Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.01.2021, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
744/2020
Подписан
04.01.2021
В сила
04.01.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 1 · Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт
  • чл. 107 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 10, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 1, т. 7 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 572 гр. П.***, 04.01.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Административен съд–П.***, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева при съдебния секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 744/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145

– чл.

178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.

118, ал. 3, във връзка с ал.

1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Б.Й.Е., с адрес *** против Решение № КПК-76 от 12.11.2020г., издадено от Директора на ТП-П.*** към НОИ, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 131-00-432-7 от 30.09.2020г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което е отменено Разпореждане № 131-00-432-1 от 14.03.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.

54а от КСО за периода от 29.01.2019г. до 27.10.2019г. в размер на *** лева дневно.

В жалбата се сочи, че обжалвания акт е незаконосъобразен. Посочва се, че има право да получи парично обезщетение за безработица, защото е осигурено лице. Иска оспореното решение на Директора на ТП- П.*** към НОИ и потвърденото с него разпореждане да се отменят.

В проведеното съдебно заседание на 18.12.2020г. жалбоподателката редовно призована за представител изпраща адв. К. П.***, от АК-Б.***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Заявява претенция за присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата-директор на ТП-П.*** на НОИ в проведеното съдебно заседание на 18.12.2020г. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.

168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.

147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.

118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.

118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП-П.*** на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административното производство е започнало по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, с вх. № 131-00-432/05.03.2019г., подадено от жалбоподателката до Директора на ТП на НОИ – П.***. Към него е приложена заповед № 64/28.01.2019г. за прекратяване на трудовото и правоотношение с "***" ЕООД, считано от 29.01.2019г. Документите са приети от експерт по осигуряването при ТП– П.*** на НОИ, за което е съставена справка за приети, върнати и липсващи документи.

Служители в ТП на НОИ – П.*** са извършили служебни проверки в регистъра на трудовите договори и в персоналния регистър, от които се установява, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с "***" ЕООД от 10.12.2015г. до 29.01.2019г. През периода от 01.04.2017г. до 28.01.2019г. са и начислявани осигурителни вноски върху осигурителен доход от 2600 лв.

От "***"

ЕООД, с ЕИК ***, в качеството му на осигурител са подавани данни по чл.

5, ал. 4 от КСО за осигурено лице Б.Й.Е. за периода от 10.11.2015г. до 29.01.2019г..

С разпореждане № 131-00-432-1/14.03.2019г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП–П.*** на НОИ на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 29.01.2019г. до 28.09.2019г. в размер на *** лв. дневно.

С разпореждане № 131-00-432-2/14.03.2019г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 1 и ал. 3 от КСО е спряно изплащането на опуснатото обезщетение за периода от 29.01.2019 г. до 27.02.2019 г., поради получаване на обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от КТ и е възобновено изплащането му за периода от 28.02.2019 г. до 27.10.2019 г.

С разпореждане № 131-00-432-3/11.04.2019г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, считано от 29.01.2019г., поради извършване на текущ контрол и събиране на допълнителни доказателства за определяне правото и размера на обезщетението чрез извършване на проверка от контролните органи. Разпореждането е оспорено по административен ред и жалбата е отхвърлена с решение № КПК-7 от 28.06.2019г. на директора на ТП-П.***. Образувано е АД № 459/2019г.. Със съдебно решение № 53/20.02.2020г. е отменено разпореждане № 131-00-432-3/11.04.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица за спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица, считано от 20.01.2019г.

С разпореждане № 131-00-432-4/19.03.2020г. е възобновено производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане № 131-00-432-5/25.03.2020г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО отново е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, считано от 29.01.2019г.. Разпореждането е оспорено по административен ред и жалбата е отхвърлена с решение № КПК-29 от 04.05.2020г. на директора на ТП-П.***.

Образувано е АД № 330/2020г.. Със съдебно решение № 369/23.09.2020г. е отменено разпореждане № 131-00-432-5/25.03.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица за спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица, считано от 20.01.2019г..

На 23.03.2020г. контролен орган при НОИ е издал констативен протокол № КВ-5-13-00738282 от 23.03.2020г. въз основа на извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя-"***" ЕООД на основание чл. 107 от КСО, във вр. с чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно – ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, възложена със заповед № ЗР-5-13-00558721/25.04.2019г. на ръководителя на ТП на НОИ. Проверяващите са установили, че дружеството -"***" ЕООД е регистрирано в АВ на 30.03.2015г., със седалище гр. С.и с управител и едноличен собственик Я. Д. М.. На негово име има в Търговския регистър са регистрирани още 11 фирми. На 24.08.2015г. е вписана промяна на управителя на дружеството и за негов управител е избрана-М. Н..

