Определение № 37220 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37220 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110125314 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 275530/08.09.2026 г. на Н. В.

К., в която като ответници са посочени С. Е. Г., Й. И. С. и М. Г. П., във връзка с оспорване по реда на чл. 40 ЗУЕС на решения на общото събрание на етажната собственост в гр. София, кв. , проведено на 30.04.2026 г.

Постъпила е молба с вх. № 303325/02.10.2026 г., озаглавена като изпълнение на разпореждане № 116965/29.09.2026 г., изменение на петитума и искане за обезпечение. С молба с вх. № 307011/06.10.2026 г. ищцата е представила документ за внесената държавна такса във връзка с частната й жалба срещу разпореждане № 113674/21.09.2026 г.

По искането за допускане на обезпечение:

С молбата от 02.10.2026 г. се иска до окончателното приключване на делото да бъдат допуснати мерки, изразяващи се в деактивиране на системата за автоматично управление и контрол на ползването на асансьора чрез чипове; деактивиране, изключване и покриване с непрозрачна лепенка на монтираната на тавана на асансьора камера; отнемане от лицата, които разполагат с тях, и унищожаване на създадените видеозаписи.

Искането е неоснователно.

Обезпечителното производство е функционално свързано с исковото и предполага достатъчно индивидуализиран и допустим иск, чиято вероятна основателност, обезпечителна нужда и съответствие с поисканата мярка съдът да прецени. В случая нередовността на исковата молба относно надлежното насочване на първоначално предявения иск не е отстранена, а заявената с последващата молба замяна на основанието и петитума не е допустима по изложените по-долу съображения.

Молбата за обезпечение в деня на подаването й по чл. 395, ал. 2 ГПК налага предпоставките за допускане на обезпечението да се преценяват към този момент.

Произнасянето не може да се отлага до евентуалното последващо отстраняване на нередовностите, тъй като това би обезсмислило бързината и предназначението на обезпечителната защита. Ето защо неотстранената нередовност на исковата молба е основание искането да бъде отхвърлено.

Самостоятелно основание за отхвърляне е и неподходящият характер на поисканите мерки. Член 397, ал. 1 ГПК предвижда възбрана върху недвижим имот, запор върху движими вещи и вземания на длъжника, както и други подходящи мерки, определени от съда, включително спиране на моторно превозно средство от движение и спиране на изпълнението. Възможността за определяне на друга подходяща мярка не допуска предоставяне по обезпечителен ред на самата защита, която се търси с решението по 1 съществото на спора. Неподходящи са мерките, чието действие е идентично по резултат с уважаването на исковата претенция и води до предварителното й удовлетворяване.

В молбата ищцата иска премахване на системата за чипов достъп и на камерата, а като обезпечение претендира тяхното деактивиране и преустановяване на действието им.

По конкретното си съдържание тези мерки биха осигурили непосредствено целения с новите искания фактически резултат: свободно ползване на асансьора без чипове и преустановяване на видеонаблюдението. Те не служат за запазване на възможността за осъществяване на правата при бъдещо уважаване на иска, а предоставят предварително търсеното удовлетворение. Спрямо първоначалния иск по чл. 40 ЗУЕС исканите фактически действия надхвърлят предмета на защитата чрез отмяна на решенията на общото събрание.

Искането за отнемане и унищожаване на вече създадените записи е още понесъвместимо с обезпечителната цел и не представлява временна мярка за обезпечаване на бъдещото решение. Поради това поисканите мерки не могат да бъдат допуснати като „други подходящи мерки“ по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.

По редовността на исковата молба и исканото изменение на иска:

С определение № 33841/17.09.2026 г., а впоследствие и с разпореждане № 116965/29.09.2026 г., на ищцата са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. С последното разпореждане е предоставен едноседмичен срок от съобщението: да бъдат индивидуализирани останалите лица, за които се твърди, че участват като ищци, и да бъде потвърдена волята им за участие; както и искът по чл. 40 ЗУЕС да бъде насочен срещу всички останали собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, имащи право на участие в общото събрание към предявяването му, без необходимост от поименното им индивидуализиране. Изрично е указано, че при неизпълнение на първото указание за ищец ще се счита единствено Н. В. К., а при неизпълнение на второто исковата молба ще бъде върната.

В молба с вх. № 303325/02.10.2026 г. Н. В. К. заявява, че желае да бъде единствен ищец. В тази част неяснотата относно ищцовата страна е отстранена и неизпълнение на първото указание не обуславя връщане на исковата молба. Не е изпълнено обаче второто указание, тъй като ищцата изрично посочва, че насочва претенцията си само срещу С. Е. Г., Й. И. С. и М. Г. П..

Същевременно ищцата заявява, че предмет на делото не са решенията на общото събрание, а твърдени самоволни действия на тримата ответници – поставяне на система за чипов достъп до асансьора на 24.07.2026 г., отказ на 28.07.2026 г. за премахването й и за предоставяне на чипове, както и поставяне на камера на 13.08.2026 г. Формулира искания за установяване незаконосъобразността на поставянето на системата и камерата и за тяхното премахване, като се позовава на чл. 109 ЗС.

