Решение № 3885 от 29.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3885 гр. Пловдив, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330102807 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата И. Р. С., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявила против „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори В.Т. и З.С., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 евро, като платена без основание за периода 11.09.2024 г.- 28.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба- 07.04.2026 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че за периода 11.09.2024 г.- 28.11.2024 г., ищецът заплатил на ответника сумата от общо 1 335, 12 лева. Посочва се обаче, че между страните не съществувало облигационно правоотношение за получаване на тази сума, поради което парите били получени при начална липса на основание. Това обуславяло правния интерес от предявяване на осъдителния иск. В случай обаче, че ответникът представел договор или друг документ, обосноваващ основание за имуществено разместване, при условията на евентуалност се прави възражение за неговата недействителност на всички основания по чл.

22 от ЗЗП. Моли се за осъждане на ответника да върне неоснователно получената сума. В този смисъл се предявява иск за връщане на сумата от 5 евро. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с 1 твърдения за недопустимост на иска. Липсвал правен интерес от предявената претенция.

Между страните нямало договорни отношения, нито сключен договор за потребителски кредит. Ответникът не бил финансова институция, а се занимавал с търговско представителство и посредничество. Дружеството не се явявало кредитор, а при своята дейност извършвало определени действия срещу заплащане. Когато пък сключвал договори за кредит с потребители, ответникът действал от името и за сметка на кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Според параграф 1 т. 9 от ДР на ЗПК кредитният посредник сключвал договори от името и за сметка на кредитора, като правата и задълженията се поемали от кредитора, а посредникът получавал единствено предварително подготвени формуляри от договора, без обаче да става страна по правоотношението. Той не носел отговорност за евентуално нарушение на режима на ЗПК, защото не бил кредитор по такъв договор. В този смисъл ответникът не можел да отговаря за пороци на договори, сключени между потребител и кредитор, нито пък дължал възстановяване на суми по тях, защото не бил страна. Моли за оставяне на иска без разглеждане, претендира и разноски. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са представени платежни нареждания от ищеца в полза на ответника в общ размер на 1 335, 12 лева, както следва: разписка от 28.11.2024 г.- за сумата от 976, 64 лева, фискален бон от 11.09.2024 г.- за сумата от 179, 24 лева и фискален бон от 14.10.2024 г.- за сумата от 179, 24 лева.

В първото с.з. пълномощникът на ищеца увеличава размера на иска от първоначално предявения от 5 евро- на 682, 64 евро.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото е предявена претенция за неоснователно обогатяване, като ищецът твърди, че е платил на ответника определена парична сума, без обаче да е налице основание за това, с което последният се е обогатил и като последица следвало да се възстанови това разместване на имуществени блага, чрез връщане на даденото.

По делото като писмено доказателство не е представен договор за заем, за да се приеме, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение. Такова не се и твърди да съществува от ответника, който обаче посочва, че действал като кредитен посредник от името и за сметка на небанкова финансова институция, която сключвала договори за кредит с потребители. Доказателства в тази насока обаче не се представят, нито се ангажират, за да се приеме, че посоченото в отговора действително е така.

На второ място, което е и по- важното, договорът за заем е реален договор, т.е. той се счита за сключен с предаване на заемната сума. В случая отново ответникът не ангажира никакви писмени доказателства за това, че е предал, а пък, че ищецът е получил съответната парична сума- няма разписка, касов ордер, платежно нареждане или каквито и да е данни, от 2 които може да се направи извод за това, че конкретната сума, посочена в договора, в действителност е била предадена в заем на ищеца.

При това положение, не може да се приеме, че между страните е имало сключен договор за потребителски кредит, а оттук- без наличие на такъв, извършените от ищеца към ответника плащания нямат подобно договорно основание. Затова, съдът намира, че е доказана тезата на ищеца, че плащанията му към ответника нямат основание.

Принципно при така предявения иск- за връщане на получено без основание, ищецът единствено е длъжен да докаже, че е дал нещо на ответника, за което твърди, че е без основание, като вече ответникът, който е получил съответната облага, трябва да установи, че има основание да я задържи, без да дължи нейното връщане. Казано с други думи и пренесено към настоящия случай, това означава, че по делото ищецът само доказва, че е платил на ответника паричната сума от 1 335, 12 лева/ 682, 64 евро, за което са представени писмени доказателства, неоспорени от другата страна. Ответникът трябва да докаже какво е основанието, на което е получил тази сума, т.е. за какво е била платена тя, но както вече погоре се посочи, той не доказва валидно договорно правоотношение и оттук следва извод, че плащането не е било извършено като погасяване на задължения по кредит. При това положение, при липса на служебно начало у съда за събиране на доказателства, след като на страните е била указана доказателствената им тежест в процеса, както и при отсъствие на каквато и да е информация от страна на ответника, която да бъде приета като основание за плащане в негова полза на въпросната сума (наличие на конкретно договорно правоотношение или каквото и да е друго основание за получаването й), искът следва да се уважи. Доказано е плащане в полза на дружество, което обаче не установява защо и за какво точно е получило дадената му сума и в тази връзка то следва да дължи връщането й, защото противното би означавало да се обогати неоснователно, което е недопустимо от правовия ред.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищцата се дължат направените разноски, като такива се претендират. Тя е внесла държавна такса в общ размер на 27, 69 евро, като в процеса е представлявана от свой пълномощник, на когото не е заплатила хонорар, в която връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат Д. Б., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал.

1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде съобразено с липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключило само в едно с.з. без никакви усложнения, както и решение на СЕС по дело С-438/ 22, а и с нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, без значение от цената на иска, като то възлиза в размер на 200 евро и е дължимо директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила тези разноски.

3

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори В.Т. и П.Д., да заплати на И. Р. С., ЕГН: **********, от ***, сумата от 682, 64 (шестстотин осемдесет и две евро и шестдесет и четири евроцента) евро, като платена без основание за периода 11.09.2024 г.- 28.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба- 07.04.2026 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори В.Т. и П.Д., да заплати на И. Р. С., ЕГН: **********, от ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 27, 69 (двадесет и седем евро и шестдесет и девет евроцента) евро.

ОСЪЖДА „Кеш Кредит” ЕАД, ЕИК: 205893155, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори В.Т. и П.Д., да заплати на адвокат Д. Г. Б., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата И. Р. С., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 200 (двеста) евро, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4