Същата е вписана като собственик и управител или само управител на още 31 фирми. На 12.12.2015г. е променено седалището и адресът на управление на дейността, а именно с. Д.***, общ. П.***, главен път Е-79. Деклариран е обект-Бензиногазстанция „***“. Проверяващите не са установили контакт нито с управителя на дружеството, нито с неговия собственик въпреки оказано съдействие от МВР и СДВР. На посочения адрес като седалище на дружеството се помещава друга фирма, а на посочените собствени адреси не са установени двете лица. Проверяващите са проследили осигурителния стаж на собственика на дружеството, от което са установили, че 2015г. лицето няма работодател и за него липсват подавани данни в регистрите по чл. 5, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход. Същият има данни за осигурителен стаж на длъжност-пазач и строителен работник. По отношение на управителката на фирмата в регистрите няма подавани данни за осигурителен стаж по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, няма подавана декларация за начало на дейност и няма осигуряване. От 2013г. до настоящия момент не са подавани данни за доходи и осигурителен стаж, както и не са подавани декларации по ЗДДФЛ за получени възнаграждения по договор за управление. От 01.02.2016г. не са внасяни осигурителни вноски във фондовете на ДОО. В хода на проверката Е. е депозирала с вх. № 1130-13-102-1/30.04.2019г. обяснения, в които е посочила, че не е изготвяла и подписвала никакви документи. Представила е и копия на разчетно-платежни ведомости, които не са кредитирани, тъй като не са налице оригинални документи на дружеството. От постъпила информация от ТД на НАП-С., провяряващите са приели, че след 26.12.2017г. дружеството не извършва декларирана търговска дейност с код НКИД-4730-търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. Това е обвързано и с последно подадения и приет ГФО, в който липсва приходна част. След 2018г. се подават данни за осигуряване за 6 лица между които и за жалбоподателката. Въз основа на изложеното е прието, че до 31.12.2017г. дружеството е извършвало търговска дейност и лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са упражнявали трудова дейност, за което е възникнало основание за осигуряване.

След тази дата дружеството не извършва търговска дейност, няма необходимост от наемане на лица на трудово правоотношение. Дружеството няма качество „предприятие“, по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 1 от ДР на КСО и качество осигурител, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, във основа на което за лицата, за които са подавани данни за осигуряване не са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 от КСО и пар.

1, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ДР на КСО. Тези факти са отразени в констативен протокол № КВ-5-13-00738282 от

23.03.2020г., от инспектор по осигуряването при ТП–П.*** на НОИ.

Въз основа на тях са издадени задължителни предписания № ЗД-1-13-00738424 от 23.03.2020 г. По силата на тях "***" ЕООД в 14-дневен срок от връчването им е задължен да подаде декларация обр. 1 за заличаване на подадени от него данни за осигуряване по трудови правоотношения за общо пет лица, сред които и Б.Е. за периода от 01.01.2018г. до 28.01.2019г., с вид осигурен 01 и за периода от 29.01.2019г. до 27.02.2019г. с вид осигурен 27-с обезщетение за оставане без работа по КТ. В указания срок задължителните предписания не са обжалвани от дружеството, нито са изпълнени от него.

С придружително писмо изх.

№ 1130-13-102-20 от 01.09.2020г. на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица директор ТП-П.*** е поискал заличаване на данните, съгласно представени декларации. На 23.09.2020г. данните за осигурителен стаж и доход за Е. за периода от м.01.2018г. до м.

01.2019г., вкл. за заличени.

С разпореждане № 131-00-432-6/30.09.2020г. е възобновено производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане

№ 131-00-432-7/30.09.2020г. ръководител на осигуряването за безработица е отменил разпореждане № 131-00-432-1/14.03.2019г., с което е отпуснато обезщетение за безработица по чл. 54а за периода от 29.01.2019г. до 27.10.2019г. в размер на 65.81лв. дневно.

Прието е, че за лицето Б.Е. не е възникнало основание за осигуряване за периода от 01.01.2018г. до 27.02.2019г. при осигурител "***" ЕООД и съответно няма осигуряване във фонд "Безработица", което е установено в констативен протокол и дадени задължителни предписания, който са изпълнени.

Разпореждането е обжалвано в указания срок.

С решение № КПК-76 от 12.11.2020г. директор на ТП-П.*** към НОИ е отхвърлил жалбата като неоснователна и по същество е потвърдил разпореждане № 131-00-432-7/30.09.2020г. ръководител на осигуряването за безработица.

Предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП-П.*** към НОИ.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. Б. З.***. От тях се установява, че жалбоподателката и свидетелката са познати, от 2016г.. Тогава свидетелката е работила във фирма „***“ на длъжност счетоводител, а жалбоподателката във фирма "***" ЕООД също като счетоводител, с месторабота бензиностанция „***“- с. Д.***. Сочи, че и двете са работили до началото на 2019г.. Управителят на двете фирми е бил един и същ, но седалището им е било различно. Във връзка с работата си е общувала с жалбоподателката по телефона, а също я е виждала да прави фактури. Не е виждала трудов договор, но по нейни думи знае, че работи в това дружество. Показанията и не спомагат за изясняване на фактическата обстановка доколкото свидетелката не знае в коя фирма е назначена жалбоподателката. Показанията й не спомагат за изясняване на въпроса извършвана ли е реално трудова дейност при посочения осигурител в процесния период, а и същите влизат в противоречие дори с подадената от жалбоподателката декларация свързана с извършваната от нея дейност.