Правната квалификация се определя от съда въз основа на изложените факти и поисканата защита, поради което само позоваването на друга правна норма не представлява изменение на иска. В случая обаче вместо защита срещу решения на органа на етажната собственост и тяхната отмяна се въвежда защита срещу самостоятелни фактически действия на три конкретни лица, за които се твърди, че препятстват упражняването на правото на собственост, с искане за осъждането им да премахнат поставените съоръжения. По този начин се променят както правопораждащите обстоятелства, на които се основава претендираната защита, така и видът и съдържанието на търсения съдебен резултат.

Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът може при предвидените в закона условия да измени основанието на иска или, без да изменя основанието, да измени искането си.

Едновременната замяна на основанието и петитума представлява предявяване на нов иск и е недопустима под формата на изменение на първоначалния. Предвидената възможност за преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно не обхваща търсената в случая промяна на конститутивната защита по чл. 40 ЗУЕС с негаторна защита по чл. 109 ЗС при различен фактически състав.

Уточняването на неясно изложени факти или на несъответстващ им петитум по реда на чл. 129 ГПК следва да се разграничава от въвеждането на ново спорно право. Тук първоначалният предмет на защитата срещу решенията на общото събрание е очертан, а останалата неотстранена нередовност се отнася до надлежното насочване на този иск.

Изрично заявеното заменяне на този предмет със защита срещу лични фактически действия на тримата посочени ответници не изпълнява даденото указание с посоченото по-горе разпореждане. Поради изложеното исканото изменение не следва да бъде допуснато.

2

Тъй като указанието по т. 2 от разпореждане № 116965/29.09.2026 г. не е изпълнено в предоставения срок, въпреки изрично посочената последица, първоначалната искова молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото да бъде прекратено.

По новозаявеното искане:

Както вече бе изложено заявеното изменение по чл. 214 ГПК на предявената искова претенция не следва да бъде допускано, тъй като не са налице предпоставките на посочената законова разпоредба. Ето защо молбата с вх. № 303325/02.10.2026 г. следва да бъде изпратена в заверен препис на ръководителя на I гражданско отделение на Софийски районен съд за преценка за образуване на ново дело по заявеното искане за защита по чл.

109 ЗС. Преценката за редовността, допустимостта и точната квалификация на новите претенции следва да се извърши в съответното самостоятелно производство.

По администрирането на частната жалба:

С разпореждане № 113674/21.09.2026 г. е върната като просрочена частната жалба с вх. № 288380/18.09.2026 г. срещу разпореждане № 108155/08.09.2026 г. Срещу връщането е подадена частна жалба, за която с разпореждане № 118963/02.10.2026 г. е прието, че е подадена в срок, и е указано представяне на документ за внесена държавна такса от 7,67 евро по сметка на Софийски градски съд.

С молба с вх. № 307011/06.10.2026 г. е представен платежен документ от 06.10.2026 г. за внасяне на указаната сума по сметка на Софийски градски съд. Констатираната нередовност е отстранена, поради което частната жалба срещу разпореждане № 113674/21.09.2026 г., заедно с делото и допълнително представените книжа, следва да бъде изпратена на Софийски градски съд за произнасяне по компетентност.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. В. К., обективирано в молба с вх. № 303325/02.10.2026 г., за допускане на обезпечение чрез деактивиране на системата за автоматично управление и контрол на ползването на асансьора чрез чипове в етажната собственост в гр. София, кв. „; деактивиране, изключване и покриване с непрозрачна лепенка на камерата, монтирана на тавана на асансьора; отнемане и унищожаване на създадените видеозаписи.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца на Н. В. К. по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК исканото с молба с вх. № 303325/02.10.2026 г. изменение на първоначално предявения иск по чл. 40 ЗУЕС чрез едновременна замяна на основанието и петитума с искания срещу С. Е. Г., Й. И.

С. и М. Г. П. за защита по чл. 109 ЗС чрез премахване на системата за чипов достъп до асансьора и на монтираната в него камера.

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 275530/08.09.2026 г. на Н. В. К. поради неизпълнение на указанието по т. 2 от разпореждане № 116965/29.09.2026 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 25314/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на Софийски градски съд за произнасяне по компетентност частната жалба на Н. В. К. срещу разпореждане № 113674/21.09.2026 г., с което е върната частна жалба с вх. № 288380/18.09.2026 г., заедно с делото, молба с вх. № 307011/06.10.2026 г. и приложените към нея платежни документи.

ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от молба с вх. № 303325/02.10.2026 г. на Н. В. К., ведно с препис от настоящото определение, на ръководителя на I гражданско отделение на Софийски районен съд за преценка за образуване на ново дело по новозаявеното искане за защита по чл. 109 ЗС. Преписите да бъдат изготвени преди изпращането на делото на Софийски градски съд.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищцата.

3

Определението в частите, с които е отхвърлено искането за обезпечение и е върната исковата молба с прекратяване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4