Определение № 691 от 06.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. В........., 06.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа доклад.........ото от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102569 по описа за 2025 година

Определение постановено по реда на чл.140 от ГПК.

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от И. И. П., ЕГН **********, гр. В........., ул. „С...........“ №1, вх. „Б“, ет.4, ап.24, със съдебен адрес – гр. В........., ул. „Г...... Б...........“ №90, ет.4, оф.9 – адв. Д. Д. против ответниците Мая И. Д. ЕГН ********** и Л. Б. Д., ЕГН ********** и двамата от гр. В........., ул. „Л......... К........“ №31, вх.

„В“, ет.3, ап.55 да бъде признато за установено спрямо ответниците на осно.........ие чл.124, ал.1 от ГПК, че ищцата е собственик на осно.........ие на наследя.........е на следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор №............ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр. В........., ул.

„Н....... М............" №24, етаж нула, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №125, том IV, peг.

№6331, нот. дело 674 от 202 4г. на Нотариус с peг. №335 на НК, и представляващ Магазин със санитарен възел, брой нива на обекта-едно, със застроена площ от 39.74 кв. м., със светла площ 34.14 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ............., ..............., под обекта няма, над обекта .............., ведно с принадлежащия му склад със свързваща стълба, разположен под магазина, в сутеренния етаж, при граници съгласно документ за собственост: ул. Н....... М............ и изби №4, №5, №6 и №3, с площ от 21.17 кв. м. и светла площ от 19.07 кв. м., както и припадащите се 3.5413 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е разположена сградата.

В условия на евентуалност е предявена претенция да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имота вследствие на изтекла придобивна давност изтекла в полза на праводателя й – нейния баща И......... И......... П......, вследствие на осъществено непрекъснато владение, считано от 13.12.1996 г. и продължено от ищцата до настоящия момент.

В исковата молба ищцата сочи, че в качеството си на единствен наследник на И......... И......... П...... след неговата смърт на 18.04.2024 г. придобила по наследство процесния недвижим имот, за който бил издаден Нотариален акт за собственост на 1 недвижим имот, придобит на осно.........ие чл.56 от ЗТСУ, том ХVI, дело 11240/1997 г. на нотариус при ВРС и НА за поправка на НА за собственост на недвижим имот №169, том VII, рег. №13779, дело 1059/2024 г. на Нотариус с рег. №194 на НК. При контакт с АГКК В......... ищцата установила, че М. И. Д. е вписана като собственик на процесния имот, съгласно НА №164, том LXII, дело 16914/1997 г. на Нотариус при ВРС. Според този НА М. Д. придобила дворно място с площ от 200 кв. м. в гр. В........., ул. „Н.......й М............“ №24, парцел I-4, кв.39 по плана на 18-ти подрайон, тази имот бил имотът, в който е построена сградата, в която попада процесният имот – магазин с идентификатор №............. Това обстоятелство е причина за ищцата да съществува правен интерес да бъде установено спрямо ответниците, че тя е собственик на процесния имот, като втория ответник е съпруг на М. Д..

При условие, че се приеме, че бащата на ищцата не е придобил собственост върху процесния имот по силата на учредено право на строеж по смисъла на чл.56, ал.3 от ЗТСУ, сочи, че същият е упражнявал фактическа власт върху него, изразила се в непрекъснато и несмуща.........о владение от момента на изда.........ето на разрешение за полз.........е на имота – 13.12.1996 г., а данък за имота е бил заплащан от наследодателя на ищцата, считано от 1998 година. Сочи, че ответниците не са декларирали имота и не са заплащали данъци за него. Бащата на ищцата е придобивал и гражданските плодове от имота, като е отдавал същия под наем на трети лица и ежегодно е декларирал този си доход. След смъртта на баща й ищцата е продължила необезпокоя.........о да владее имота. Намира, че владението за целия период е било непрекъснато, като твърди, че ответниците никога не са го владели, давността не е била прекъс.........а, както и никога ответниците не били предявявали претенции за имота към баща й или нея.

Ищцата моли да й бъдат допуснати трима свидетели при режим на водене с оглед установя.........е на обстоятелството за продължително владение на имота довело до придоби.........е на собствеността по силата на придобивната давност.

От страна на ответниците Мая И. Д. и Л. Б. Д. е депозиран по делото общ отговор на исковата молба, в който е посочено, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

По основният иск е изразено следното виждане: Съсобствеността върху дворното място въз основа на която е издадено разрешението за строеж при условията на чл.56 ал.3 от ЗТСУ и построена сградата е възникнала по силата на НА №146, том XII, нот.д. 4142/1992 г.

