Решение № 1290 от 01.06.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1290

Добрич, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20267100700135 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на О. Г., беларуска гражданка с продължително пребиваване, [ЛНЧ] в качествто й на майка и законен представител на А. К., М. К. , живущи в гр. Добрич [улица] вх. А, ет. 1, ап. 1, подадена чрез адв. М. В. - ДАК, против Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/63 от 05.02.2026 г. на Директора на ДСП Добрич, в частта с която е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД за двете деца А. К. и М. К..

Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорват се изводите на административния орган, че жалбоподателя не е правоимащо лице съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като е с предоставен хуманитарен статут в България. Сочи се, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ чужденците с предоставена хуманитарен статут имат право на социално подпомагане, което следва да включва и семейните помощи за деца на основание Конституцията на РБ и Конвенцията на ООН за правата на детето. Твърди се, че ограниченията в чл. 3, т. 5 от ЗСПД са неприложими в случая поради несъответствието им с вътрешното и общностното право. Иска се отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, както и присъждане на сторените по делото разноски. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателката.

Ответникът – директорът на ДСП - Добрич не изразява становище по жалбата.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че О. Г. и малолетните ѝ деца А. К. и М. К. са чужди граждани (съответно беларуски граждани) с адрес на пребиваване в гр. Добрич [улица] вх. А, ет. 1, ап. 1. Всички се ползват със статут на продължително пребиваване.

Със Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/Д-ТХ/БЗ/09.01.2026 г. до директора на ДСП - Добрич О. Г. е поискала отпускане на месечна помощ за отглеждане на децата по чл. 7, ал. 1 ЗСПД. Към заявлението са приложени доказателства, че децата имат поставени имунизации и удостоверение от Албена АД за доходи на съпруга на жалбоподателката за периода от м. януари 2025 г. до м. декември 2025 г. служебно е изискано и удостоверение от ОД на МВР - Добрич с вх. №0803-24-00-0192#1/03.02.2026 г. относно статута на пребиваване на жалбоподателката и нейните деца.

На 05.02.2026 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/БЗ/05.02.2026 г. на директора на ДСП – Добрич, с която е отказано отпускането на исканата помощ. Изложени са мотиви, че заявителят не попада в кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи за деца съгласно чл. 3, т. 5 ЗСПД. В обхвата на специалния ЗСПД не са включени чужденците с предоставен статут на продължително пребиваване. Предоставянето на семейни помощи за деца не е предвидено в ЗУБ или в друг закон, нито в международния договор за социално подпомагане, сключен между Република България и Република Беларус.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.02.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена по електронен път, чрез ел.поща на 20.02.2026 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 4, във вр. с ал. 5 ЗСПД, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

За да откаже отпускането на поисканата помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, директорът на ДСП - Добрич е приел, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 ЗСПД, тъй като той и децата му са чужди граждани, ползващи се със статут на продължително пребиваващи, за които не е предвиден достъп до този закон на реципрочна правна основа или в друг закон.

Съдът не споделя тези изводи на административния орган.

По делото няма спор по фактите. Спорът между страните е как трябва да се третират по ЗСПД чуждите граждани с предоставен статут на продължително пребиваващи.

В чл. 3 ЗСПД е очертан кръгът на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като според т. 5 на същата норма към тях се причисляват и бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Очевидно случаят не попада в приложното поле на нито една от горепосочените хипотези, но това не означава, че жалбоподателят няма право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, което следва от общия разум на приложимите вътрешни и общностни норми в областта на закрилата на детето и временната закрила на чужденците.

Съгласно чл. 2, § 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията), която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (Конституцията) е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В преамбюла на Конвенцията е записано, че децата се нуждаят от специални гаранции и грижи, а на семейството като естествена среда за израстването и благосъстоянието им трябва да бъде оказвана необходимата защита и съдействие, за да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото. Според разпоредбите в Конвенцията държавите – страни по нея, осигуряват в максимално възможна степен развитието на детето, като зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите му.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията предвижда, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия член държавите – страни по нея, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие, което е въведено с цел да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Съдържанието му се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда и непосредствените му нужди. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е уредено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Няма спор, че жалбоподателката е гражданин на Беларус, като тя и двете ѝ деца се ползват със статут продължително пребиваване по смисъла на ЗЧРБ.

Съгласно съображения 15 и 16 от Директивата задълженията на държавите – членки на ЕС по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се със статут на продължително пребиваване , следва да са справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Във връзка с отношението към тези лица държавите – членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се със статут на продължително пребиваване .

Според съображение 16 от Решението за изпълнение от 04.03.2022 г. временната закрила следва да позволи на разселените лица от Украйна да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на защита. В съображение 17 е посочено, че решението е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за хуманитарен статут, за които може да се счита, че прилагат Директивата. Ако националната схема е по-благоприятна, държавата – членка може да продължи да я прилага, доколкото Директивата предвижда възможност държавите – членки да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се със статут на продължително пребиваване , а ако е по-неблагоприятна, държавата – членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директивата.

По своята същност семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, които се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к.д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд). Те се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага и насърчава отглеждането на децата в семейна среда съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, както и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на същия закон. Една от тези помощи е и месечната помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Тя се отпуска след доходен тест и цели да подкрепи семействата с ниски доходи в отглеждането на техните деца, в това число да покрие част от разходите на родителите за училищното образование на децата им.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че децата, ползващи се със статут на продължително пребиваване , не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца (граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи благосъстоянието и правото на жизнен стандарт на тези деца в съответствие с техните висши интереси, поради което и семействата им не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите лица по закон.