Решение № 22 от 12.02.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Е.П. 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100172 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК........... със седалище: гр.С. бул. „Б.“ № 49, бл.53Е, вх.В представлявано от пълномощника юрисконсулт Г.И.П. за признаване за установено по отношение на ответниците Н. Г. А., ЕГН ********** от гр.Е.П.

Община Е.П. С. област, ул. „Н.В.“ № 6, вх.Б, ет.5, ап.30, Г. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Е.П. Община Е.П. С. област, ул. Л. № 50 и П. Н. А., ЕГН ********** от гр.Е.П. Община Е.П. С. област, ул. „Н.В.“ № 6, вх.Б, ет.5, ап.30, че дължат на ищеца следните суми:

Н. Г. А. – сума в общ размер от 1237,23 лева, от която: 379,04 лева главница по Договор за потребителски кредит № 5005676732 от 06.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 618,96 лева договорно възнаграждение, сумата от 239,23 лева законна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 24.11.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 806/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1233/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.

Г. Н. Н. – сума в общ размер от 1237,23 лева, от която: 379,04 лева 1 главница по Договор за потребителски кредит № 5005676732 от 06.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 618,96 лева договорно възнаграждение, сумата от 239,23 лева законна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 24.11.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 806/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1233/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.

П. Н. А. - сума в общ размер от 1237,23 лева, от която: 379,04 лева главница по Договор за потребителски кредит № 5005676732 от 06.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 618,96 лева договорно възнаграждение, сумата от 239,23 лева законна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 24.11.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 806/28.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1233/2022 г. по описа на РС Елин Пелин.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 5005676732 от 06.01.2014 г. е сключен между ищеца „П.К.Б.” ЕООД и И.П. А.а в качеството на кредитополучател и Р.Д.Й.а – солидарен длъжник. Тъй като кредитополучателя И.П. А.а е починала, а наследниците й Н. Г. А., Г. Н. Н., и П. Н. А. – настоящи ответници, както и солидарния длъжник Р.Д.Й.а не са заплащали дължимите вноски по кредита, за ищеца се породил правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за принудително събиране на вземанията. В тази връзка пред районен съд било образувано ч.гр.дело № 1233/2022 г. по което е издадена заповед за изпълнение срещу четиримата длъжници - Н. Г. А., Г. Н. Н., П. Н.

А. и Р.Д.Й.а.

След уведомяване на длъжниците за издадената заповед за изпълнение, Н. Г. А., Г. Н. Н. и П. Н. А. депозирали възражение срещу същата, като твърдят че не дължат вземането. В тази връзка съдът указал на заявителя „П.К.Б.” ЕООД, че на основание чл.415, ал.1, т.1 вр. ал.4 от ГПК може да предяви иск срещу длъжниците.

Ищецът „П.К.Б.” ЕООД предявил настоящия иск срещу тримата длъжници оспорили издадената заповед за изпълнение - Н. Г. А., Г. Н. Н. и П.

Н. А., които отговарят съобразно наследствения си дял – по 1/3 идеална част 2 от задължението по сключения договор на наследодателя им Иванка А.а.

Съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем при следните параметри: 1200.00 лева сума за получаване от длъжника, със срок на заема от 48 месеца; размер на вноската - 81,00 лева; годишен процент на разходите ГПР 110,70 %; като общото задължение възлиза на 3888,00 лева.

Ищецът изпълнил точно своите задължения като в срок предоставил на кредитополучателя сума в общ размер от 1200,00 лева преведена по сметка на Иванка А.а.

В хода на размяна на книжа по реда на чл.131 от ГПК, ответниците са редовно уведомени за предявения иск, като отговор на исковата молба депозира само ответникът Г. Н. Н. чрез адв. А. В. – САК, с който оспорва иска както по основание, така и по размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Твърди, че договора не отговаря на изискването на чл.22 от ЗПК, не са спазени и изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал-2 и чл.12, ал.1, т.7-8 от ЗПК, поради което договорът е недействителен по силата на самия закон. При сключване на договора е нарушен принципа на справедливост и добрите нрави, поради което е налице нищожност на договора по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Освен това по договора има солидарен длъжник, поради което съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният лихвен процент на разходите не може да бъде по-висок от два пъти размера на годишната лихва, тъй като има обезпечение.