Видно от влязло в сила Решение от 08.01.2001 г. постановено по гр. д. №639/1999 година на ВРС са отхвърлени исковете на К........ И. П. и И......... И....... П...... срещу Л. Б. Д. действащ като ЕТ „ Е..........“, М. И. Д., В........ П........... П........... и И......... Ц....... П...... за установя.........е правото им на собственост върху недвижим имот 89 кв. м. ид. ч. от дворно място в гр.В........., цялото с площ от 200 кв. м., съставляващо пар.1-4 в кв. 39 по плана на 18-ти подрайон на гр. В.......... Твърдят, че по силата на НА №146/1994 г. всеки от продавачите продава всичките си идеални части, или всичките си притежа.........и от тях права върху това дворно място и Л. Д. действаш като ЕТ „Е..........“ е придобил правото на собственост върху дворното място. Решение от 06.06.2001 г. постановено по в. гр. д. №494/2001 г. по описа на 2

ВОС е оставено в сила Решение от 08.01.2001 г. постановено по гр. д. №639/1999 г. по описа на ВРС. Отменен е НА №94, Том II, рег.864, дело 94/99 г. на нотариус с рег. №196 на НК с район на действие района на ВРС с който К........ И. П. и И......... И....... П...... са се легитимирали като собственици на дворното място. От това влязло в сила решение се прави извод, че К........ И. П., И......... И....... П...... и Л. Б. Д. действащ като ЕТ Е.............“ със заявлението по чл.56 ал.3 от ЗТСУ(отм.) от 19.01.1995 г. не са учредили надлежно право на строеж в дворното място поради това, че към 1995 година К........ И. П., И......... И....... П......, и третите лица Т....... и Р....... М....... вече не са били собственици на дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо пар. 1-4 в кв.39 по плана на 18-ти подрайон на гр.В......... и следователно, въпреки подаденото заявление по чл.56 ал.3 от ЗТСУ същите не са могли заедно с ЕТ на Л. Д. да си учредят взаимно право на строеж. Заявлението не може да се приравни и на едностранно (от ЕТ „Е..........“) учредя.........е на право на строеж на посочените лица, тъй като не е спазена изискуемата нотариална форма за действителност.

Намират, че независимо от кого е застроено дворното място (съгласно издаденото разрешение за строеж №23/28.02.1995 г. на районен архитект към Община В........., район Приморски), съгласно чл.92 от ЗС , построеното е собственост на собственика на земята Л.

Б. Д. действащ като едноличен търговец – а това е цялата изградена сграда, която включва и процесния магазин. Поради това считат, че посоч.........ето на И......... И....... П...... в нотариално заверено заявление за учредя.........е на правото на строеж по реда на чл.56. ал.3 от ЗТСУ, като съсобственик, не може да породи за него право на собственост върху изградената сграда и процесния магазин, а неговия наследник ищцата П. не е станала собственик на магазина на осно.........ие наследствено правоприемство.

По отношение на искът предявен в условията на евентуалност за установя.........е, че ищцата е собственик поради придобивна давност ответниците считат, че същия е неоснователен. Твърдят, че с влизане в сила на посоченото по-горе Решение от 08.01.2001 г. постановено по гр. д. №639/1999 година на ВРС е установено, че наследодателя на ищцата не е собственик. Твърди, че в производството не се установява обективирано намерение за своене на недвижимия имот от страна на праводателя на ищцата и самата ищца. От представените данъчни декларации не можело да се направи извод, че ищцата и праводателят й са манифестирали намерение за своене на имота, тъй като данъчни декларации се подават в изпълнение на административно задължение. Твърди се освен това, че намерението за владеене на имота не е било доведено до знанието на собствениците на имота. Ответниците твърдят, че магазинът е бил отда......... под наем от И......... П...... със знанието и съгласието на ответниците. Твърдят, че те търпели разпореждането от негова страна с тяхна собственост, за да може последния да поддържа нормален начин на живот.

Твърдят, че с тяхно съгласие му разрешили да отвори врата отзад на магазина с изход към двора, която се ползвала с тяхно знание до смъртта му. Твърдят, че последните години водили разговори за преда.........е на имота, но починалия И......... П...... бил в тежко състояние и до преда.........е не се стигнало. Твърдят, че в рамките на наказателно производство водено против ответника Л. Д. било издадено обезпечение чрез възбрана върху недвижими имоти, включително и върху процесния магазин. Твърди, че възбраната 3 била вписана, както и че починалия П...... не е възразявал срещу това. Твърдят, че до смъртта си починалия е бил държател на магазина, като поради това не може да се счита, че е изтекла придобивната давност, която да го направи него или неговата наследница собственик на процесния имот. Намира, че ако има срок, в който е текло давностно владение – това е след датата на смъртта на И......... П......, като това е срок по-малък от година, като това не е било достатъчно за придоби.........е на имота. Молят да бъдат отхвърлени предявените съединени в евентуалност искове.

Не се противопоставят на доказателствените искания направени от ищцата.

Моли да бъдат приети представените от ответниците писмени доказателства.

Молят да бъдат допуснати трима свидетели при режим на водене.

Правна квалификация:

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, по който да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот – магазин по силата на деривативни способи на придоби.........е – наследя.........е, а нейния праводател по силата на учредено в негова полза право на строеж.

В условия на евентуалност предявява положителен установителен иск за собственост по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, по който да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот – магазин по силата на изтекла в нейна полза на придобивна давност

Доказателствена тежест:

В настоящото производство доказателствената тежест е общата. Всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства. Ищчата следва да установи, че е станала собственик на процесния имот. С оглед на твърденията на ответниците, че те са собственици на имота и доколкото подобно доказ.........е би осуетило доказ.........ето на обстоятелството, че ищцата е собственик ответната страна има право да установява, че е собственик на имота, както и всички онези факти и обстоятелства, които биха препятствали установя.........е на твърдяната от ищцата собственост върху имота.

Доколкото установителните искове за собственост съдържат в себе си необходимостта да се установи правният интерес на ищеца от установя.........е на твърдените обстоятелства – то с оглед на това ищецът следва да установи, че ответникът оспорва правото му на собственост явно или скрито.