Решение № 10467 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10467 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110146112 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу М.Й.З. -Т. обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2674.26 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит ************* от 21.02.2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г., сключен между ЮЛ и М.Й.Ю. -Т., вземанията по който са прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 2640.34 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г., сумата от 739.88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 21.12.2022 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 703461/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на 21.02.2020 г. между М.Й.З. -Т. и ЮЛ бил сключен договор за потребителски паричен кредит *************, в резултат на който на ответника му бил предоставен кредит на стойност 20000 лв., като крайния срок за погасяване на кредита бил 01.03.2030 г. Посочва се, че с исковата молба се претендира само вноски с настъпил падеж за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г. Твърди се, че вземанията по договор за потребителски паричен кредит ************* от 21.02.2020 г., били прехвърлени на ЮЛ по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г., като длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва исковата молба, като неоснователна, посочва се, че клаузите на договора за кредит противоречали на ЗЗП и претендира разноски

1

Съдът процесуалният представител на ищеца поддържа отговора на исковата молба и, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.

415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.

По делото e представен договор за потребителски кредит, отпускане на договор за потребителски кредит ******************** от 21.02.2020 г., сключен между М.Й.Ю. -Т., като кредитополучател и ЮЛ, като кредитор, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 20000 лв.

Съгласно договора е уговорено цялата сума по кредита да бъде върната на стои двадесет месечни вноски от по 252.27 лв., като последната вноска е предвидено да бъде на 01.01.2030 г. и обща дължима сума по кредита 30272.40 лв. Посочен е годишния процент на разходите в размер на 10.12 %, както и годишния лихвен процент в размер на 8.84 %. В чл. 2 е посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащания“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат, като посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой месечни вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което Кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове, като таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят удържал сумата посочени в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Съгласно уговореното в чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Представено е и споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 20.05.2020 г. по договор за потребителски кредит ******************** от 21.02.2020 г., с което се отлагало плащането на вноски № 2, 3, 4 и 5 с 4 месеца, като е подписан и нов погасителен план.

Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит.

По делото е представен договор за прехвърляне на парични вземания от 27.04.2022 г., сключен между ЮЛ *****, като цедент и „ЮЛ в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът продава на цесионера портфолио на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от цедента с длъжници, които не изпълнявали задълженията си на земополучатели по тях, а цесионера купувал и придобивал вземанията определение в приложение № 1.

Съгласно приложение 1 към договор за прехвърляне на парични вземания от 27.04.2022 г., сключен между ЮЛ *****, като цедент и „ЮЛ в качеството му на цесионер, е видно, че под номер 751 е посочен ******************** от 21.02.2020 г.с длъжник М.Й.Ю. -Т. и общо задължение в размер на 32384.46 лв.

Приложено и потвърждение от ЮЛ ***** на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия на всички вземания, цедирани от ЮЛ ***** на „ЮЛ, съгласно договор за прехвърляне на парични вземания от 27.04.2022 г., които са индивидуализирани в приложение№ 1, представляващо неразделна част от договора.

2

Представеното е пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи от 19.05.2022 г., от което се установява, че „ЮЛ е упълномощен от ЮЛ ***** да представлява банката при уведомяване съгласно разпоредбата на чл. 99, ал .3 ЗЗД на всички длъжници.за сключения договор за прехвърляне на парични вземания от 27.04.2022 г.

Представено е уведомително писмо с изх. № 1747 от 07.10.2022 г. за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от ЮЛ, с което се уведомява ответникът, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022 г., че дружеството е прехвърлило на ЮЛ изцяло вземането произтичащо от договор за потребителски кредит от 21.02.2020 г. От представеното известие за доставяне е видно, че ответникът не е получил уведомлението.

По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че кредитът е бил усвоен еднократно на 24.02.2020 г. – сума в размер на 19300 лв., доколкото била удържана такса ангажимент в размер на 700 лв. Съгласно заключението по процесния договор за кредит били извършени плащания в общ размер от 962.27 лв. на дати 30.04.2020 г., 05.11.2020 г., 17.12.2020 г., 26.02.2021 г., 26.05.2021 г., 24.06.2021 г., като били погасени задължения за главница в размер на 9.96 лв., възнаградителна лихва в размер на 952.31 лв.

Съгласно заключението към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022 г., съобразено с отлагането на 5 броя погасителни вноски, бил настъпил падежа на 28 месечни вноски за главница в размер на 3178.48 лв., възнаградителна лихва в размер на 2922.81 лв., отложена лихва в размер на 143.26 лв., както и законна лихва за забава върху просрочените вноски в размер на 679.24 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на претендираната главница за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г., определен по първоначален погасителен план е общо в размер на 2674.26 лв. Размерът на дължимата главница за периода от 01.04.2020 г. до 01.03.2022 г. определен по погасителния план на споразумение за отлагане на вноски, е общо в размер на 2064.46 лв. Съгласно заключението размерът на претендираната договорна лихва за периода от 01.04.2020г. до 01.03.2022г., определен по първоначален погасителен план, е общо в размер на 2 417.95 лв., като от датата на забава до 22.12.2022г. върху падежиралите главници е дължима договорна лихва общо в размер на 290.88 лв. или общо дължима договорна лихва била 2708.83 лв.

Размерът на претендираната договорна лихва за периода от 01.04.2020г. до 01.03.2022г., съобразено със споразумението за отлагане на вноски било в размер на 1766.40 лв., като за посочения период била дължима и отсрочена лихва, начислена за периода на отлагане на вноските / пет месеца /, разделена на броя месеци за оставащия срок от договора - по 4.94 лв. месечно или дължимата отсрочена лихва е общо в размер на 98.80 лв., а върху главниците от месечните вноски с падеж от 01.04.2020г. до 01.03.2022г. била дължима и договорна лихва за периода от датата на забава до 22.12.2022г., общо в размер на 290.88 лв. или общо дължима договорна лихва била 2156.08 лв.

С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да е да установи възникването на валидно облигационно отношение по договор за кредит по договор за потребителски паричен кредит ************* от 21.02.2020 г., въз основа, на който на ответника е предоставена на парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

По делото не се спори, а и от представения договор за потребителски 3 кредит, отпускане на договор за потребителски кредит ******************** от 21.02.2020 г., се установява, че между М.Й.Ю. -Т., като заемател и ЮЛ, като заемодател е налице облигационна връзка по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 20000 лв., като датата на последната вноска е била 01.01.2030 г. От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че по процесния договор за кредит е бил усвоен еднократно на 24.02.2020 г., като били извършени плащания в общ размер от 962.27 лв., с които са погасени задължения за главница в размер на 9.96 лв., както и възнаградителна лихва в размер на 952.31 лв.

От представения договор за прехвърляне на парични вземания от 27.04.2022 г., сключен между ЮЛ *****, като цедент и „ЮЛ в качеството му на цесионер, от приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични вземания от 27.04.2022 г., от потвърждение от ЮЛ ***** на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършване на цесия, се установи се и обстоятелството, че ЮЛ ***** е прехвърлило на „ЮЛ вземането си срещу М.Й.Ю. -Т. по процесния договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно, с което ищецът е надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършените прехвърляния на вземането. Касае се за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a474b11-d10a-4dcf-92e8-10b8615f5680