Определение № 3918 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3918 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110100109 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Антесто Търговия“ ЕООД срещу „Цветослав – Паолина Консулова“ ЕООД, с която е предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 328/2025 г. по описа на РС – Тополовград.

Съгласно т. 10а от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС:

„Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство“.

В случая, извършвайки самостоятелна преценка за допустимостта на производството, исковият съд констатира липсата на специалните процесуални предпоставки по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съображенията за този извод са следните:

В случая заповедният съд е дал указания до заявителя за предявяване на иск за вземането му по заповедта по чл. 410 ГПК, приемайки, че е налице хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК. Същата обаче е приложима само за длъжници – физически лица, който извод следва от това, че връчването на препис от заповедта на длъжника следва да е осъществено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, касаещ само физическите лица. В случая обаче длъжникът е юридическо лице – търговец, респ. за него е приложим редът за връчване на съобщения по чл. 50 ГПК.

Поради неприложимост на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се обсъди дали е била налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК – подадено в срок 1 възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК. Това, от своя страна, налага да се извърши преценка дали и кога препис от заповедта по чл. 410 ГПК е бил редовно връчен на длъжника.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а според ал.

2, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

В случая съобщението до длъжника за заповедта по чл. 410 ГПК, изготвено на 08.08.2025 г., е адресирано именно на вписания в Търговския регистър по неговата партида адрес на управление, като връчителят е удостоверил в разписката, че е извършил три посещения на адреса, последното от които е било на 18.09.2025 г., и е установил, че на адреса няма офис и администрация /служители/ на фирмата и няма никакви индикации за нея, включително табели. При тези факти съдът приема, че препис от заповедта по чл. 410 ГПК е редовно връчен на длъжника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК още на 18.09.2025 г.

В 1-месечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, считано от 18.09.2025 г., длъжникът не е подал възражение срещу заповедта по чл. 410 ГПК, а такова е подадено едва на 13.01.2026 г., т.е. то е просрочено. От това следва, че заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, считано от 21.10.2025 г.

По изложените съображения съдът намира, че настоящото исково производство за вземане, за което вече има влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК, се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. № 109/2026 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от настоящото определение след влизането му в законна сила да се изпрати за прилагане по ч. гр. д. № 328/2025 г. по описа на РС – Тополовград.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2