В първото по делото открито съдебно заседание ответниците Н. Г. А. и П. Н. А. се представляват от пълномощника си адв.Ч., който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, а също прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Районен съд Е.П. като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1233/2022 г. по описа на Районен съд Е.П. въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК в полза на „П.К.Б.” ЕООД е била издадена Заповед № 806 за изпълнение на парично задължение от 28.11.2022 г., с която длъжниците Н. Г. А., Г. Н. Н., П. Н. А. и Р.Д.Й.а са осъдени да заплатят солидарно на „П.К.Б.” ЕООД следните суми: 1137,12 3 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 5005676732 от 06.04.2014 г., 1856,88 лева договорно възнаграждение за периода от 01.02.2015 г. до 01.02.2018 г.; 717,69 лева лихва за забава за периода от 01.02.2018 г. до 24.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, като в срока по чл.414 от ГПК възражение депозират Н. Г. А., Г. Н. Н. и П. Н. А., с което оспорват издадена заповед за изпълнение.

Във връзка с депозираното възражение от длъжниците, съдът на основание чл.415, ал.1, т.1 вр. ал.4 от ГПК е указал на заявителя „П.К.Б.” ЕООД, че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта, от което се установява съответно пасивната и активна легитимация на страните, както и наличието на правен интерес у ищцовата страна от воденето на положителен установителен иск по смисъла на чл.422 от ГПК.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 5005676732 от 06.04.2014 г., по силата, на който ищецът е предоставил на И.П. А.а паричен заем в размер на 1200.00 лева със срок на погасяване на 48 месеца с равни месечни вноски по 81,00 лева всяка, ГПР /годишен процент на разходите/ – 110.70 %; ГЛП /годишен лихвен процент/ от 76,89 %; лихвен процент на ден - 0,21%. И дата на погасяване 01 ден от месеца, като общото задължение по кредита: възлиза на 3888,00 лева.

Представени са следните писмени доказателства: удостоверение за наследници на името на И.П. А.а, декларация; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към Договор за потребителски кредит; извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит №5005676732; документи относно счетоводната политика на „П.К.Б.” ЕООД, удостоверение от Агенция по вписвания.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявеният в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, установителен иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е 4 допустим, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

Налице е правен спор между страните по делото за установяване съществуването на вземанията на ищеца произтичащи от сключен между ищеца - кредитодател и наследодателя на ответниците И.П. А.а – кредитополучател Договор за потребителски кредит № 5005676732 от 06.04.2014 г., доколкото ответниците са направили възражения за недействителност на договора за кредит на основание Закона за потребителския кредит, както и възражение за погасяването на вземанията на ищеца по давност.

В случая отпуснатият кредит на ответника е в качеството му на физическо лице, поради което представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, което характеризира ответника с качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Доколкото ответниците въвеждат възражение за погасяване на вземанията по давност, съдът следва да разгледа на първо място основателността му.

С нормата на чл.114 от ЗЗД е предвидено, че давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо, поради което в случая следва да се изясни на първо място от кой момент вземането на кредитора „П.К.Б.” ЕООД е станало изискуемо.

Когато вземането произтича от банков кредит, който по своята същност представлява договор за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не прави договора съглашение за периодични платежи, а дължимите вноски представляват частични плащания по договора, поради което приложим е петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Разсроченото плащане по договора за банков кредит чрез погасяване на общото задължение на отделни части не го трансформира в договор за периодични плащания с отделни самостоятелни задължения, а представлява изплащане на едно цяло задължение, което кредиторът е приел да бъде изплатено на части.

5

В случая ищецът претендира настъпване на падежа на вземанията с изтичане срока на договора на 01.02.2018 г. – с твърдение, че това е датата на падеж на последната погасителна вноска. В самият договор обаче не е е посочен краен срок на договора, като е уточнено само, че срокът е 48 месеца.

В хода на проведеното съдебно дирене ищецът не представя погасителния план към договора за кредит, който е неразделна част от него и от същия следва да е видно какви са условията за издължаване на кредита от потребителя, включително информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а също и дължимите плащания и сроковете за извършване на тези плащания, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, краен срок на кредита. Изложеното сочи, че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 е т.12 от ЗПК, тъй като към същия липсва погасителен план.

Представеното от ищцовото дружество извлечение по сметка към договора за потребителски кредит не може да се приеме като погасителен план към него, тъй като е документ съставен в последствие, който да послужи за нуждите на съдебното производство.

Липсата на погасителен план, удостоверяващ по несъмнен начин крайния срок на сключения договор за кредит, поставя настоящия състав в невъзможност да прецени кога е настъпил падежа на вземанията, а от тук да прецени и основателността на направеното от ответниците възражение за погасителна давност. Доколкото ищцовото дружество не представя всички относими към изясняване предмета на делото доказателства, с оглед преценка на всички обстоятелства по спора, то съгласно чл.161 от ГПК следва да се приеме, че възражението за погасяване на вземанията по давност е основателно и доказано и следва да се уважи.