производството по колективни искове по ГПК и предвижда различен кръг на легитимираните лица да предявят искове. Уредбата по ГПК намира приложение единствено относно процесуалните правила за разглеждане на исковете, но не и по отношение на активно легитимираните лица и предмета на колективните искове.

В чл.186, ал.1 и ал.3 от ЗЗП е посочено, че иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на 2 потребителите, може да се предяви единствено от:

Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП;

Комисията за защита на потребителите.

В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 361/18.07.2016 г. по чтд № 660/2016 г. на ВКС, ТК, второ отделение.

Ищците са извън кръга на легитимираните лица по чл.186, ал.1 и ал.3 от ЗЗП да предявят колективен иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективен интерес на потребители, поради което, на основание чл.130 от ГПК, производството по предявения главен иск следва да бъде прекратено.

Относно евентуалните искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че са нищожни като неравноправни чл. 9, предложение последно; чл. 9, стр. 5 (а), (б), (в) от договори за мобилни услуги, сключени след м.08.2023 г. и т.22 от Общите условия:

Съдът намира, че производството по тези искове също следва да бъде прекратено, но на друго основание – чл.118, ал.2 от ГПК, вр.чл.103 от ГПК, тъй като евентуалните искове са родово подсъдни на районен съд, а не на окръжен съд.

Ищците по недопустим начин са съединили главен иск за защита на колективен интерес по чл.186, ал.1 от ЗЗП с евентуални искове за защита на техни индивидуални интереси за прогласяване нищожността на клаузи от сключени от тях договори за мобилни услуги. Исковете по чл.186, ал.1 от ЗЗП, ако са предявени от активно легитимирани лица, се разглеждат по реда на особеното исково производство по глава тридесет и трета на ГПК “Производство по колективни искове“, а не по общия исков ред, по който се разглеждат искове за прогласяване нищожността на неравноправни клаузи от потребителски договори.

Основно правило при обективно съединяване на искове е, че те трябва да подлежат на разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред./аргумент от чл.210, ал.2 от ГПК/. В този смисъл е и съдебната практика – напр. мотиви към решение № 186/09.07.2013 г. по гр.д. № 1303/2013 г. на ВКС.

Тъй като неоценяемите искове за прогласяване нищожността на клаузи от договори с потребители не попадат в нито една от хипотезите за подсъдност на окръжен съд, уредени в чл.104 от ГПК, същите са подсъдни на районен, а не на окръжен съд. Тези искове подлежат на разглеждане по друг съдопроизводствен ред, различен от реда, по който подлежи на разглеждане главния колективен иск, поради което не е налице хипотезата на чл. 104, т.6 от ГПК.

По изложените съображения производството по евентуалните искове следва да бъде прекратено, на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, вр. чл.103 от ГПК, и същите да бъдат изпратени по родова подсъдност на Софийския районен съд.

Мотивиран така, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото в частта, относно предявения главен колективен иск с правно основание чл. 186, ал.1 от ЗЗП от А. А. К., М. А. Я., Н. Й. М., Л. Г. Л., М. Д. Е., Й. С. Д. и С. Л. К., против „Йеттел България“ ЕАД за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективни интереси на потребители, които действия се изразяват във включване в договори за мобилни услуги с потребители на неравноправни клаузи: чл. 9, предложение последно; чл. 9, стр. 5 (а), (б), (в), всички от договори за мобилни услуги, сключени след м.08.2023 г. и т.22 от ОУ, както и да забрани на ответника прилагането на тези клаузи в бъдеще, вкл. и посочването им в бъдещи типови договори за мобилни услуги, сключвани с потребители, както и приложения и общи условия към тях.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата част, относно предявените от А. А. К., М. А. Я., Н. Й. М., Л. Г. Л., М. Д. Е., Й. С. Д. и С. Л. К., против „Йеттел България“ ЕАД евентуални искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че чл. 9, предложение последно; чл. 9, стр. 5 (а), (б), (в), всички от договори за мобилни услуги, сключени след 08.2023 г. и чл.22 от ОУ, са нищожни като неравноправни, на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.3, т.5, т.9, т.13, т.14, т.18, т.19 от ЗЗП, чл.9 от ЗЗД и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

ИЗПРАЩА евентуалните искове по родова подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4